Определение № 15297 от 12.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15297 гр. София, 12.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505340 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

С разпореждане № 35473 от 27.02.2025 г. СРС, 35 състав, по ч.гр.д. № 6286/2025 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 35857/03.02.2025 г., подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу В.М.С. в частта за разликата над 1 060,08 лв. до пълния претендиран размер от 2 849,64 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 40015359854/09.02.2023 г.; за сумата от 931,16 лв.- възнаградителна лихва за периода 20.12.2023 г.- 04.12.2024 г.; за сумата от 979,97 лв.- неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; за сумата от 1 470 лв.- неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; за сумата от 500 лв.- такса за извънсъдебно събиране на вземането; за сумата от 217,32 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода 21.03.2023 г. - 04.12.2024 г. и 130,32 лв.мораторна лихва за периода 04.12.2024 г.- 29.01.2025 г.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от заявителя-„Профи Кредит България“ ЕООД.Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като заповедният съд няма законови правомощия да се произнася по валидността на сделката, на която заявителят основава претенциите си, както и че съдът не е извършил задълбочен анализ на законовите критерии за неравноправност.Поддържа, че съгласно изискванията на ЗПК е била предоставена предварително информация за дължимите по договора суми на потребителя, който доброволно е встъпил в договорно правоотношение, без да упражни правото си да се откаже от него. Поддържа, че претендираната възнаградителна лихва в посочения в договора размер, включена в уговорения ГПР, съответства на ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не противоречи на добрите нрави.Излага твърдения, че заповедният съд 1 няма правомощието да тълкува разширително императивни правни норми или да дописва изключенията към тях.Твърди, че при уговорен фиксиран лихвен процент кредиторът няма задължения за изготвя методика за формиране на ГПР.По отношение на законната лихва жалбоподателят твърди, че същата се дължи винаги като последица уважаване на претенцията за главница и размерът й се установява в изпълнителното производство.

Производството пред СРС е образувано по заявление с вх. № 35857/03.02.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПС, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу В.М.С. за сумата от 2 849,64 лв. - неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40015359854 от 09.02.2023 г.; 931,16 лв.- възнаградителна лихва за периода 20.12.2023 г. - 04.12.2024 г.; 979,97 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 1 470 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 500 лв.такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на всяка вноска по договора за кредит, начислени на 20.12.2023 г.; 217,32 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода 21.03.2023 г. - 04.12.2024 г. и от 130,32 лв. за периода 04.12.2024 г. - 29.01.2025 г.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че на 09.02.2023 г. между В.С. и „Профи Кредит България“ ЕООД е бил сключен договор за потребителски кредит № 40015359854, като длъжникът се е задължил да върне предоставената в заем сума на 30 месечни вноски, всяка в размер на по 304,99 лв., като потребителят се задължил да закупи и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.Длъжникът погасил само първите 8 вноски по договора и изпаднал в забава съгласно погасителния план.

Към заявлението е приложен договорът за потребителски кредит, като съгласно същия фиксираният годишен лихвен процент е определен на 41 %, а годишният процент на разходите по заема е определен на 48,33 %.Съгласно Общите условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договора за потребителски кредит, услугата „Фаст“ дава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, а услугата „Флекси“ давала възможност на потребителя за едностранна промяна на погасителния план.

СРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с рег.№ 6050/27.02.25 г. за сумите от 1 060,08 лв.- главница по договор за потребителски кредит № 40015359854/09.02.2023 г., както и за разноските на заявителя съобразно уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението за останалите претендирани суми с мотиви, че заплащането на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречи на разпоредбата на чл.10а ЗПК и води до заобикаляне на закона, тъй като въвежда допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, с които заемополучателят разполага и без изричното им уговаряне.Изложил е мотиви, че сумите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ са включени в общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска и следва да се включат 2 при изчисляването на ГПР, който съгласно чл.19, ал.4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.В този смисъл е и решение на СЕС по дело С-714/22.Съдът е приел, че при калкулиране на таксите в ГПР наред с възнаградителната лихва от 41%, този процент се покачва и значително надхвърля посочения в договора за кредит размер от 48,33%, който не отразява точно всички тези разходи и лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение.Поради изложеното съдът е приел, че договорът за кредит е недействителен като противоречащ на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, при което потребителят дължи единствено чистата стойност на предоставената сума.Съдът е изложил и мотиви, че претендираната такса за събиране на вземането е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротивизискуемостта му следва автоматично от изпадане на длъжника в забава и изтичането на определен срок от този момент.По този начин се нарушава забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК.С направените от длъжника 8 погасителни вноски от по 304,99 лв. или общо 2 439,92 лв. съдът е намалил размера на главницата и е издал заповед за изпълнение за сумата от 1 060,08 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 2 849,64 лв. е отхвърлил заявлението.

При така приетото за установено съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.

Разпоредбите на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК задължават съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона и с добрите нрави, както и когато то се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.Задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, е предвидено и в чл.

7, ал. 3 ГПК.

В случая производството пред СРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу физическо лице, което има качеството потребител за вземания по договор за потребителски кредит, поради което приложими се явяват разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК вр. чл.278, ал.4 ГПК препраща към тях.

Съгласно разпоредбата на чл.143 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни.

Съгласно разпоредбите на чл.10а, ал.1 и 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с 3 договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.В случая договорените като допълнителен пакет услуги представляват действия, свързани с усвояването и управлението на кредита и уговорката за заплащането им заобикаля забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК.Според чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.Следва да се добави, че клаузите на договора предвиждат предварително изцяло заплащане за услуги, за които не е ясно дали ще бъдат използвани от потребителя.В заявлението не са изложени твърдения потребителят да е ползвал някоя от включените в пакета услуги.

В чл. 11 ЗПК е установено императивното съдържане на договора за потребителски кредит, част от което е изискването за посочване на годишния процент на разходите /ГПР/ - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно §1 от ДР ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.

Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, нормата „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

В задължителното за националните юрисдикции решение на СЕС от 4

21.03.2024 г., постановено по преюдициално запитване по дело С-714/22, е прието, че чл. 3, б. „ж” от директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя” по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „Годишен процент на разходите” по смисъла на посочения чл. 3, б. „и”, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит – т. 1, както и че чл. 10, параграф 2, б.”ж” и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж” от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.