Решение № 710 от 30.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 710 гр. Пловдив, 30.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20265330200330 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 866583-F851456 / 10.12.2025 година на Директор на Дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на НАП - Пловдив, с което на Г. С., ЛНЧ *** за нарушение по чл. 92, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на основание чл. 264, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

В Жалбата си и в съдебно заседание Г. С. чрез процесуалния си представител адвокат В. Г. М. моли за отмяна на Наказателното постановление с доводи за незаконосъобразност и необоснованост; претендира разноски и прави възражение за прекомерност на исканото от въззиваемата страна присъждане на възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на НАП - Пловдив – чрез процесуалния си представител *** М.К.И. моли да се отхвърли Жалбата като неоснователна и 1 да се потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно; претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с оглед фактическата и правна сложност на делото.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

Във връзка с резолюция на прекия й ръководител по спуснати от Централно управление на НАП указания Г. А. Д. – *** към Териториална дирекция на НАП - Пловдив – на 14.07.2025 година извършва проверка, при която констатира, че „Немештоти Г. Тръст“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ****, с управители Г. С. като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО (местно юридическо лице), не е подало в Териториална дирекция на НАП - Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2024 година в законоустановения срок от 01.03.2025 година до 30.06.2025 година, включително, като дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС, считано от 01.02.2023 година, и през 2024 година за данъчния период от месец януари 2024 година до месец август 2024 година са подадени справки декларации по чл. 125 от ЗДДС и отчетните към тях регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС (подадени данни за декларации образец № 1 съгласно „Справка - данни за осигуряването по БУЛСТАТ“ и декларации образец № 6 съгласно „Справка за задълженията на осигурител по декларация обр. 6“), за което се счита, че търговецът е осъществявал облагаеми доставки, следователно – и търговска дейност през отчетния период, и не попада в условията на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО.

Така инспекторът по приходите стига до извод за извършено на 01.07.2025 година нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО и изпраща покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, 2 на която няма отзоваване и при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на Г. С. е съставен Акт з установяване на административно нарушение (АУАН) № F851456 / 29.09.2025 година, връчен на 19.11.2025 година на адвокат В. М. като упълномощен представител.

На същата дата при посочените условия от Г. Д. на „Немештоти Г. Тръст“ ООД - Пловдив също е съставен АУАН № F851429 / 29.09.2025 година, пак връчен на 19.11.2025 година на адвокат В. М. като упълномощен представител.

Към датата на съставяне на актовете не е подадена дължимата годишна данъчна декларация, а това е сторено на 15.10.2025 година с вх. № 1600И2284811.

Въз основа на АУАН № F851456 / 29.09.2025 година е издадено атакуваното Наказателно постановление (НП) № 866583-F851456 / 10.12.2025 година, а по АУА Н № F851429 / 29.09.2025 година е издадено НП № 866585-F851429 / 10.12.2025 година, като и двете наказателни постановления са връчени на 12.01.2026 година на адвокат В. М. в качеството на упълномощен представител.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, които се кредитират като обективни и логични, и от приетите по надлежния ред писмени материали – приложени по административнонаказателната преписка и представени от страните.

При справка в деловодната програма на Районен съд - Пловдив се установява, че по жалба срещу НП № 866585-F851429 / 10.12.2025 година е образувано АНД № 331 / 2026 година, приключило с Решение № 179 / 18.02.2026 година, с което наложената на „Немештоти Г. Тръст“ ООД Пловдив имуществена санкция е потвърдена, като съдебният акт се обжалва и не е влязъл в сила.

От правна страна:

Съгласно чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, в срок от 1 март до 30 юни на следващата година подават в териториалната дирекция на НАП по регистрацията си годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и 3 дължимия годишен корпоративен данък.

В случая данъчно задълженото лице е „Немештоти Г. Тръст“ ООД Пловдив, което с бездействието си да подаде годишна данъчна декларация по горепосочения императив за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2024 година в законоустановения срок между 01.03.2025 година и 30.06.2025 година, на 01.07.2025 година вече е в нарушение и от този момент подлежи на административнонаказателна отговорност по чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, който текст предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 500 лева до 3000 лева, щом е не подадена декларацията по Закона в срок.

