Решение № 279 от 19.07.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Велико Търново, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

ХРИСТО ТОМОВ

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500765 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение 260048/06.08.2021г., постановено по Гр. д.№637/2020г. по описа на РС – Свищов, са отхвърлени предявените от „БНП П. П. Ф.“ С.А., П., рег.№542097902, чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ..., със седалище гр.С., ж.к. „М.“, „Б. п. С.“, сграда .., срещу М. Б. ИВ., с ЕГН **********, искове, с които се търси признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството съществува вземане срещу ответника за сумата от 2 843,23лв. – главница по Договор за револвиращ потребителски кредит №CREX – 15043851/02.07.2017г. и CARD – 15192035/14.11.2017г., 122,11лв. – мораторна лихва за периода 08.08.2019г. – 16.07.2020г. и законна лихва върху главницата, считано от 23.07.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №198/27.07.2020г. по ч.гр.д.№410/2020г. по описа на РС – Павликени, като неоснователни и недоказани, както и е осъден ищеца да заплати на ответника сумата от 320лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца по делото „БНП П. П. Ф.“ С.А., П., Ф., чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България, гр.С., чрез ЮК М., с която го атакува като неправилно. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.7 и т.9 ЗПК. Сочи се, че в приложението към договора за кредит изрично е посочен размера на предоставения кредитен лимит и условията за усвояването му. Твърди се, че кредитополучателят се е съгласил с посочените условия, т.к., след като е получил кредитната карта на 19.09.2017г. е усвоявал суми от кредитния лимит и е направил множество плащания за погасяването му – в общ размер на 4980лв. за периода от 16.11.2017г. до 27.06.2019г. и 1110 лв. за периода от 30.10.2019г. до 27.12.2019г., с оглед установеното от изслушаната ССчЕ. Твърди се, че лихвеният процент по кредита е посочен в приложението към договора и е фиксиран за целия срок на договора и няма нито твърдения, нито данни по делото същият да е бил променян, поради което в случая е неприложимо посочването на индекс или референтен лихвен процент, който е 1 свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяната му. Позовавайки се на ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. на ВКС, въззивникът твърди, че ответникът – длъжник по иска дължи изпълнение на онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните, както и че видно от ССчЕ, още преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, вземането е било ликвидно и изискуемо в целия си размер, т.к. е настъпила последната падежна дата по дълга. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното решение изцяло, вместо което постанови друго, с което уважи предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск срещу М. Б. И.. Претендира съдебни разноски за ЮК възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. Б. И. – ответник по делото, чрез пълномощника му адв.К.Н. – ВТАК, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно по подробно развити съображения по същество. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.

В СЗ въззивникът, с писмена молба от 02.02.2022г., чрез ЮК М., поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира съдебни разноски за въззивното и първоинстанционното производства.

В СЗ въззиваемата страна М. Б. ИВ., чрез пълномощника си адв.К.Н. – ВТАК, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, развити в отговора по същата и в хода по същество. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът приема за установено следното:

Предмет на разглеждане пред РС – Павликени са били предявени от „Б.П. П. Ф.“ С.А., Париж, рег.№542097902, чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ..., със седалище гр.С., ж.к. „М..“, „Б. п. С.“, сграда .., срещу М. Б. ИВ. по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК главни установителни иск по чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 2 843,23лв. – главница по Договор за револвиращ потребителски кредит CARD – 15192035, сключен на 14.11.2017г. с първата транзакция по кредитната карта, иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 122,11лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 08.08.2019г. до 16.07.2020г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и съединени с тях при условията на евентуалност, в случай, че предявените установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда, осъдителни иск по чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за същите искови суми за главница и мораторна лихва. В ИМ са изложени твърдения, че на 01.03.2019г. ответникът – кредитополучател е преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана и от кредитора е подадено заявление по чл.410 ГПК, предмет на образувано ч.гр.д.№410/2020г. по описа на РС – Павликени, като преди подаването му длъжникът е извършил три плащания на дати 30.10.2019г., 26.11.2019г. и 27.12.2019г. всяко едно от които в размер на от по 370лв.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът е оспорил изцяло предявените главни установителни и евентуални осъдителни искове като неоснователни и недоказани. Релевирал е възражения за недействителност на ДПК, поради липса на 2 конкретно посочване в д/ра на елементите от същественото му съдържание. Твърди, че върху Приложение към ДПК, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX – 15043851 CARD – 15192035/02.07.2017г. липсва подпис на кредитополучателя и ответникът не е изявявал воля за приемането му. Релевира възражение за наличие на неравноправни клаузи в ДПК, както и за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва предявените искове и като недоказани по размер.

Предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК главни установителни обективно кумулативно съединени иск по чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД са процесуално допустими, доколкото са подадени в преклузивният срок по чл.415 ал.4 ГПК и е налице правен интерес у ищеца, с оглед подадено от длъжника възражение по чл.414 ал.1 ГПК срещу заповедта по чл.410 ГПК.

По делото е безспорно установено, че между „Б.. П. П. Ф..“ ЕАД със седалище гр.София, с ЕИК ..., в качеството на кредитор, чийто правоприемник е ищецът по делото „Б..

П. П. Ф.“ С.А. с адрес на управление във Ф., гр.П., действащ чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България, в резултат на презгранично сливане, и ответника М. Б. ИВ. е сключен на 02.07.2017г. подписан между тях Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX – 15043851. Горецитираният договор материализира възникването на две самостоятелни облигационни правоотношения между страните – едното, въз основа на сключения на 02.07.2017г. между страните Договор за потребителски кредит с размер на кредита 598,41лв., което не е процесно и не подлежи на обсъждане, и второто, процесно - сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – 15192035, от който последен договор ищецът черпи правата си и извлича вземанията си за исковите суми за главница и мораторна лихва. С чл.12 от процесния договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит страните са уговорили, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000лв., като всички задължения, произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадена кредитна карта по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин. Изрично в чл.13 от процесния договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта е предвидено, че кредитният лимит представлява револвиращ потребителски кредит, предоставен от кредитора на кредитополучателя за ползване посредством кредитната карта. Безспорно от писменото заключение на ВЛ по изслушаната в първоинстанционното производство ССчЕ се установява, че издадената от кредитора – ищец на ответника кредитна карта CARD – 15192035 е активирана от кредитополучателя и същият е извършил множество транзакции, като първата транзакция е от дата 16.11.2017г., считано от която договорът за отпускане на револвиращ потребителски кредит между страните се счита сключен, като, видно от ССчЕ, усвоеният от кредитополучателя кредитен лимит е общо 6529,51лв. В чл.15 от подписания между страните договор за револвиращ потребителски кредит е уговорено, че същият е безсрочен, като според чл.16 и чл.18 от същия за ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит и за срока на ползването му, като лихвата, таксите и минималната месечна погасителна вноска, която кредитополучателят следва да заплаща до изплащането на начислените задължения, ще бъде посочена в приложение по чл.21 от договора, неразделна част от него, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.

Представеното с ИМ от ищеца приложение по чл.21 от процесния договор за револвиращ потребителски кредит, в което е посочен конкретният размер на отпуснатия първоначално револвиращ кредит в размер на 4000лв., лихвения процент от 35% и ГПР от 44,90% е едностранно подписано само от кредитора, но не и от кредитополучателя – ответник в процеса, поради което не обвързва последния и между страните липсва постигнато съгласие относно съществените елементи на сключения процесен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – 15192035 – досежно конкретния размер на отпуснатия револвиращ кредит, годишен лихвен процент и ГПР, и договорът, доколкото е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и попада под приложеното му поле, не удовлетворява 3 императивните изисквания за форма по смисъла на чл.11 ал.1 т.7, т.9 и т.10 ЗПК, и се явява недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Обстоятелството, че кредитополучателят е усвоявал суми от кредитния лимит не изключва извода за недействителност на процесния договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – 15192035 по смисъла на чл.22 от ЗПК, доколкото постигнатото съгласие между страните за параметрите на ДПК по чл.11 ал.1 т.7,т.9 и т.10, които са част от същественото му съдържание, следва да е скрепено с подписите на страните /чл.11 ал.1 т.27 ЗПК/.