Решение № 10 от 15.01.2025, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. К., 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Гражданско дело № 20245100100241 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото гражданско дело е образувано въз основа Определение № 14093/14.09.2024 г., постановено по гр.д. № 3809/2024 г. по описа на С. градски съд, с което по подсъдност делото е изпратено на настоящия Окръжен съд – К..

В основата му стои депозирана чрез процесуален представител от ищеца Д. Р. В. от гр. С. искова молба, в която твърди, че по искане на ответника В. В. М. с Определение на СГС, IV-Г състав № 17478/16.07.2019 г. по гр. д.№ 9370/2019г., било допуснато обезпечение на негов бъдещ иск – чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на ищеца. Твърди, че с последващо Определение от 06.02.2020г. по същото дело, обезпечението било заменено със залог на парична сума - сумата 101 000 лева, която ищецът внесъл по сметка на СГС на 03.02.2020г.

Изтъква, че в дадения на ответника М. срок, било образувано гр.д.№ 9969/2019г. по описа на І -20 състав на СГС , в което предявеният срещу В. иск бил отхвърлен изцяло.

Първоинстанционното решение било обжалвано от М., но с решение на САС по гр.д. № 3500/2022 г. същото било потвърдено. С определение от 17.01.2024г, постановено по гр.д. № 9370/2019г., внесената от ищеца сума от 101 000 лв. била освободена като залог, а на 13.03.2024 г. била и преведена по банковата му сметка.

Твърди, че за периода от четири години - от 03.02.2020 г. до 13.03.2024г., внесената лично от него сума от 101 000 лв. се намирала по сметка на СГС- като залог/обезпечение.

Многократно искал сумата да му бъде възстановена, след като искът спрямо него бил очевадно неоснователен, но ответникът М. възразявал срещу тези му искания. Ищецът изтъква, че в този период от четири години бил лишен от тази сериозна по размер сума, а ноторен бил фактът, че за този период инфлационните процеси в страната се развили с бързи темпове и, че към настоящия момент стойността на тези 101 000 лв. била различна от стойността им в началото на 2020г. - най-малкото спрямо това какво можело да бъде закупено с нея. Изтъква, че бил лишен от възможността да получава лихва върху сумата от 101 000 лв., възлизаща на законната лихва от 45 219.31 лв., като тази именно сума, ищецът претендира и като обезщетение за причинените му вследствие на наложеното му 1 обезпечение вреди, които били пряка и непосредствена последица от наложената обезпечителна мярка, тъй като не разполагал с възможността да ползва средствата и да оперира с тях. Ищецът претендира и присъждане на разноски по производството.

В дадения по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК срок, е депозиран чрез процесуален представител от ответника В. В. М., отговор на връчената му искова молба. В същия излага съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Изтъква, че между ищеца и ответника имало спор по повод учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу обезщетение. Ответникът поискал пред СГС обезпечение на бъдещите си искове, чрез налагане на възбрана върху собствен на ищеца недвижим имот, но по молба на В. така допуснатата обезпечителна мярка била заменена със залог в пари в размер на сумата от 101 000 лв. М. твърди, че ищецът в настоящото производство В. не може да претендира обезщетение от допуснатото обезпечение по бъдещите на М. осъдителни искове, тъй като претендираната от него вреда била резултат от собствените му действия по замяна на наложената възбраната със залог върху парична сума. Изтъква, че действително ищецът подал молба за връщане на внесения залог на 24.10.2023г. и 03.11.2023г., но забавянето на произнасянето и връщането на сумата, не можело да му се вмени в отговорност.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ищецът В., чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция изцяло. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ответникът М., чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция по съображенията, изложени в депозирания отговор. Претендира присъждане на разноски по производството и представя списък на по чл.80 от ГПК.

Окръжният съд, действащ в производството като първоинстанционен, по повод разгледания спор, приема следното:

Предявен в производството е осъдителен иск с правно основание чл.403 от ГПК, с който ищецът Д. В. цели да бъде осъден ответникът В. М. да му заплати обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 45 219.31 лв.- равностойност на законната лихва за периода от 03.02.2020 г. до 13.03.2024 г. върху паричната сума от 101 000 лева, върху която е учреден залог и същата е внесена по сметка на СГС като обезпечение по отхвърлен срещу него иск, ведно със законна лихва върху същата, считано от предявяване на настоящия иск в съда до окончателното й изплащане.

От фактическа страна в производството не е спорно, че :

С Определение №17478/16.07.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 9370/2019 г. по описа на СГС, ГО, ІV – Г състав, е допуснато обезпечение на предявими от В. В. М., бъдещи искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД за сумата от 18 910 лв. и за сумата от 82 090 лв., съставляващи обезщетения за неизпълнение по чл.4, вр. чл.5, ал.1 и чл.4, вр. чл.5, ал.2 от Предварителен договор за учредяване право на строеж срещу обезщетение от 21.11.2016 г., против „Д.И.“ ЕООД и Д. Р. В., чрез налагане на възбрана върху собствения му недвижим имот - жилище, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идент. № ***, построена в УПИ V-424 в кв.206 А, с адрес местност „П.-Р.“, ул."Б.П." №*, район С., С. община. С определението е даден 15-дневен срок, считано от постановяването му, за предявяване на бъдещата искова претенция. В срок, а именно на 26.07.2019 г. претенцията е предявена и е образувано гр.д. № 9969/2019 г. по описа на СГС, ГО, 20-ти състав.

С Определение № 2620/06.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 9370/2019 г. по описа на СГС, ІV – Г състав, е заменено по молба на Д. Р. В. наложеното вече обезпечениевъзбрана върху недвижим имот със залог в пари по смисъла на чл.180-181 от ЗЗД на сумата 101 000 лв., внесена по набирателната сметка на СГС на 03.02.2020 г., в полза на В. В. М. по образуваното от него гр.д. № 9969/2019 г. по описа на СГС, ГО, І-20 състав.

