Протокол № 1871 от 22.11.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1871 гр. Варна, 18.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова при участието на секретаря Галина Г. Славова

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20223100101062 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:37 часа се явиха:

Ищецът Л. А. С., редовно уведомена, представлява се от адв. К.К.в, преупълномощен от адв. С. П., упълномощена от ищеца Л. С..

Ответникът „ЛУКС БИЛД Ц.С.“ ЕООД, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се представлява от адв. Л. Ш., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че производството е по реда на чл.64 ГПК за възстановяване на срок за отговор заявен с молба от ответника „Лукс Билд Ц.С.“ ЕООД.

АДВ. Ш.: Да се даде ход на производството по чл. 64 ГПК.

АДВ. К.: Да се даде ход на производството по чл. 64 ГПК.

СЪДЪТ, като констатира, че страните са редовно уведомени за днешно съдебно заседание за процедура по чл.64 ГПК, намира че не са налице пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА, че същото се провежда по реда на чл. 64 ГПК слез сезиране на съда с молба от „Лукс Билд Ц.С.“ ЕООД за възстановяване на срока за подаване на отговор. Молбата е депозирана на 11.10.2022г., уточнена с молба от 17.10.2022г.

1

АДВ. К.: Запознат съм с молбата за възстановяване на срока за отговор и с уточняващата молба от 17.10.2022г.

АДВ. Ш.: Поддържам молбата. Дружеството не е получило редовно съобщението по чл.131 ГПК. Ако приемете, че съобщението е редовно получено, считам, че са налице основания за възстановяване на срока, като ще представя доказателства в тази посока. Водим един свидетел за разпит в днешно съдебно заседание.

АДВ. К.: Молбата е допустима, но е неоснователна, поддържам отговора, който колегата П. е депозирала.

АДВ. Ш.: Моля да приемете доказателства за диагнозата на сина на доверителя ми и неговия продължителен престой в болница. Доказателствата са от болница „Аджибадем“ и болница „Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД.

Твърдя, че след прекаран Ковид синът на доверителя ми е в остра криза в множествена склероза от януари тази година. Тези доказателства, които представям, са за престоя до 15.07. в българска болница. Веднага след 15.07., тъй като не са се справили в България с лечението му, заминават за Истанбул, където остават до края на месец юли, включително. Тази диагноза има различни форми- лека и тежка. Предполага пълна инвалидност в инвалидна количка, поради което синът на доверителя ми се е нуждаел от придружител и доверителят ми го е придружавал както в болниците в България, така и при престоя му в Турция, Истанбул. Майката на болният им син също е с множествена склероза, поради което единствено бащата е този, който може да придружава сина си при болничните престои, изключително обострена фаза след прекаран Ковид през февруари 2022г. След 15.07. заминават за Турция.

Мисля, че до края на юли 2022г. е бил в болницата в Турция, но не разполагам с доказателства за това. Писмени доказателства за престоя и лечението в на сина на доверителя ми в Турция нямам, тъй като документите, които са им издадени, са на турски език, поради което нямаше как до днес да бъдат преведени.

АДВ. К.: Считам, че представените писмени доказателства са ирелевантни. В случая ответникът по делото е юридическо лице, а не физическо лице. Търговецът по дефиниция следва да се грижи за своите работи и при положение че управителят на едно дружество заминава в чужбина, той следва така да организира работата и бизнеса си, че той да може 2 да продължи да работи. В този смисъл са и по- строгите разпоредби на ГПК относно призоваването на юридически лица. Ако ответникът беше физическо лице и с оглед на данните за заболяване, ако действително се установят такива и престой, не бих възразил, но доколкото ответникът е юридическо лице нещата стоят на друга плоскост. Считам, че един търговец следва така да организира делата си, че да има възможност дружеството да продължава работата си, независимо от присъствието или отсъствието на управителя.

