Решение № 663 от 16.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Варна, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20253100500762 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Джеймс Баучер 87, ет. 2, чрез пълномощник адв. М. Г. САК, срещу Решение № 212 от 17.01.2025г., пост. по гр.д. № 8119/2024г. по описа на РС Варна, В ЧАСТТА за разликата над присъденото срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482 обезщетение над 5000 лева по пълния уважен размер на претенцията от 15 000 лева в полза на ищеца И. Д. Й. с ЕГН ********** и В ЧАСТТА за разликата над 2000 лева по пълния уважен размер на претенцията от 4 000 лева в полза на ищцата М. Х.

Й. с ЕГН **********, представляващи стойността на неимуществени вреди за преживени болки и страдания, в резултат на ПТП, реализирано на 25.05.2022г. на път № 9004, посока гр. Варна, на 4 км след Белодробна болница, причинено по вина на водача на л.а. „Хонда Акорд“ с per. №******, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ с полица № 02/****** при ЗД„БУЛ ИНС“АД ЕИК 831830482, присъдени на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ.

В жалбата се излага, че решението в тази част е неправилно, необосновано и е постановено при съществено нарушение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва начина на определяне размера на неимуществените вреди, с оглед прилагане принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че присъдените размери на обезщетенията за неимуществени вреди в обжалваната част са прекомерно завишени от гледна точка на установените в страната икономически условия и стандарта на живот 1 и трайната съдебна практика за процесната 2024г. Конкретно се твърди, че решаващият състав на първоинстанционния съд е допуснал процесуално нарушение като погрешно е възприел фактите по делото и не е подложил на критичен анализ изготвените експертни заключения, в частност съдебномедицинската и съдебно-психологическата експертиза. Настоява се, ч е ищците като пряка последица от процесното ПТП са получили само и единствено леки увреждания, изразяващи се в ожулвания и кръвонасядания.

Счита се, че не е доказана по категоричен начин причинната връзка между процесното ПТП и установения „синдром на ротаторния маншон“. Позовава се на установената от вещото лице липса на проведено образно изследване както непосредствено след ПТП, така и към провеждане на СМЕ, с оглед установяване състоянието на ставните повърхности, изграждащи раменната стави за обективна преценка дали е налице така поставената от лекар ортопед диагноза и доколкото синдрома може да се получи от дегенеративни изменения в съответната област. Настоява се за отмяна на решението в обжалваните части и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна И. Й. и М. Х., чрез пълномощник, депозират писмен отговор, с който оспорват жалбата като неоснователна. По отношение на Й. Й. се поддържа становището, че с оглед механизма на ПТП, при който МПС излиза извън платното за движение се накланя на дясната си страна в канавката, е реална възможността при изместване на тялото надясно да се получи увреждането в резултат на контакт с детайли от вътрешността на купето. По отношение на ищцата М. Х. се поддържа, че ПТП се е отразило особено неблагоприятно на психологичния й статус. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съдържа необходимите приложения. поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Пред Районен съд Варна е образувано гр.д. № 8119/2024г. по молба на И. Д. Й. с ЕГН ********** и М. Х. Й. с ЕГН **********, с която в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване са предявени искове с 2 правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД против ЗК „БУЛ ИНС" АД ЕИК 831830482 гр. София, район „Лозенец", ул. "Джеймс Ваучер", № 87, за осъждане на застрахователя да заплати следните суми : на И. Д. Й.

ЕГН сумата от 25 000лв., представляващ частичен иск от общо сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания в резултат на ПТП, реализирано на 25.05.2022г. на път № 9004, посока гр. Варна, на 4км след Белодробна болница, което ПТП е причинено по вина на водачът на лек автомобил „Хонда Акорд“ с per.

№******, който автомобил е застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ с полица № 02/****** при ЗД„БУЛ ИНС“АД ЕИК 831830482, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователят за настъпилото застрахователно събитие05.04.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 274,67 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди- разходи за закупени лекарства, заплатени такси за извършени прегледи и проведени процедури за лечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението; на М. Х. Й. ЕГН ********** сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на ПТП реализирано на 25.05.2022г. на път №9004,посока гр. Варна, на 4 км след Белодробна болница, което ПТП е причинено по вина на водачът на лек автомобил „Хонда Акорд“ с peг.

№******М, който автомобил е застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ с полица № 02/****** при ЗД„БУЛ ИНС“АД ЕИК831830482, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователят за настъпилото застрахователно събитие05.04.2023г. до окончателно изплащане на задължението.

