Решение № 375 от 03.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Варна, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Трайчо Г. Атанасов при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100601033 по описа за 2025 година Предмет на въззивното производство е присъда № 155 по НОХД №4731/2024г. на ВРС, постановена на 02.06.2025г., с която подсъдимият Г. Б.

Г. е признат за виновен както следва;

- в престъпление по чл.296, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК за това, че на 04.11.2023г., в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, не изпълнил Заповед за незабавна защита № 146/**.09.2023г., издадена от съдия при Районен съд - Варна, 9-ти състав, въз основа на Определение №10964/**.09.2023г., постановено по гражданско дело №11656/23г. на Районен съд -Варна, 9-ти състав, като не изпълнил задължението си да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Х. Г. Г. и спрямо С. Я.

Я., както следва:

1. На 04.11 2023г., преди обяд, в гр. Варна, осъществил акт на физическо насилие спрямо Х. Г. Г., като й нанесъл удари с коляно в областта на корема и я стискал за ръцете;

2. На 04.11.2023г. вечерта, в гр. Варна, осъществил акт на физическо насилие спрямо С. Я. Я., като й нанесъл множество удари по тялото и главата, 1 за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години.

- в престъпление чл.**1, ал.1, т.5а вр.чл.**0, ал.1 от НК за това, че на 04.11.2023г., в гр. Варна, причинил на Х. Г. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на корема, кръвонасядане по предната среднинна линия в горния етаж на корема, кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявата мишница и кръвонасядане по дясната предмишница, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години.

- в престъпление по чл.**1, ал.1, т.5а вр.чл.**0, ал.1 от НК за това, че на 04.11.2.023г., в гр. Варна, причинил на С. Я. Я. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в теменната област на главата, травматичен оток и кръвонасядане в задната лява повърхност на гръдния кош, кръвонасядания по дясна хълбочна област и дясна седалищна област, кръвонасядания по дясното рамо и дясната мишница, кръвонасядания и ожулвания по предната повърхност на лявата подбедрица, кръвонасядане по лявото бедро и кръвонасядания по дясното бедро и дясната подбедрица, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години.

Така определените наказания са групирани по реда на чл.23 ал.1 от НК, като е наложено на подсъдимия едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду тях, а именно лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гр. ищец С. Я.

Я. сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деянието, като иска за разликата до 5000 лева е отхвърлен, като неоснователен, така и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2150 лева.

2

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гр. ищец Х. Г. Г. сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на деянието, като иска за разликата до 5000 лева е отхвърлен, като неоснователен.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и дължимата държавна такса върху уважените граждански искове.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимият, чрез защитника му адв. М. П. от АК –Шумен.

В жалбата и допълнителното изложение към нея се оспорва присъдата, като се твърди, че е неправилна. Счита се, че не са изяснени обстоятелства относно авторството на деянието, причинно-следствената връзка и възникване на телесните повреди на пострадалите по делото.

Изразено е становище, че не са обсъдени показанията на свидетелите И.и. Сочи се, че не е изяснено дали малолетните към момента на деянието деца могат да дават годни свидетелски показания.

Моли се за отмяна на присъдата, като се постанови друга, с която подсъдимият да бъде оправдан. При условията на евентуалност – наказанията и изпитателния срок по всички обвинения да бъдат сведени до законовия минимум, а присъдените обезщетения на двете пострадали да бъдат занижени по преценка на съда.

Постъпило е допълнително становище от подсъдимия, което е по-скоро с характер на обяснения по делото, като в заключение се прави искане за неговото оправдаване.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура счита, че присъдата на РС - Варна е правилна и законосъобразна. Твърди, че в мотивите си решаващият съд по Я. и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е обсъдил всички доказателствени източници. Прави искане за потвърждаване на присъдата.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че първоинстанционния съд е обсъдил абсолютно всички събрани доказателства, след внимателен анализ на гласните и писмени такива е постановил законосъобразен акт. По отношение на гражданско-осъдителната част, моли да бъде взет предвид деликта, който са предявили. Претендира се за сторени съдебно-деловодни разноски за две инстанции. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда, 3 като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Счита, че по делото не е доказано авторството на подсъдимия в деянието и конкретно в причиняване на телесните повреди.

Изразява становище за субективна и обективна несъставомерност на деянието по чл.**1 ал.1 т.5а вр. чл.**0 ал.1 от НК, поради данни за взаимно нанасяне на телесни повреди и приложение на института на „реторсията“.

Излага аргументи за слабости в анализа на доказателствата по делото от съда отразени в мотивите, относно противоречие на свидетелски показания и несъответствия за механизма за причиняване на телесните повреди. Поддържа се и искането за оправдаване на подсъдимия. В условията на алтернативност за занижаване на наложеното наказание.

В последната си дума подс. Г. моли да бъде оправдан.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.3** и 314 НПК, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство, както на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, доказателства настоящата инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят С. Я. и подс. Г. Г. живеели във фактическо съжителство от 2004г., като имали три общи деца - Х. Г. на 16 г., Б. Г. на 12 г. и Я. Г. на 10 г.

Съвместно обитавали жилище в гр. Варна на ул. „******" № ** ет.1, ап.1.