Затова е предвидено и други лица да получават призовка за юридическите лица. Не възразявам да се приемат документите по делото. Ако са за период, предхождащ датата на получаване на призовката, считам, че са съвсем ирелевантни.

СЪДЪТ КОНСТАТИРА , че от писмените доказателства, които бяха представени в днешно с.з. единственото, което има касателство към периода, в който съдът следва да извърши преценка дали е редовно връчено съобщение от ответното дружество, респ. от неговия законен представител и управител, е епикризата за престой на лицето Л. Цв. Ст., твърдян като син на управителя на дружеството „Лукс Билд Ц.С.“ ЕООД за периода 14.06.2022г. - 20.07.2022г.

По тази причина същата следва да бъде приета по делото. Останалите епикризи, които са за периоди за пролежаване на Л. Цв. Ст. в болница „Токуда“ и „Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД – 5 броя са неотносими към предмета на производството по чл. 64 ГПК и при липса на спор между страните, съдът ще отрази в протокола периодите на проведеното лечение, които са: 12.01.2022г. до 15.01.2022г., от 14.03.- 18.03.2022г., от 21.04.26.04.2022г., от 09.05.2022г.-12.05.2022г. и от 25.05.2022г.-27.05.2022г. пациентът Л. Цв. Ст. в болница „Царица Йоана ИСУЛ

АДВ. К.: Не оспорвам обстоятелството, че Л. Цв. Ст. е бил в болница за цитирания период.

АДВ. Ш.: Не оспорваме, че Л. Цв. Ст. е бил в болницата за цитирания период.

Предвид горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото Епикриза на Л.

Цв. Ст. за лечението му за периода 14.06.2022г. до 20.06.2022г.

ПРИЕМА безспорно между страните, че периодите на проведеното 3 лечение на пациента Л. Цв. Ст. в болница „Царица Йоана ИСУЛ са:

12.01.2022г. до 15.01.2022г., от 14.03.- 18.03.2022г., от 21.04.-26.04.2022г., от 09.05.2022г.-12.05.2022г. и от 25.05.2022г.-27.05.2022г.

В Р Ъ Щ А останалите представител на ищеца. писмените доказателства на процесуалния

АДВ. Ш.: Водим един свидетел, когото моля да допуснете до разпит, същият е получавал призовките. С показанията на този свидетел ще установяваме, че е нямало осигурен представител на дружеството, канцеларията, доколкото е еднолично ООД, представлявано от единствен представител и секретар се е намирал в гр. София от няколко години.

Адресът в гр. Варна за съжаление не е бил променен, но няма канцелария на адреса, на който са доставени тези призовки, както и няма промяна в Търговския регистър и в Имотния регистър. Всички книжа от НАП, от Община Варна са получавани от лицето Николай Велинов. Това е адрес на дружеството.

АДВ. К.: Очевидно това е лицето, той е подписал и призовката.

АДВ. Ш.: Да, но не е давал информация, че не може да ги приеме. Ще установяваме, че той е уведомявал призовкаря, че дружеството не се намира там, няма канцелария и че той самият не може да ги предаде, тъй като в самата призовка даже е отразено, че са в чужбина. „Те са в чужбина“ е казвал на призовкарите. Свидетелят е баща на дамата, която съжителства с доверителя ми. Л. е от първия брак на доверителя ми. Казвал е на управителя, че идват книжа, но е възрастен човек и не е могъл да обясни точно какви са тези книжа. Събирал е всичко, което идва на този адрес, за да го предава на доверителя ми. Затова и твърдим, че дружеството не е могло да се уведоми за съдържанието на тази документация, която е пристигала на адреса. Тоест, получавал е съобщение от призовкаря, уведомявал е, че лицата са в чужбина, което е записано с почерка на призовкаря и на призовката от 16.06.2022г., отзад.

АДВ. К.: Считам, че гласните доказателства са недопустими.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да ангажира гласни доказателства, 4 чрез разпит на водения свидетел за установяване на твърденията му за неотразени в призовката на лицето обстоятелства, касателно отсъствието на управителя от адреса на дружеството.

