Решение № 102 от 23.04.2024, Районен съд - Оряхово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Оряхово, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.М.М при участието на секретаря В.И.И.. като разгледа докладваното от Б.М.М Гражданско дело № 20231460100608 по описа за 2023 година

Съдебното производство е образувано въз основа на депозирана искова от Х. Д. Ц., ЕГН ********** от гр. Оряхово, *** срещу М. И. А., ЕГН ********** от гр. Оряхово, ул. „Христо Смирненски“ № 66, Д. В. Н., ЕГН ********** от гр. Мездра, ***, ет. 2, ап. 8, Н.

В. Н., ЕГН ********** от гр. Козлодуй, ЖК 2 № 66, вх. Б, ет. 1, ап. 3, Р. В. Н., ЕГН ********** от гр. Оряхово, ***, Е. П. В., ЕГН

********** от гр. София, ж.к „Света троица“ бл. № 354, вх. Б, ет. 7, ап. 43, В.

И. Д., ЕГН ********** от с. Реселец, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.

„Дружба“ № 15, Д. И. Ц., ЕГН ********** от гр. Оряхово, ул. „Цанко Церковски“ № 33, М. Б. Б., ЕГН ********** от гр. Ловеч, жк „Младост“ бл.

303, вх. Б, ет. 5, ап. 14 и Е. Б. Е., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „Згориград“, бл. 70, вх. 6, ет. 1, ап. 1, с посочено правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Ищцата твърди, че е била снаха на Параскев Велчев Йолов – б.ж. на гр.

Оряхово и до 1982 г. е живяла заедно със съпруга си И.П.В.в в неговия имот в гр. Оряхово, ***.

След развода й с Иван Велчев през 1982 г. в имота е останал да живее само последният, който е починал на 04.01.2007 г.

Сочи се още, че през 2002 г. бившият й съпруг се е разболял и ищцата се 1 е преместила отново да живее в гр. Оряхово, ***, за да се грижи за него. След неговата смърт през 2007 г. ищцата е продължила да живее в имота, да го ползва като свой собствен, да се грижи за него, да го ремонтира, като в продължение на 15 години никой от наследниците на Параскев Велчев Йолов – б.ж. на гр. Оряхово не се е противопоставял на това владение, а волята на покойния й съпруг е била имотът да остане за нея, поради грижите, които е полагала за него.

При горните аргументи се иска съдът да признае за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на имота по давностно владение, текло в периода от 2007 г. до 2023 г., вкл. до настоящия момент, изразяващо се във фактическото живеене в имота, обработването му и поддържането му като свой собствен, като никой до момента не е оспорил или противопоставил се на това нейно владение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Е. П. В., с който се оспорва предявеният иск.

Релевира се, че ищцата е идвала в имота, не за да се грижи за нейния брат Иван, а за да му взима парите от пенсията. Сочи също, че ищцата е продала своя апартамент, няма къде да живее и затова иска да вземе имотът на баща й Параскев Велчев Йолов – б.ж. на гр. Оряхово. Също така се твърди, че ищцата не е заплащала данъците на процесния имот.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Д. В. Н. и Н. В. Н. са постъпили заявления, с приложени удостоверения за вписани откази от наследството на баба си Радка Рашкова Динолова.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адвокат Ц. К. от АКВраца, който поддържа предявения иск.

В съдебно заседание се явяват ответниците Д. И. Ц. и В. И. Д., които оспорват предявения иск.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Съдът приема за установени от фактическа страна по делото следните обстоятелства:

От прието по делото Удостоверение за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата №2925 от 26.05.1972г. на Народния съвет в гр. Оряхово, се установява, че лицето Параскев Велчев Йолов е признат за собственик на 2 постройка и подобрения, направени в държавно дворно място, парцел IX от квартал 102 по плана на гр. Оряхово – Жилищна сграда на един етаж от две стаи и коридор, кухня и пр., с обща застроена площ 48 кв. м.. На лицето е признато право на строеж и ползване върху държавно дворно място съгласно §38-41 от Правилника за държавните имоти.

Видно от Скица на сграда №15-1115155 от 19.10.2023г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Враца е, че в имот, находящ се в гр.

Оряхово ***, с идентификатор *** е построена еднофамилна жилищна сграда с площ от 45 кв. м. с идентификатор ***. В скицата е отбелязан като собственик Параскев Велчев Йолов.

Видно от Скица на сграда №15-1115149 от 19.10.2023г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Враца е, че в имот, находящ се в гр.

Оряхово ***, с идентификатор *** е построен хангар, депо с площ от 24 кв. м. с идентификатор ***.

Посочените обстоятелства, вписани в двете приети скици са удостоверени в прието Удостоверение за факти и обстоятелства на урегулиран поземлен имот №АБ-94-778-/1/ от 31.10.2023г. на Община Оряхово.

В прието Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот №АБ-94-778-/2/ от 31.10.2023г. е посочено, че жилищна сграда, описана в Удостоверение за признато право на строеж №2925 от 26.05.1972г. на ГНС гр.

Оряхово, собственост на Параскев Велчев Йолов е идентична с едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор ***, построена в общинско дворно място с идентификатор *** по Кадастрална карта и Кадастрален регистър на гр. Оряхово.

