Решение № 189 от 22.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Б., 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500234 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Община Б., ЕИК ***, чрез юрисконсулт, против Решение № 968/02.12.2025 г. по гр. д. № 357/2025 г. по описа на РС - Б..

С обжалваното решение № 968/02.12.2025 г. по гр. д. № 357/2025 г. по описа на РС - Б. е признато за установено по отношение на Община Б., ЕИК ***, адрес: пл.Г.И.№, представлявана от М.Б. - кмет, че С. И. Т., ЕГН **********, в лично качество, и заедно с А. К. К., ЕГН 760206011, Я. К. Т., ЕГН **********, и О. К. Т. - К., ЕГН **********, като наследници на К.Р. Т., починал в хода на процеса на 27.04.2025 година, всички с адрес: с..Б., общ.Б., са собственици на Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № РД- 18177/24.10.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: с..Б., общ.Б., площ 992 кв.м., Трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на недвижимия имот: ***; ***; ***; ***;

***.

С решението съдът се е произнесъл и по отношение на разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Община Б., представлявана от М.Б. - кмет, в която се твърди, че първоинстанционното решение е изцяло неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение както на материалния закон, така и на процесуалните правила, както и че съдът е достигнал до изводите си без задълбочен анализ на доказателствата и без ясни мотиви.

1

Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че ищците са владелци на процесния имот и могат да го придобият по давност, при положение че те са установили фактическата си власт върху земята въз основа на учредено в тяхна полза право на строеж, което означава, че те са държатели, а не владелци, защото са допуснати в имота със съгласието на собственика и признават правото му на собственост. Според жалбоподателя, когато фактическата власт е започнала като държане на правно основание, презумпцията по чл. 69 от ЗС не намира приложение и не може да се приеме наличие на владение, освен ако не са доказани явни и недвусмислени действия по отричане правата на собственика, доведени до неговото знание, каквито действия не са установени.

Твърди се още, че решението е вътрешно противоречиво и неясно относно това каква фактическа обстановка съдът приема за доказана и какви правни изводи прави, включително дали ищцата е владелец или държател и дали спрямо нея се прилага презумпцията за владение. Излага се, че съдът не е отчел, че правото на строеж е учредено по време на брака и следователно е в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и двамата ищци са упражнявали фактическа власт на правно основание.

В жалбата се сочи, че съдът не е обсъдил надлежно събраните писмени доказателства и не е анализирал правните последици от учреденото право на строеж, като не е разгледал доводите на общината, че субективният елемент на владението (намерението за своене) липсва. Подчертава се, че през 2015 г. ищците са сключили договор с общината за учредяване право на строеж за надстрояване, поискали са виза и строителни книжа и по този начин изрично са признали общината като собственик на имота, което според въззивника доказва, че през целия период те са съзнавали, че са собственици само на сградата, но не и на земята.

Твърди се и че съдът е направил неправилни и противоречиви изводи относно собствеността на общината върху процесния имот, като от една страна е приел това за безспорно, а от друга страна е заявил, че не се доказва, и същевременно е обсъждал законовите забрани за придобиване по давност на държавни и общински имоти. Въззивната жалба поддържа, че от доказателствата ясно се установява, че имотът е бил държавен, а впоследствие е преминал в общинска собственост по силата на закона, като са налице актове за държавна и общинска собственост, данни от планове и регистри и вписвания, които подкрепят този извод.

Излага се също, че съдът неправилно е тълкувал приложението на Разпореждане № 404/1968 г. и ПМС № 1/1981 г. и неправилно се е позовал изолирано на решение на Конституционния съд от 1993 г., без да отчете цялостната практика на КС относно чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, която според въззивника потвърждава, че законното строителство върху такива земи води до невъзстановяване на земята на бившите собственици и запазване на правните последици от учреденото право на строеж.

Твърди се още, че съдът не е приложил правилно императивните забрани за придобиване по давност на държавни и общински имоти и не е съобразил действието на законовия мораториум върху придобивната давност, както и че дори да се приеме владение, не е изтекъл необходимият десетгодишен срок. Допълнително се твърди, че със сключването на договора за право на строеж през 2015 г. е налице признание на собствеността на общината, което прекъсва евентуалната придобивна давност и започва да тече нов срок, който не е изтекъл.

В заключение се иска въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли предявения установителен иск по чл. 124 ГПК като недоказан и неоснователен.