ПРИЕМА, че не е налице оспорване на официалното удостоверително изявление на длъжностното лице, тъй като става дума за неотразени обстоятелства, поради което не е налице забраната на чл.164, ал.1, т.2 от ГПК.

СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел Н.Ив.В..

Свидетелят влиза в съдебната зала.

Сне се самоличността на свидетеля Н.Ив.В.- ЕГН **********, български гражданин, без родство и дела със страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК.

Преди разпита на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.

СВИДЕТЕЛЯТ Н.Ив.В.

Осъждан съм, но не в България. Не съм осъждан за лъжесвидетелстване.

Нямам родствени връзки и дела със страните. Обещавам да говоря истината.

На въпроси на адв. Ш. :

Познавам Цв. Ст., той живее с дъщеря ми на съпружески начала от петшест години, може и повече. Оттогава го познавам. Той имаше офис вкъщи. В момента офисът не е там. Преместиха се с дъщеря ми в София. Офисът на неговата фирма беше в моя дом, на ул.“Братя Миладинови“ № 75. Там беше офиса на фирмата му. Не зная името на фирмата. Аз зная, че има една фирма, за нея получаваме призовки. Този адрес беше офис на фирмата, защото книжата идваха там- призовки, документи. Сега продължават да идват, но не ги разглеждам, събирам ги и те като дойдат си ги взимат. Често идват и си получават книжата. Те не идват за книжата само, идват и на гости. Лятото идват по- често, заради плажа. Преместиха се в София преди около четири години. Там имат строителна фирма, мисля че е същата фирма. Оттук, от Варна идват книжа, не софийски. Идвали са и от съда лица, които носят 5 призовки. Казвам им, че тези хора ги няма тук, в София са вече. Те ми казват, че пишело, че тук трябва да ги оставят. Казвал съм им, че ще ги предам.

Имам едно пълномощно, което един път съм използвал. Показвал съм го, че имам право да взимам книжа, но копие не съм давал. Не съм го показвал винаги. Понякога ме питат дали съм аз, дали го познавам, дали ще му го дам.

Казвам „да, ще предам книжата на Цв.“. Отговарям им, че ще ги предам.

Веднъж даже имаше залепено съобщение на вратата.

Зная, че юни и юли Цв. и дъщеря ми бяха в Турция за лечението на сина му, защото той е неподвижен, с инвалидна количка е, бутат го. Много пъти го лекуваха, даже двамата с жена ми ходихме в София една седмица да му слага банки с някакво лекарство, защото тя е медицинска сестра. Когато ги няма винаги съм уведомявал призовкари и други лица, че ги няма. За тези двата месеца даже съм им казвал, че не са в България, но те казват „нищо, нищо Вие му ги дайте като си дойде“. Съгласявам се да ги приема.

На въпроси на адв. К.:

Зная, че фирмата има счетоводител, но не зная нито кой е, нито къде е.

Цв. не ми е посочвал други лица, на които да давам съобщенията. Дъщеря ми ми каза, че заминават за Турция, че юни месец, не мога да кажа дата, трябва да ходят в Истанбул за лечение на сина му. Тримата- дъщеря ми, Цв. и сина му Л., заминаха. Л. е около 30- годишен. Другите имена са на баща му презимето и фамилията Ст.. Мисля, че бяха в Турция до края на юли. Като се замисля, около два месеца са били там. От Турция не са ми се обаждали. Зная, че е трудно обаждането оттам. Аз не съм им се обаждал, за какво да им се обаждам. Дъщеря ни може да се е обаждала някога, но не зная. Когато са във Варна, са у нас, пием си ракията заедно с Цв., това е комуникацията ни. Тази година дойдоха на плажа през месец септември. Зная, че първо са отишли в София, за да оставят сина му и после двамата дойдоха във Варна. Когато дойдоха месец септември, веднага му дадох документите и той си ги взе и ги сложи в чантата.