Определение № 1518 от 22.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1518 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500860 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, чрез пълномощника по делото юрисконсулт М. Н. против разпореждане от 26.02.2023г. в Заповед №1313/26.02.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1155/2023г. на РС Пловдив,21 гр.с., с което е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за претендираната договорна лихва от 1506 лв. за периода 25.11.2019-25.12.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 3187,86 лева върху просрочената главница за периода 25.11.2019г. - 10.01.2023г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановено от заповедния съд разпореждане; иска се отмяна на разпореждането, в частта, в която първостепенния съд е отхвърлил заявлението по чл.417 ГПК срещу Н. И. И. с ЕГН:********** и се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за договорната лихва и обезщетението за забава.

Съгласно чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

Частната жалба е подадена на 13.03.2023 г. , обжалваното разпореждане е получено на 08.03.2023 г., поради което е в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Пред районният съд е постъпила молба от „Ти би ай банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК против Н. И. И. с 1

ЕГН:**********. Претендираните суми са за изискуемо вземане по договор за потребителски кредит №7000890608 от 17.12.2018г. в размер на 4325,46лева-главница; възнаградителна лихва в размер на 1506,66 лева за периода 15.11.2019г. - 25.12.2021г. ; обезщетение за забава в размер на 3187,86 лева върху просрочената главница за периода 25.11.2019г.-10.01.2023., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното й погасяване, както и разноските по делото.

Към заявлението е приложено копие от договора за потребителски кредит и извлечение от сметка.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта за претендираните възнаградителна лихва и обезщетение за забава върху просрочената главница, тъй като в проверка за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит във вр. с чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, РС е приел, че в претендираната главница, наред с реално усвоената от длъжника сума, са включени разходи за застраховки в общ раземр 911.91 лв. и разходи за предоставени от кредитора услуги, определени като такса за оценка на риска,уговорена в размер на общо 565,43 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирана от кредитора и подлежаща на възстановяване от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Прието е, че тази уговорка е в противоречие с разпоредбата на член 10а, алинея 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за оценка на риска представляват разходи, свързани с усвояване на кредит. Задължение на кредитодателя е да осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс, като в противоречие със закона е да се възлага в тежест на длъжника такса за оценка на платежоспособността му. Именно кредитодателя, въз основа на оценката, взима информирано решение за кредитиране на длъжника и на основание на платежоспособността му към момента на постигане на съгласие между страните. Въз основа на това РС е приел, че е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, която реално заобикаля забраната на член 10а, алинея 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Относно възнаградителната лихва е прието, че не може да бъде присъдена, защото е начислена и се претендира върху пълния размер на главницата, като наред с усвоената сума и застрахователната премия, включва и таксата за оценка на риска, която се явява недължима от длъжника съгласно изложените съображения. Възнаградителната лихва е дължима върху останалата част от главницата, но размера й е определяем и не се удостоверява в извлечението от счетоводните книги.

Относно обезщетението за забава - с уточняваща молба кредиторът е заявил нов размер на обезщетението за забава, изчислено върху главницата при прилагане на лихвен процент от 10%. Общата стойност на вземането според данните в представената таблица възлиза на 859,49 лв. и не съответства на претендираното в заявлението и извлечението от 2 счетоводните книги от 3187,86 лв. Наред със законната лихва е приложена и клаузата на член 9.1, в която е уговорен размерът на възнаградителната лихва от 27.09% и член 9.4., в който е записано, че се дължи законната лихва. Сумата се претендира като обезщетение за забава и по този начин е описана в извлечението от счетоводните книги. Клауза, позволяваща начисляване на обезщетение за забава над законната лихва, е неравноправна на основание член 143 алинея 2. ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговото задължение да заплати необосновано високо обезщетение. Прието е, че е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, която реално заобикаля забраната на член 33 алинея 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Законната лихва също не може да бъде присъдена, защото не се удостоверява от представеното извлечение. Доводите се споделят от настоящия състав.

Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение, след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение.

Претендираното обезщетение за забава се основава на уговорката в чл.9.4 от договора между страните, съгласно която при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва. В уточняваща молба по делото заявителят е посочил, че е начислил лихвен процент от 10% за срока на забавата – в размер на законната лихва, като общия размер е 859,49 лв. Тази сума се различава от посочената в извлечението от счетоводните книги, приложено към заявлението, а и от претендираната пред въззивната инстанция. Налице е и противоречие на посочената договорна клауза с разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, съгласно която, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Правилото на закона е императивно и цели да предпази икономически по-слабата страна в правоотношенията с кредитора от клаузи, предвиждащи заплащането на обезщетение за забава в размери, по-високи от определената по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД законна лихва. Ето защо изводите на първоинстанционния съд за наличие на обоснована вероятност за неравноправност на клаузата, въз основа на която се претендира вземането - съгласно чл.

145, ал. 2, т. 5 ЗЗП са правилни – налице е обоснована вероятност за претендиране на вземането за обезщетение за забава въз основа на неравноправна клауза,поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това вземане следва да се отхвърли.

Относно възнаградителната лихва – не отговаря на доказателствата по делото твърдението в частната жалба, че с уточняваща молба е указано какво се включва и на какво основание е претендирания размер на същата. Такава информация уточняващата молба не съдържа.Посочва се в частната жалба извършена корекция на възнаградителната лихва с еднократната такса за оценка на риска, но отново няма представени доказателства – извлечение от счетоводни документи, а е налице само твърдение.

Като е достигнал до същите правни изводи заповедният съд е постановил правилно 3 разпореждане, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Поради изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.02.2023г. в Заповед №1313/26.02.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1155/2023г. на РС Пловдив,21 гр.с., с което е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист против Н. И. И. с ЕГН:**********за претендираната договорна лихва от 1506 лв. за периода 25.11.2019-25.12.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 3187,86 лева върху просрочената главница за периода 25.11.2019г. - 10.01.2023г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4