Решение № 24 от 14.01.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Пазарджик, 14.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220200636 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на от К. И. Ч. от гр.София, депозирана чрез адв.Г. Г. от АК- София, против НП №20-1006-003571 от 11.01.2021г. на Началник група към Сектор „Пътна Полиция“, ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание и за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, й е наложена глоба в размер на 400 лева.

В жалбата са изложени съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Намира, че АНО е допуснал процесуално нарушение, като не е връчил атакуваното НП на нарушителя, съгласно предвидения в нормата на чл.58 ал.1 и ал.2 от ЗАНН ред. Твърди, че нарушението не е извършено от обективна страна и жалбоподателя не е управлявал процесното МПС. Оспорва се възможността същият да бъде субект на нарушението по чл.638 ал.3 от КЗ вр. нормата на чл.483 ал.1 от КЗ, тъй като не е собственик на лекия автомобил, с който се твърди, че е извършено нарушението. Счита, че актосъставителят не е бил компетентен, тъй като посоченото в АУАН място не представлява път, отворен за обществено ползване. С тези доводи 1 моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендира присъждане на сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че оттегля пълномощията си от адв.Г.. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения и настоява същата да бъде уважена като основателна. В писмената си защита по съществото на спора доразвива доводите си за отмяна на атакуваното НП. Счита, че АУАН, въз основа на който е издадено НП, е съставен в нарушение на предвидената в чл.43 ал.2 от ЗАНН процедура, в случаите на отказ от страна на нарушителя да го подпише.

АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от гл.юриск. К.

П.- пълномощник на АНО, с което оспорва жалбата. Моли наказателното атакуваното НП да бъде потвърдено като издадено в съответствие с материалния и процесуален закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Съдът, след като провери основателността на жалбата, съобрази становищата на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят е санкциониран с НП №20-1006-003571/11.01.2021г. на Началник група към Сектор “Пътна Полиция“, ОД на МВР-Пазарджик за това, че на 28.12.2020г., в 11:50ч., в община Пазарджик, на път Автомагистрала №А-1 /АМ Тракия/, км 73, в района на бензиностанция ОМВ- Виноградец, в посока на движение към гр.Пловдив, управлява лек автомобил Фолксваген Поло с рег. №****, собственост на К. Г. Г. ЕГН ********** от гр.София, който е регистриран на територията на РБългария и не е спрян от движение, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Деянието, квалифицирано от АНО като нарушение на чл.638 ал.3 от 2

КЗ, било установено от служителите при ОД на МВР-Пазарджик- св.П. Б.младши автоконтрольор в Група КПДГПА в Сектор „ПП“ към ОДМВРПазарджик и колегата му св.С. В.. На инкриминираните дата и час двамата полицейски служители се намирали на АМ „Тракия”, км73, на територията на находящата се в рамките на общ.Пазарджик бензиностанция „ОМВ“Виноградец, откъдето извършвали проверка на влизащите от автомагистралата автомобили чрез системата за отдалечен достъп РСОД.

По този начин установили, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил Фолксваген Поло с рег. № ****, собственост на К. Г. Г. ЕГН ********** от гр.София, който, след като се движел по АМ Тракия в посока към гр.Пловдив, навлязъл на територията на бензиностанцията, без да има за него сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази връзка св.Б. предприел действия по съставяне на АУАН №269263/28.12.2020г. в присъствието на колегата му св.С. В. и при направен отказ от страна на нарушителя да го подпише.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното НП, връчено по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Жалбата е подадена чрез АНО на 30.03.2023г., на следващия ден след като жалбоподателят узнал за издаденото срещу него НП, явявайки се в Отдел „ПП“ при СДВР, за да подаде заявление за издаване на СУМПС/л.23 от делото/. В този смисъл жалбата е депозирана в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност пред компетентния да я разгледа съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, последните от които инкропорирани в показанията на св.П. Б. /актосъставител/, св.С. В., св.П.

Ч. и обясненията на жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители, доколкото не се събраха доказателства за тяхната предубеденост и заинтересованост, въпреки служебната им обвързаност с АНО. Напротив, депозираните от тях показания са подробни, конкретни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. В тях се съдържа пълна информация за времето, мястото и обстоятелствата на извършеното нарушение, в това число и за сторените от тяхна страна дължими усилия за установяване наличието на 3 сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесното МПС. В противовес на тях стоят показанията на св.П. Ч., който заявява, че няма спомен относно това кой е управлявал процесния автомобил. В случая достоверността на показанията на този свидетел е сериозно разколебана, предвид обстоятелството, че същият е син на жалбоподателя, поради което се явява в голяма степен предубеден и заинтересован от изхода на делото.