Отношенията им били обтегнати от м. август 2023г. Проблемите между тях започнали след като св. Я. го уведомила, че завежда дело за родителски права по отношение на децата. Тогава подсъдимият заживял на друг адрес в гр. Варна, на ул. „*****" **. Въпреки това почти всяка вечер идвал в жилището на майката и децата и се държал грубо и агресивно с тях.

Упражнявал спрямо тях системно физическо и психическо насилие, които действия са дали повод на св. Я. да депозира молба в съда. Във връзка с това било образувано и водено гр. д. №1656/23г.по описа на РС – Варна и издадена на **.09.2023г. Заповед за незабавна защита № 146, с която подсъдимият е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св. Я. и децата.

Искането на молителката да бъде изведен от обитаваното от нея и 4 децата жилище, не било уважено и той продължил да живее в него.

На 15.09.2023г. му била връчена заповедта за незабавна защита, както и определението на ВРС №10964/**.09.2023г. Снето му било и сведение, в което заявил, че посочените съдебни книжа са му били връчени надлежно и е запознат с тях.

Въпреки наличието на Заповед той не е изпълнявал задълженията си да се въздържа от домашно насилие спрямо св. С. Я. и децата си.

На 04.11.2023г., е осъществил актове на физическо насилие по отношение на св. С. Я. и Х. Г. в присъствие на децата Я. Г. и Б. Г..

Така на същата дата след 09:00 часа подсъдимият бил в дома си с другите членове на семейството им. Решил да излезе, но нямал ключове и поискал такива на едно от децата си – св.Я. Г.. Започнал на висок тон да иска ключовете както от Я. и Б., така и от св.Х. Г. и тяхната майка. Те отказали, тъй като преди това изгубил друг комплект с ключове на децата. Крещейки подсъдимият започнал да ги заплашва „Само да не мога да се прибера ей… мислете му“. Виждайки агресивното му поведение св.Я. взела мобилният си телефон и започнала да прави видеозапис на случващото се, за да го документира. Междувременно подсъдимият също дискретно записвал с телефон, поставен в джоба му. Тъй като в телефона на св.Я. имало записи, които биха могли да го уличат в домашно насилие над децата, подсъдимият взел внезапно от ръката на св. Я. телефона и се отправил към изхода на апартамента. Свидетелката започнала да вика да й върне телефона, застигнала го в коридора преди входната врата, но подсъдимият и извил ръцете и я съборил на пода. Тогава тя се вкопчила в единия от краката му и увиснала на колана му с другата си ръка, за да предотврати напускането му на апартамента с нейният телефон. Св. Х. Г., която лежала в стаята си, веднага станала и също се опитала да вземе телефона от ръцете на подсъдимия. Той не само, че не върнал телефона на св.Я., но при опитите на св.Г. да го вземе й нанесъл със свободният си крак два удара с коляно в областта на корема. След това се придвижил извън апартамента към стълбищната площадка, влачейки по земята, вкопчената в крака му св.Я., която през цялото това време викала да и върне телефона. Децата Я. и Б. били в коридора на жилището и също правели опити да помогнат на майка си, като стресирани и изплашени от поведението на баща им – подс. Г. плачели. В това време техни съседи - свидетелите И.а и И., чули виковете им и слезли пред апартамента на св. Я.. Те възприели 5 вкопчилата се в крака на подсъдимия св. Я., която била на земята. Опитали се да разтърват двамата, както и да успокоят децата. В един момент подсъдимия се отскубнал от захвата на св. Я. и избягал от сградата, последван от св. Я..

Св. Я. подала сигнал на националния тел. 112. Сигналът бил посетен от полицейските служители - свидетелите В. и Н.. Св. Я. предположила, че подсъдимия се укрива в съседната къща, където живеел адвоката му.

Полицейските служители отишли до дома на адвоката, но последния отрекъл в дома му да се укрива подсъдимия. Междувременно св.Г. изпитвала силни болки в областта на корема и яйчниците, следствие на нанесените и с коляно удари от подс.Г.. Тя се обадила по телефона на св.Я. и я уведомила. Свид.Я. уведомила полицейските служители и те повикали екип на СМП до дома им.

Тъй като към него момент св.Г. била непълнолетна, се наложило св.Я. да се върне в дома си и да придружи св.Г. до МБАЛ „Св.Анна“-Варна. Там и двете били прегледани от медицински специалисти, като на свид.Г. били правени и прегледи с ехограф на яйчниците и било констатирано, че е получила травматични увреждания съответно: контузия на корема, кръвонасядане по предната среднинна линия в горния етаж на корема.

Около 16:00 часа двете били освободени от болничното заведение и по съвет на адвоката си св.Я. се отправила към сградата на 01 РУП Варна, за да подаде жалба. Докато св.Я. и св.Г. били в медицинското заведение полицейските служители - свидетелите В. и Н. получили нов сигнал да се върнат отново до дома на адвоката на подс.Г., където го установили гол до кръста и с телефона на св.Я.. Подсъдимият бил отведен в РПУ, където с протокол за доброволно предаване е предал телефона на св.Я. /с изтрити вече записи от паметта му/.