Решение № 809 от 23.11.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 809 гр. Благоевград, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Атанас И.ов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас И.ов Гражданско дело № 20231210100544 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от И. А. Т., ЕГН ********** против Община Благоевград, представляван от кмета на общината.

Навежда се в молбата, че на 14.02.2023 г., около 08,35 часа, в град Благоевград, ищецът завел дъщеря си до Детска градина № **********, находяща се в централната част на град Б.. След като оставил детето си ищецът се насочил към търговската ( пешеходна ) улица на град Б., като посоката на движение на ищеца била следната: ищецът вървял по ул.“Полковник Димов“, пресякъл ул.“Крали Марко“ и след като вече се намирал на ул.“Тодор А.“ се насочил към цветарския магазин, който се намирал непосредствено до съдебната палата, за да купи цветя на съпругата си по повод празника.

Твърди се, че когато се намирал успоредно на хранителен магазин „Билла“ ищецът чул кучешки лай и забелязъл куче, което било следвано от още около 4-5 кучета. Твърди се, че когато кучетата стигнали до ищеца, същите го заобиколили и започнали да го нападат.

Всяко едно от кучетата опитвало да го ухапе. Ищецът започнал да отстъпва назад и да се самоотбранява, като през това време започнал да вика за помощ. Докато се опитвал да отблъсне тяхното нападения, едно от кучетата, което било най-вероятно зад него го захапало в областта на седалището, от лявата страна, като ищецът изпитал силна болка.

Твърди се, че след захапването И. Т. започнал да върви назад в посоката съдебната палата и да ръкомаха с ръце и крака. Пред входа на съдебната палата ищецът паднал. Лежейки по гръб ищецът не спирал да рита е крака в опит да ги отблъсне. Твърди се, че зад ищеца имало рози и било непроходимо за кучета, предвид което кучетата се концетрирали пред ищеца, който бил на земята. До мястото, където се намирал ищеца, имала рампа за хора с 1 увреждания, като ищецът успял да се „отскубне“ от кучетата, които не спирали да правят опит да го ухапят, като се качил на рампата, която водила към съда.

Твърди се, че ищецът се хванал за металните парапети и всячески се опитвал да отблъсне глутницата от кучета. С бавни стъпки успял да влезе в съдебната палата. Въпреки опитите на ищеца да се предпази от ухапвания същия бил ухапан от едно от кучетата, като другите охлузвания и травматични увреждания били причинени вследствие на падането на ищеца.

Твърди се, че когато ищецът влязъл в съдебната палата бил посрещнат от двама охраните на съда (мъж и жена), като последните се притекли на помощ на ищеца. Твърди се, че в първия момент, когато ги видял, ищецът не можел да говори, дишането му било учестено, последният бил дезориентиран и стресиран. Това, което ищецът си спомня е, че в самото начало на комуникацията между него и охранителите на съда, последният не чувал какво му говорят, но възприел, че същите адресират въпроси към него. След като ищецът се съвзел от шока чул от охранителите, че има рани по ръцете и кръв по якето си. Ищецът възприел, че дънките му са скъсани, от ляво на седалището, и за да провери каква е раната свалил панталона. Охранителите, които били свидетели, посъветвали ищецът да потърси медицинска помощ. Навежда се, че ищецът бил много изплашен и шокиран от случилото се и помолил охранителите на съда да се настани на стола, докато се успокои. В момента, в който ищецът се почувствал по-добре и в състояние да проведе телефонен разговор се обадил на съпругата си и й съобщил за инцидента. Не след дълго съпругата на ищеца, придружавана от нейния баща, пристигнали пред съда и взели ищеца. След като напуснали съда, ищецът, придружаван от неговата съпруга и нейния баща се насочили към личния му лекар д-р Юл. Цв., като в кабинета на личния лекар, раните на ищеца били третирани и след това същият бил изпратен с направление към „Инфекционист“, за да бъде преценено дали е необходимо да бъде извършена и друга медицинска интеревенция. Твърди се, че медицинското лице, което прегледало ищеца, констатирало, че освен охлузванията има и следи от зъби, вследствие на което ищцът бил насочен с амбулаторен лист за поставяне на вкаскина против „Тетанус“.

Поддържа се, че ищецът съобщил на спещен телефонен номер 112 за инцидента, като служителят, който приел телефонното обаждане заявил на И. Т., че сигналът му е приет и че ще сигнализират за него на полицейските органи и общината.

Твърди се, че след извършените прегледи в СПО към МБАЛ „Благоевград“ -АД, ищецът посетил съдебен лекар д-р Ян. Зл., който констатирал следното: - по долния ръб на дясната ръка от към малкия пръст се вижда напречно разположено ивицесто охлузване, покрито с тънка червеникава коричка и с размери 0,1/1 см. Подобно ивицесто охлузване се вижда и по ръба на палеца от дясната ръка при основанта му фаланга, което е превързано с левкопалст; - По задната повърхност в горната част на лявото бедро, на границата със седалището се вижда наложена с левкопалст, марлена превръзка. При отстраняването й под нея се вижда косо разположено дълбоко, линейно охлузване с вид на рана с размери 08/3 см, същото е покрито с неравна умерено дебела тъмночервена коричка, като констатираните 2 увреждания са материализирани в Медицинско свидетелство № 27/ 2023 г. В заключението на същото е посочено, че при прегледа на И. А. Т. се установило следното: изразени оплаквания от болки по седалището в ляво, ивицести охлузвания по гърба на дясната ръка, превързано дълбоко линейно охлузване с вид на рана в долната част на седалището в ляво.