С влязло сила на 24.10.2023 г., постановено по гр.д. № 9969/2019 г., Решение № 261162/01.04.2022 г., 20-ти състав на ГО на СГС, са отхвърлени като неоснователни, 2 исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 18 910 лв. и по чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД за сумата от 82 090 лв., предявени от В. В. М. против Д. Р. В.. Първоинстанционното решение е потвърдено с Решение № 991/18.07.2023 г., постановено по в.гр.д.№3500/2022 г. по описа на Апелативен съд-С..

Не е спорно в производството и обстоятелството, че по направени от В. искания с правно основание чл.402 от ГПК, с Определение от 17.01.2024 г., постановено ч.гр.д. № 9370/2019 г. по описа на СГС, е отменена наложената обезпечителна мярка и е освободена внесената по реда на чл.180-181 от ЗЗД на 03.02.2020 г. като залог, сума от 101 000 лв.

Определението е влязло в сила на 09.02.2024 г., а съгласно приложено извлечение на „Банка ДСК“ АД, същата реално е преведена по сметка на ищеца В. на 13.03.2024 г.

При така очертаните фактически констатации, се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 403, ал. 1 от ГПК, вреди от наложено обезпечение на иск може да претендира ответникът в обезпечителното производство в три изчерпателно изброени от законодателя хипотези: ако обезпеченият иск бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на молителя по обезпечението срок или ако исковото производство по обезпечения иск бъде прекратено. Извън хипотезите на чл. 403, ал. 1 от ГПК увреденият от обезпечението може да търси обезщетение за вреди само при злоупотреба с права от страна на молителя в обезпечителното производство, каквато нито се твърдят, нито се установяват в настоящото производство.

В аспекта на казаното, безспорно следва да се приеме, че отговорността по чл. 403, ал. 1 от ГПК е специфична, безвиновна деликтна отговорност, законово обусловена като следствие от едно правомерно действие – подаване на молба за обезпечение, като процесуален способ за защита на накърнени материални права. А това е така и, защото както приема и константната съдебна практика, няма злоупотреба с право тогава, когато страната със съзнанието, че защитава съществуващо свое субективно право, подава молба по чл. 390 от ГПК, дори и когато предприетата защита е неадекватна, когато съществува или не твърдяното субективно право, или когато нейната грешка при преценката на претендираното право е извинителна или не /в този смисъл Решение № 257/14.07.2011 г., постановено по гр. д. № 1149/2009 г., IV ГО, ГК на ВКС/. Именно и затова, във връзка с изрично направените от ответника М. възражения, следва изрично да се посочи, че в производството не е предмет на установяване негово виновно поведение, и това установяване не е предпоставка за уважаване на този иск.

В смисъла на изложеното, нормата на чл.403 от ГПК определено предвижда имуществен коректив на едно позволено от закона процесуално поведение на страна в обезпечителното производство, доколкото обаче в последващото исково производство като краен резултат това поведение е признато за неоснователно, следва да бъдат възмездени всички вреди на насрещната страна, които са пряка и непосредствена последица от това неоснователно поведение, съгласно отправната норма на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. Следователно, в производството на обезщетение подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика /в този смисъл и ТР № 3/12.12.2012 г., постановено по тълк.д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, установяването на пропуснатата полза се основава на предположението за състоянието на кредитора, и се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице.

При така очертаната рамка на съдебното произнасяне, по делото е безспорно установена първата от изчерпателно изброените от законодателя в цитираната правна норма на чл.403, ал.1 от ГПК хипотеза на отхвърлен обезпечен иск, а именно: установено е, че настоящият ответник М. е инициирал по реда на чл. 390 от ГПК обезпечително производство на бъдещите си обективно съединени искове, предявими и срещу ищеца в настоящото производство В., и по чиято инициатива с нарочно определение, постановено по образуваното ч.гр.д. № 9370/2019 г. по описа на СГС, ІV – Г състав, на 16.07.2019 г. е допуснато исканото обезпечение- възбрана върху собствен на В. недвижим имот. С последващо определение от 06.02.2020 г. по молба на длъжника наложеното обезпечение е 3 заменено със залог в пари по смисъла на чл.180-181 от ЗЗД в размер на сумата от 101 000 лв., внесена по набирателната сметка на СГС на 03.02.2020 г. По предявената в срок от М. бъдеща искова претенция, е образувано гр.д. № 9969/2019 г. по описа на СГС, ГО, 20-ти състав, по което с Решение № 261162/01.04.2022 г., влязло в сила на 24.10.2023 г., така предявените срещу В. искове са били отхвърлени като неоснователни. С влязло в сила на 09.02.2024 г. определение от 17.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 9370/2019 г., е отменена наложената обезпечителна мярка и е освободена внесената като обезпечение сума от 101 000 лв., като на 13.03.2024 г. същата реално е върната и по сметката на ищеца В..

Така установените предпоставки на първата предвидена от законодателя хипотеза, които правят настоящия иск основателен по съществото си, обуславят и необходимостта от извършване на преценка на неговата основателност и по размер.

В този смисъл по делото е прието, неоспорено от страните заключение по назначената ССчЕ, от прочита на което се установява, че законната лихва върху сумата от 101 000 лв. за процесния период от 03.02.2020 г. до 13.03.2024 г. е в размер на 45 219.31 лв. Вещото лице посочва и, че максималният размер на лихвата върху претендираната сума за процесния период, в случай, че същата би била внесена на месечен или годишен банков депозит, би била в размер на 3 955.72 лв.