Установява се от Удостоверение №198 от 31.10.2023г. на Община Оряхово, че Едноетажна сграда гараж с идентификатор *** със застроена площ 24 кв. м. и Едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 45 кв. м., построени в общинско дворно място с идентификатор *** по Кадастрална карта и Кадастрален регистър на гр. Оряхово, урегулиран парцел XXVI-355 в квартал 224 по действащ Подробен устройствен план на гр. Оряхово, одобрен със Заповед №628 от 24.06.1985 г. на ОНС гр. Враца и План за улична регулация, одобрен с Решение №735 от 25.06.2015г. на Общински съвет гр.

Оряхово са изградени преди 31.03.2001г., съгласно декларация на собственика и съгласно действащите към момента на изграждането им законови норми са търпими строежи.

Видно от представено и прието Удостоверение за наследници изх.

№АО-Н-429 от 03.11.2023г. на Община Оряхово за лицето Параскев Велчев Йолов, починал на 05.01.1985г. е, че живи негови наследници са останали лицата М. И. А. от гр. Оряхово, Д. В. Н. от гр. Мездра, Н. В. Н. от гр.

Козлодуй, Р. В. Н. от гр. Оряхово, Е. П. В. от гр. София, М. Б. Б. от гр. Ловеч, Е. Б. Е. от гр. Русе, В. И. Д. от гр. Червен бряг и Д. И. Ц. от гр. Оряхово.

3

По делото като свидетел е разпитан В. К. Р. от гр.

Оряхово, който заяви, че е съсед на ищцата Х. Д. Ц., като живеят на една улица, а именно „Христо Смирненски”. Доколкото знае, имотът се води на Параскев, който е баща на покойния съпруг на ищцата – Иван. Двамата били разведени, като в имота живеел Иван, а Х. живеела в апартамент в гр.

Оряхово. Тъй като Иван се разболял, Х. полагала грижи за него около година.

След смъртта му, Х. останала да живее в имота и да се грижи за него. В имота често е виждал да идва дъщерята на Х. и Иван – ответницата Д. И. Ц., която помагала на майка си да копае двора. Твърди, че той лично по молба на Х. е ходил да й боядиса стаята на къщата и коридора. Не знае някой да е идвал да гони Х. от имота. Не знае и когато Д. е идвала в имота, Х. да я е гонила.

Като свидетел по делото е разпитан и Богомил Мирчев Златанов, който живее в гр. Оряхово ***, като неговата къща е през една от тази, в която живее ищцата. Знае, че Х. е живяла в апартамент в гр.

Оряхово, а мъжът й Иван в къщата на ул. „Христо Смирненски”. След като Иван починал, Х. се настанила да живее в имота му и се грижи за двора. Освен Х. оттогава до сега друг не е живял в имота, като не знае някой да я е гонил.

Не знае Х. да е правила ремонти по имота.

Виждал е ответницата Д. Ц. да идва в имота, като твърди, че това се е случвало всяка година, след смъртта на баща й Иван. Когато е идвала, тя е помагала на ищцата Х. да обработват двора. В имота е виждал да идва и ответницата В. И., но по-рядко. Не е чувал някой да се кара с Х. за имота.

Други наследници като М., Р. и Е. не е виждал да идват в имота.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни, логични и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, вр. с чл. 77, предл.

2 от ЗС.

За доказване на предявения иск ищцата следва да се установи в процеса на доказване две материални предпоставки, при проявлението на които възниква твърдяното от нея оригинерно придобивно основание – 1) в продължение на определен период от време (в случая 10 години) ищцата да е упражнявала постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт спрямо процесните сгради (обективният признак на владението) и 2) фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, да се държи имотът като собствен, чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на правото на собственост (субективният признак на 4 владението).

От своя страна ответниците следва да докажат своите правоизключващи твърдения – за противопоставяне на владението на ищцата, за незнание за своене на имота като свой собствен от страна на ищцата, за липса на демонстриране на това своене на имота и пр.

В случая, за да докаже факта на придобиване по давност на недвижимия имот, в тежест на ищцата Х. Д. Ц. бе да докаже, че е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, находящ се в гр. Оряхово ул. „Христо Смирненски” №73 за период повече от десет години, а така също и че е отблъснала владението ответниците, като е манифестирала ясно пред тях намерението си да владее имота само за себе си. Това следва да е станало с конкретни действия на отричане правата на другите върху имота, които действия да са станали тяхно достояние.

От показанията на разпитаните по делото свидетели В. К.

Русинов и Богомил Мирчев Златанов се установи, че след смъртта на И.П.В.в преди около 15 години, бившата му съпруга Х. Д. Ц. е останала да живее в имота и да се грижи за него. В грижите за имота са помагали ответницата Д.

И. Ц. и ответницата В. И. Д., които не са живели в имота, но са посещавали същия едната по-често, другата по-рядко, за да полагат грижи за двора.

Според св. Златанов ответницата Д. Ц. е идвала всяка година, като я е виждал заедно с майка си – ищцата Х. Д. Ц. да обработват двора, а св. Русинов не знае, когато е идвала Д., Х. да я е гонила от имота.

Според Решение № 635 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, постановено по чл.290 от ГПК отм. -„Когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане правата на останалите сънаследници върху 5 имота, които действия да са станали достояние на тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказът на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, или доведено до знанието на останалите сънаследници намерение на сънаследникадържател да се разпореди с имота само в своя полза, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на ремонти в имота също не са такива действия“.

В конкретния случай от показанията на свидетелите се установи, че такива действия на отблъскване на владението на съсобствениците – М. И. А. от гр. Оряхово, Д. В. Н. от гр. Мездра, Н. В. Н. от гр. Козлодуй, Р. В. Н. от гр.