С решение № 212/17.01.2025г., постановено по гр.д. № 8119/2024г. ВРС осъжда ЗД „БУЛ ИНС” АД ЕИК 831830482 да заплати на И. Д. Й. ЕГН ********** сумата от 15000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователят за настъпилото застрахователно събитие 05.04.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 274,67 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението, като отхвърля предявения иск за разликата над присъдения от съда размер от 15000 лева за неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 25000 лева. В полза на М. Х. Й. ЕГН ********** е присъдена сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението.

Правната квалификация на предявените от ищците искове е чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищците по предявените искове е възложено да проведат пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане - водачът на лек автомобил „Хонда Акорд“ с peг.

№******М, който автомобил е застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ с полица № 02/****** при ЗД „БУЛ ИНС“АД ЕИК831830482, настъпили за ищците вреди – телесни увреждания и психически страдания, 3 причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищците, както и да обосноват размера на претендираните обезщетения.

Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до доказване на противното.

Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите, а именно, че последните са проявили поведение, което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди, нарушавайки императивните правила на чл.

137а, ал.1 от ЗДвП, като са пътували в автомобила без поставен обезопасителен колан.

Безспорно установено пред първоинстанционния съд е настъпилото на 25.05.2022г. застрахователно събитие и неговия механизъм, причинено от виновното противоправно поведение на водача на л.а. „Хонда Акорд“ с рег. № ****** с активна застраховка „ГО“ при ответното ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482, съгласно полица № 02/******, както и наличието на настъпили телесни увреждания и психически страдания на пострадалите ищци. Не е предмет на въззивно обжалване изводът на исковия съд относно приетото за недоказано възражение на ответното дружество относно липсата на поставен обезопасителен колан от страна и на двамата ищци, с което поведение същите да са допринесли за настъпване на телесните увреждания.

Предмет на спора, пренесен и в настоящата инстанция, са размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени в полза на двамата ищци, като прекомерно завишени, като по отношение на ищцата М. Й. се оспорва тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на претърпените физически и психически увреждания, а по отношение на ищеца И. Й. се оспорва и наличието на възникнало увреждане под формата на „синдром на ротаторния маншон“ в резултат на ПТП.

По отношение на И. Д. Й. :

В заключението си вещото лице по проведената в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза установява от представената по гр.д. № 8119/2024г. медицинска документация и проведен клиничен преглед на ищеца И. Й., че същият като водач на микробус в резултат на ПТП на 25.05.2022г. е получил контузия на гръдния кош, контузия на дясната раменна става, травматичен оток в областта на гръдния кош и дясната мишница, ожулвания в областта на гръдния кош и лявата мишница.

При проведения клиничен преглед в хода на изготвяне на СМЕ на И. Й. е установена запазена хватателна сила на дясната ръка, ограничение в отвеждането напред и странично нагоре. Според експерта с оглед прецизиране състоянието на дясната раменна става и категорично поставяне на диагноза „синдром на ротаторния маншон“ следва да се проведе ядрено-магнитен резонанс, след което да се прецени дали е подходящ за евентуално оперативно лечение.

По делото са представени

Амбулаторен лист

№

22166102А79F/15.06.2022г., Амбулаторен лист № 22279В06S83D/06.10.2022г., Амбулаторен лист № 22300А058452/27.10.2022г. и Амбулаторен лист № 23289D0AE93D/16.10.2023г., издадени на И. Й. след извършени прегледи от 4 лекар-ортопед, с основна диагноза М75.1 Синдром на ротаторния маншон.

Като обективно състояние в представените листи е посочено наличието на остра болка в задно латералния отдел на дясна раменна става; силно ограничена флексия, абдукция и ротация. Липсват данни за назначени и проведени изследвания.

В хода на съдебното дирене на 26.11.2024г. е проведено образно изследване в Център по образна диагностика д-р Х. К. – рентгенография на дясна раменна става – лицева проекция, съгласно амбулаторен лист № 24331909Е5А9 от 26.11.2024г. Обективното състояние на И. Й. е идентично с това, което е описано в посочените по-горе амбулаторни листи : Остра болка в задно латерален отдел на дясна раменна става; силно ограничена абдукция, флексия и ротация.

Разпечатката съдържа 42 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8e31940-a15a-4601-97d4-de0282302f1b