Твърди се, че във връзка с ухапванията от бездомните кучета се наложило да поставят инжекция против тетанус на ищеца, както и да бъде ваксиниран против „бяс“.

Навежда се, че ищецът с нищо не е провокирал агресията у бездомните животни, като се сочи, че за гражданите на град Благоевград е известно, че между Съдебната палата и заведение за бързо хранене „Аладин Фуудс“ има кучета, които обитават тази част.

Поддържа се, че в продължение на близо месец след ухапванията, ищецът е изпитвал силна болка в областта на нараняванията, като не е могъл да се движи свободно без да изпитва силни болки при придвижване. В резултат на разкъсването на крака има уплътнение, което се напипва и ищецът изпитва болка при натоварване на крака. Твърди се, че и към настоящия момент ищецът изпитва силен и неконтролируем панически страх при вида на куче, каквато усещане преди това е нямал. Останало му е смразяващо усещане при вида на всяко едно куче, че то може да го нападне и нарани. Навежда се, че нападението на ищеца от безстопанствените кучета оставя своя траен отпечатък върху поведението и социалните му контакти - става затворен, умислен, ограничава вижданията си с приятели, тъй като е обект на обсъждане в обкръжаващата го среда. Твърди се, че за първите 14 дни след индицента ищеца не може да си осигури необходимата почивка, тъй като силните болки нарушавали неговия сън.

Навежда се, че множеството увреди, които са му причинени, поотделно и в своята съвкупност налагат на последния да промени за един значително дълъг период от време обичайните си навици и начин на живот, като тези промени ще оказват действие и за в бъдеще. Вследствие на разклатеното емоционално състояние на ищеца, последният бил принуден да потърси медицинска помощ. След издадено му Медицинско направление с № 230479026495 от д-р Юл. М. Цв., ищецът посетил д-р Г. Д. в ИПСМП по Психиатрия.

Ищецът изложил на доктор Д. оплакванията, които имал, като основното от тях е тревожност и неспокоен сън, като доктор М. предписал следното лечение: ********** - 25 мг.

Твърди се, че първите две седмици ищецът изпитвал силни болки в крака, което пречело на нормалната походка на същия. Ищецът си купил спрей и електрошок, за да бъде подготвен в случай че се наложи да се отбранява от кучета.

Навежда се, че с депозираната искова молба ищецът претендира неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесните ухапвания от безстопанствени кучета, като търсената отговорност от сочения ответник е по реда на чл. 49 ЗЗД. В случая се дължи и законна лихва върху обезщетението, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.

Поддържа се, че са налице предпоставките на горецитираната разпоредба за 3 ангажиране отговорността на Община Благоевград, тъй като в случая са налице всички нейни елементи, а именно: а/ Налице е противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на бездомните кучета към хора или животни, за настаняване на безстопанствените животни в приюти, които задължения произтичат от разпоредбите на чл. 50, т. 2, вр. чл. 49, чл. 40,ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1-3, чл. 47, ал. 1 и 3 и чл. 48 от Закона за защита на животните; б/ Причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в претърпени болки и страдания заради настъпилото в резултат на нападението на бездомното животно ухапване; в/ налице е причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общински служители, на които е било възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от Закона за защита на животните.

Навежда се, че съгласно Решение № 643/24.08.2009ГОД., постановено по гр.д.№ 2005/2008г. на ВКС, при защита по реда на чл. 49 от ЗЗД вината на преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че липсва такава. Навежда се, че в случая, от страна на Община Благоевград е налице неизпълнение на нормативно предвидените й задължения за ограничаване и контрол над безстопанствените кучета. Съгласно приложимият в случая Закон за защита на животните, за общините, вкл. чрез техните кметове, съгласно закона, са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като целта на закона е подобни кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, понеже са заплаха за живота и здравето на хората. В изпълнение на тези разпоредби законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор безстопанствените кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47. ал. 1 ЗЗЖ). Същевременно, в чл. 47, ал. 3. изр. 2 ЗЗЖ и чл. 50, т.2 от ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки. От страна на Община Благоевград е налице неадекватно прилагане на нужните мерки, като в града са останали агресивни кучета, осъществяващи безпричинни нападения над граждани, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Общината е в неизпълнение на своето задължение чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора в общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради ко е т о считам е установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечително- гаранционната отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служители - по реда на чл. 49 от ЗЗД.

Навежда се, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. В случая считам размерът на претендираното с исковата молба обезщетение за претърпените от деликта неимуществени вреди е съразмерен с техния действителен размер, който е обусловен както от характера, 4 продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия ищец, така и от икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика. Предвид степента на търпените негативни емоции, техния интензитет, както и периода на възстановяване и обстоятелството, че са налице остатъчни проявления от преживяното у ищеца и все още актуални телесни болки и страх, свързан със случилото се, се прави довод, че справедлив спрямо преживените от ищеца неимуществени вреди е в размер на обезщетение на 5 000 лв..