Внесеното от него съмнение относно авторството на деянието, не намира нужната опора сред другите събрани по делото гласни доказателства, доколкото от същите се установява с нужната степен на категоричност обстоятелството, че процесното МПС е било управлявано именно от жалбоподателя. Върху правилността на този извод не влияе в негативен аспект и обстоятелството, че собственик на процесния автомобил е трето лице, доколкото разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ ангажира административнонаказателната отговорност именно на лицето, което не е собственик и управлява МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Приетите фактическите обстоятелства се установяват по безспорен начин от събраните доказателствени материали по делото. Те еднозначно сочат, че към датата на проверката- 28.12.2020г., жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство- Фолксваген Поло с рег. №****, собственост на друго лице, регистрирано на територията на РБългария и не спряно от движение, за което не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка

"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Това задължение безусловно произтича от нормата н а чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и е без значение дали ще бъде изпълkeно от собственика или от друго лице, несобственик.

Нарушението на предписанието в горепосочената норма безспорно се потвърждава от събраните доказателства- гласни и писмени, които не си противоречат, а взаимно се подкрепят и допълват, като изясняват всестранно и пълно фактите и обстоятелствата, предмет на установяване и доказване в настоящото производство. Св.П. Б. и св.С. В. последователно и по обективен начин излагат обстоятелствата по случая, като посочват, че 4 при проверката водачът на превозното средство не е представил документ за сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" и такъв не е имало, в което се уверили след електронна справка в регистъра на Гаранционния фонд чрез служебната РСОД. Тези им изявления налагат убедителен извод, че формираната констатация за това, че по отношение на управляваното от жалбоподателя МПС не е било изпълнено задължението за сключване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е базирана на всестранна проверка на обстоятелствата по случая. Затова, съдът кредитира отразените в съставения акт за нарушение фактически обстоятелства и приема, че са установени обективно и съответстват на действителното положение.

При това положение, съдът приема, че нарушението е безспорно доказано. Доказано е също, че жалбоподателят, като несобственик на управляваното МПС, за което не е била сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, е субект на това нарушение.

Същото правилно, в съответствие с установеното фактическо положение, е квалифицирано по чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането , тъй като извършената проверка от контролните органи относно собствеността на МПС е установила, че собственик е друго лице, различно от водача. При тези обстоятелства, актосъставителят е формирал законосъобразна констатация, че жалбоподателят е лице, което не е собственик, но управлява моторно превозно средство, за чието притежание или ползване се изисква сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и в съответствие с тази констатация правилно е квалифицирал нарушението по чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането. В този смисъл възраженията на жалбоподателя, свързани със субекта и авторството на нарушението, предмет на обжалваното НП, са неоснователни.

Въпреки това съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за 5 издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност.

На първо място, съдът намира за нужно да обсъди възраженията на жалбfподателя, касаещи връчването на атакуваното НП, доколкото същите имат отношение към допустимостта на жалбата срещу него.

За да намери приложение разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН /както е в настоящият случай/ следва върху НП да е посочено, че нарушителят не е могъл да бъде намерен, респективно, че новият му адрес е неизвестен, като от деня на отбелязването постановлението се счита за връчено, след което започва да тече предвиденият в чл.59 ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок за обжалване на същото, в рамките на който, ако не е подадена жалба, то се счита за влязло в сила. Необходимо е не само нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен, т.е. да са налице кумулативно предвидените предпоставки, за да се приеме че са налице условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН и че НП е редовно връчено. Ако посочените предпоставки са налице, се счита, че НП е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства в постановлението. За да е налице първата предпоставка не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния по делото адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него. По несъмнен начин е необходимо връчителят да е посетил адреса неколкократно, но не по-малко от два пъти, и то в различно време.

Според настоящия съд, съобразно събраните по делото писмени доказателства, тези условия не са налице. От приложените писмени доказателства- писмо на началник Сектор „АО“ при Отдел „ПП“, СДВР /л.12 от делото/ и докладна записка, изготвена от полицейски инспектор при 4-то РУ, СДВР /л.11 по делото/ е видно, че нарушителят е бил търсен за връчване на НП на адреса в гр.София ****, където не бил намерен.