Същевременно от този момент на административнонаказателна отговорност подлежи и управителят на дружеството с ограничена отговорност Г. С. по разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, която визира:

Представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а, видно от Търговския регистър жалбоподателят Г. С. е законен представител на „Немештоти Г. Тръст“ ООД - Пловдив още от 10.10.2022 година и след като на 14.02.2025 година е вписан още един управител – Д.Р..

Едновременното налагане на имуществена санкция на „Немештоти Г.

Тръст“ ООД - Пловдив и глоба на управителя Г. С. е възможно и допустимо, защото това са две отделни форми на административнонаказателна отговорност с различни субекти и основания, регламентирани в ЗКПО – отговорността на дружеството като данъчно задължено лице е обективна и безвиновна, а на управителя му (законния представител) като физическо лице отговорността е лична. С едновременното налагане на имуществена санкция на юридическото лице и глоба на законния му представител не се нарушава принципът Non bis in idem, именно защото извършителите са два напълно различни субекта – търговецът и физическото лице управител, и едновременното им санкциониране не представлява двойно наказание за едно и също лице.

В случая е наложена глоба на жалбоподателя, заради допуснатото 4 бездействие от страна на юридическото лице, за което отговаря, да извърши нарушението по чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, с което от Г. С. е осъществен и съставът на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, а чл. 10 от ЗАНН предвижда при административни нарушения налагане на наказание и на допустителите, щом това е предвидено в съответния закон или указ.

Във връзка с горното трябва да се отбележи, че е несъстоятелно собственото тълкуване от адвоката, че ангажирането на административнонаказателна отговорност на управителя, преди приключване на производството по обжалване на основното наказателно постановление, противоречи на принципите на правната сигурност и презумпцията за невиновност и че издаването на наказателно постановление срещу управителя при висящо производство по оспорване на първичното нарушение, води до недопустимо предварително приемане, че нарушението е извършено и че същото следва да се счита за безспорно установено, с което административнонаказващият орган на практика предрешавал спора относно законосъобразността на първото наказателно постановление.

В българското административно право е утвърдено правилото, че налагането на имуществена санкция на юридическото лице не изключва налагането на лична глоба на физическото лице, чието бездействие е довело до пропуска, тъй като, както вече се посочи по-горе, извършителите са два напълно различни субекта и в ЗАНН не е предвидена някаква форма на изчакване в насока административнонаказателната отговорност на даден субект да е функционално зависима от реализирането на такава на друг.

И Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица съгласно Заповед № З-ЦУ-30875 / 23.06.2025 година на Изпълнителния директор на НАП.

Атакуваното Наказателно постановление № 866583-F851456 / 10.12.2025 година, обаче, трябва да се измени в частта за правната квалификация на вмененото на жалбоподателя нарушение. Тя не е по чл. 92, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗКПО, който императив в случая е нарушен от „Немештоти Г. Тръст“ ООД като юридическо местно задължено данъчно лице, а е по чл. 264, ал. 1 (във връзка с чл. 261, ал. 1) от ЗКПО, която разпоредба съдържа описание на поведението, осъществяващо нарушението, и следващата се за това деяние санкция.

5

Промяната е възможна по аргумент от текста на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, даващ правомощие на съда да измени акта по чл. 58д (по т. 1 в случая), когато се налага прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

В останалата част и Актът, и издаденото въз основа на него Наказателното постановление са конкретизирани по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, а определеното наказание е в съответствие чл. 27 от ЗАНН, тъй като е в границите на предвиденото по разпоредбата за извършеното нарушение и е наложено в минимума, предвиден там, при отчитане, че нарушението е за първи път.

Липсват предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН – нарушението не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а не е без значение и фактът, че годишна данъчна декларация е подадена едва след съставянето на Акта за установяване на административното нарушение.

Предвид изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски на основание по чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно чийто текст към датата на издаване на обжалваното Наказателно постановление възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 130 лева до 190 лева. Настоящото дело не е със завишени фактическа и / или правна сложност, разглеждането му протича в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, за което справедливият размер на възнаграждението за юрисконсултско възнаграждение следва да е минималният от 130 (сто и тридесет) лева, дължими от жалбоподателя в полза на Национална агенция за приходите.

По правилата на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумите в лева трябва да бъдат посочени и в евро.