В срока за отговор е депозиран такъв от С. И. Т., А. К. К., Я. К. Т. и О. К.

Т. – К., чрез пълномощник. В отговора се твърди, че въззивната жалба на Община Б. е процесуално допустима, но по същество е изцяло неоснователна, тъй като първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, 2 постановено при липса на процесуални нарушения и е напълно обосновано въз основа на събраните по делото доказателства.

Поддържа се, че ищците са установили и упражнявали фактическа власт върху имота още от 1982 г., като са го оградили, обработвали, засаждали овощни дръвчета и лози, изграждали са съоръжения и са го стопанисвали трайно като свой, като това владение е било спокойно, явно, непрекъснато и несмущавано в продължение на десетилетия, без общината да се противопоставя или да предприема действия за защита на собствеността си.

Излага се, че тези факти се доказват категорично от свидетелските показания и от заключенията на назначените експертизи, които установяват наличие на трайни огради, лозови конструкции, насаждения и подобрения, характерни за поведение на собственик.

Твърди, че са налице всички предпоставки за придобиване на собственост по давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, тъй като е изтекъл необходимият срок, като се излагат съображения относно началния момент на давността за имоти - частна държавна или общинска собственост, както и че след решението на Конституционния съд от 2022 г. давността е продължила да тече и срокът за придобиване е изтекъл.

Твърди, че актовете за държавна или общинска собственост, на които се позовава общината, имат само констативно значение и не създават право на собственост, като могат да бъдат оборени с доказателства за противоположни факти, каквито според отговора са доказани в процеса. Поддържа се също, че владението не е необходимо да се упражнява ежедневно, а е достатъчно да се проявява чрез постоянни действия, съответстващи на предназначението на имота, каквито са доказани по делото.

Като контрааргумент срещу жалбата се твърди, че процесният имот не е публична, а частна общинска собственост и следователно може да бъде придобит по давност. Излага се, че дори да е бил държавен през 80-те години, той е бил предназначен за жилищно строителство и не е обслужвал публични нужди.

По отношение на възражението за правото на строеж се твърди, че наличието на учредено право на строеж не изключва възможността носителят му и неговите наследници да започнат да владеят земята за себе си, като след построяването на къщата целият терен е бил ограден и стопанисван като единен двор, което надхвърля правата на суперфициаря и представлява демонстрация на намерение за своене.

Поддържа се, че ищците са проявявали намерение да владеят имота като с в о й (animus domini), тъй като са извършвали действия на трайно стопанисване и изключване на собственика, а общината в продължение на десетилетия не е предприемала никакви действия, което се тълкува като пасивност и конклудентно приемане на владението.

Твърди се и че владението на наследодателя може да бъде присъединено към това на наследниците по реда на чл. 82 от ЗС, като се сочи, че владението е продължило без прекъсване и общият период надхвърля 40 години.

Относно довода на общината за издаденото разрешение за строеж през 2015 г. се твърди, че това е административен акт по ЗУТ, който няма вещноправно действие и не представлява признание на собствеността на общината, нито отказ от владение, а е само изпълнение на задължителна процедура за законосъобразно строителство.

В заключение се твърди, че твърденията на въззивника за неправилно установена фактическа обстановка са голословни, че районният съд е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и правилно е приел наличие на давностно владение, поради което се иска въззивният съд да потвърди решението и да присъди разноските на ищците за въззивната инстанция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивното производство, както 3 и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост. С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с предмет чл. 124 от ГПК, който за да бъде уважен, следва да се докаже, безспорно доказване на института на давностно владение от ищците по отношение на процесния имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № РД- 18-177/24.10.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: с..Б., общ.Б., площ 992 кв.м., Трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на недвижимия имот: ***; ***;

***; ***; ***.

Направено е искане от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника Община Б., адрес: пл.Г.И.№, ЕИК ***, представлявана от кмета М.Б., че С. И. Т., ЕГН **********, в лично качество, и заедно с А. К. К., ЕГН 760206011, Я. К. Т., ЕГН **********, и О. К. Т. - К., ЕГН **********, като наследници на К.Р. Т., починал в хода на процеса на 27.04.2025 г., са собственици на основание давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС за периода от 1982 година до предявяването на иска, както и понастоящем на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № РД- 18-177/24.10.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: с..Б., общ.Б., площ 992 кв.м., Трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на недвижимия имот: ***; ***;