Определение № 1328 от 14.10.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1328 гр. София, 14.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500903 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Софийски окръжен съд е сезиран с частна жалба от Д. Х. Ф., действаща като майка и законен представител на малолетните си деца – Д. С. С. и П. С.

С., срещу онази част на Определение № 191 от 14.03.2025 г., постановено по гр.д. № 2338/2025 г. по описа на РС – Ботевград, в която по реда на чл. 130 ГПК производството по делото прекратено по отношение на предявения иск за осъждане на ответника да заплаща издръжка за напред.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението в обжалваната му част, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Посочва се, че макар искането в петитума на исковата молба да не е изрично формулирано като такова за увеличение на размера на вече определената издръжка, то на практика се търси именно такова съдебно произнасяне и следва да се подведе под нормата на чл. 150 СК.

Като не е сторил това, според жалбоподателите, първоинстанционният съд се е отклонил от националната и международна нормативна уредба, която урежда особената закрила на децата и защитата на най-добрия им интерес.

Изложени са подробни аргументи в тази насока. Също така в частната жалба 1 се посочва, че в случай на нередовност на исковата молба първоинстанционният съд е следвало да даде изрични указания на жалбоподателите да я пояснят и допълнят.

Насрещната страна е подала отговор на частната жалба, в който оспорва същата.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с доводите на страните и прецени материалите по делото, намира следното.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Д. Х. Ф., действаща като майка и законен представител на малолетните си деца – Д. С. С. и П. С. С., срещу С. И. С.. Според изложените твърдения ответникът е баща на малолетните деца, за които основни грижи от 2017 г. полага тяхната майка – Д. Х. Фан. Посочено е още, че децата растат, с което растат и техните ежедневни нужди от храна, облекло, образование и други, а предвид поскъпналия начин на живот тяхната майка е в невъзможност да задоволи нуждите им. Съгласно петитума на исковата молба са предявени искове по реда на чл. 143 СК - за осъждане на ответника да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 400,00 лева на всяко едно от децата си, и по реда на и 149 СК – за осъждането му да заплати сума в размер на по 4 800,00 лева на всяко едно от децата си, представляваща издръжка за минало време за периода от една година назад, считано от датата на подаване на исковата молба.

В срока за отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител - адв. Я., оспорва предявените искове като недопустими, като представя доказателства в тази връзка – заверен препис на Решение № 183 от 22.11.2017 г, постановено по гр.д. № 1520/2017 г. по описа на РС – Ботевград, с което на основание чл. 143, ла. 2 СК ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 125,00 лева на всяко едно от децата си.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил исковото производство на основание чл. 130 ГПК, като е приел, че в исковата молба ясно е посочено, че предявените искове са с предмет първоначално присъждане на издръжка на двете деца, а не за увеличение на нейния размер.

С определението са присъдени и разноски в полза на ответната страна.

Настоящият въззивен състав намира определението в обжалваната му част за неправилно. Действително в петитума на исковата молба е посочено, 2 че се иска осъждане на ответника да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 400,00 лева за всяко дете, но предвид посочената промяна на обстоятелствата в обстоятелствената част на исковата молба, не може с категоричност да се изведе, че искането е за присъждане на първоначална издръжка, както е възприел първоинстанционният съд. Също така посочването на правна квалификация от страната не обвързва съда, като именно той следва да определи предмета на производството, като вземе предвид изложените от ищеца факти и формулирания петитум. В настоящия случай в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, които биха могли да бъдат подведени под нормата на чл. 150 СК за изменение на дължимата на всяко едно от малолетните деца издръжка, чрез увеличението й, предвид трайното и съществено изменение на техните нужди от храна, облекло, учебни пособия, с оглед увеличението на възрастта им, както и с оглед социално-икономическите условия в страната. Петитумът от своя страна не е прецизиран, но настоящият състав счита, че това не е достатъчно условие за прекратяване на производството поради недопустимост в цялост.

Предвид разминаването в обстоятелствената част на исковата молба и петитума й, а и с оглед представените с отговора на исковата молба доказателства, първоинстанционният съд е следвало да остави исковата молба без движение като даде указания на ищците да уточнят претенциите си, по отношение искането за осъждане на ответника за заплащане на издръжка за напред в увеличен размер.

С оглед всичко изложеното определението в обжалваната част следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на настоящия въззивен акт.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение № 191 от 14.03.2025 г., постановено по гр.д. № 2338/2025 г. по описа на РС – Ботевград, в частта, с която по реда на чл. 130 ГПК, производството по делото е прекратено по отношение на предявените искове за осъждане на ответника да заплаща издръжка за напред и ВРЪЩА делото на РС - Ботевград за продължаване на съдопроизводствените действия , съгласно мотивната част на настоящото определение.

Определението в частта, с която производството е прекратено по отношение на исковете за заплащане на издръжка за минал период, не е обжалвано от страните.

Настоящото въззивно определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4