Определение № 168 от 06.04.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 168 гр. Бургас, 06.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Илияна Т. Балтова

Росица Ж. Темелкова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20262000500094 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частната жалба на М. Д. Д. против Определение №346/05.02.2026 г., с което е прекратено производството по гр.дело № 142/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд, поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба.

С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Сочи се, че след смъртта на ищцата М. Д., съдът е следвало да спре производството по делото за изясняване кой от наследниците ще встъпи в него. След отказа от наследство на един от наследниците- С. А., счита, че е следвало да бъде уведомен за него с оглед уточняване размера на исковата претенция. С частната жалба отново се посочва размера на претенцията, така както е сторено в предходни, находящи се по делото, молби.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, запозна се с делото и съобрази закона, намира следното:

Производството по гр.д.№142/2023г. по описа на БОС е образувано по искова молба на М. Д. и М. Д., с която е поискано осъждане на ответника Г. А. да заплати на ищцата М. Д. 33 900 евро, представляваща разлика над присъденото й обезщетение по гр.д.№98/2011 на ОС- Бургас от общия размер на претенцията от 37 500 евро и на ищеца М. Д.- сумата от 192 100 евро /частичен иск от 212 000 евро/, със законната лихва върху главниците, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

С Определение №681/11.03.2024г., влязло в сила след проведен инстанционен контрол, производството по гр.д.№142/2023г. на БОС в частта 1 относно заявената претенция от М. Д. за осъждане на ответника Г. А. да му заплати сумата от 192 100 евро- главница, предявена като частично вземане от вземане в пълен размер от 212 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2011г., е прекратено поради недопустимостта й.

Искът е останал висящ по отношение на М. Д.. С разпореждане от 30.10.2025г. исковата й молба е оставена без движение с указание относно размера на претенцията. По делото е налично съобщението, че това разпореждане й е било връчено чрез пълномощник- М. Д., на 11.12.2025г. На 22.12.2025г. е постъпила молба от ищцата в изпълнение на указанията на съда.

За дата на изготвяне на молбата е посочена 13.12.2025г., подписана е от ищцата М. Д.. Накрая на тази молба е посочено, че е „изпратена в срок на дата 18.12.2025г. по пощата с обратна разписка, по и- мейл на съда“. При актуализиране на данните за лицето в ЕИСС е констатирано, че ищцата е починала на 15.12.2025г., поради което съдът не е зачел молбата- уточнение на претенциите от името на ищцата, получена в съда на 22.12.2025г., като надлежно извършено процесуално действие, конституирал е наследниците на ищцата и е дал указания в едноседмичен срок да заявят, дали поддържат предявения иск, като в случай, че го поддържат, в същия срок да изпълнят указанията относно отстраняването на нередовностите на исковата молба, дадени с разпореждането от 30.10.2025г. Препис от това разпореждане от 30.10.2025г. ведно с определението от 23.12.2025г. са били изпратени на наследниците- М. Д. и С. А.. Първият ги е получил на 15.01.2026г., а вторатана 02.02.2026г. На 03.02.2026г. по делото е постъпила молба от С. А., в която заявява, че е направила отказ от наследството на майка си, надлежно вписан в особената книга на СРС под №2774/19.12.2025г., за което представя съдебно удостоверение. Молба в изпълнение на последните разпореждания на съда не е постъпила от М. Д., поради което, като е приел, че не са изправени нередовностите на исковата молба, съдът е прекратил производството.

Първоинстанционният съд, в съответствие с разпоредбата на чл.227 ГПК правилно е конституирал наследниците на починалата ищца и след представяне на доказателства за вписан отказ от наследство от страна на С. А., единствен наследник на М. Д., респ. единствен ищец по делото, е останал М.

Д..

Съдът обаче намира определението за неправилно, тъй като макар и натоварени с обиди и квалификации, в депозираните до момента молби, с които се уточнява претенцията, както и от самата искова молба е ясно, че се търси обезщетение в размер на 33 900 евро /от пълния твърдян размер на вземането от 37 500 евро/ за неоснователно обогатяване от стойността на получен в собственост от ответника апартамент №20 в ЖСК „Агалина“ за разликата над присъденото на ищцата обезщетение по гр.д.№98/2011г. на БОС. За сумата от 300 лв. е посочено, че е била пресъдена на ищцата по гр.д.

№98/2011г. по описа на БОС, който факт подлежи на установяване и зачитане по съществото на спора. Дори и изправянето на нередовността чрез 2 последната молба на ищцата, получена на 22.12.2025г. да бъде счетена за ненадлежно процесуално действие/както е посочил първоинстанционният съд/, размерът на претенцията е посочен както в исковата молба, така и в последващите молби, депозирани в изпълнение на разпореждания за отсраняване на нередовности.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №346/05.02.2026г., с което производсвтото по гр.д.№142/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд е прекратено.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3