Решение № 867 от 18.10.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 987/2024
- Вид
- Решение № 867
- Подписан
- 18.10.2024
- В сила
- 29.05.2025
- Състав
- Вяра Иванова Камбурова, Елеонора Симеонова Кралева, Златомира Минчева Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.98 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.39, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за социалните услуги
- чл. 50 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 867 гр. Бургас, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вяра Ив. Камбурова
Членове:
Елеонора С. Кралева
Златомира М. С.а при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20242100500987 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№18994/08.05.2024г, подадена от Г.
Г. П., ЕГН **********, чрез адв. Атанас Тасков и адв.Пантелей Солинков, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Ген.Владимир Вазов“ №3, ет.3, офис ляв, срещу Решение №673/04.04.2024г, постановено по гр.д.№4143/2023г. по описа на Районен съд- Бургас.
С горецитираното решение Бургаският районен съд е уважил предявения от М. Ц. В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД против Г.
Г. П. с ЕГН **********, за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 26, том II а, peг. № 3304, дело 179 от 20.12.2017 г., чрез който С.Т.П. е прехвърлила 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху СОС с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр.Бургас, *** етаж 1, апартамент № 2, находящ се в осеметажната сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор *** с предназначение - “Жилище, апартамент” на едно ниво, с площ от 50 кв.м., състоящ се от дневна с кухня, спалня, баня - WC и коридор, с прилежащи към този СОС: избено помещение № 2 с площ от 4.83 кв.м., при граници: изток - склад № 3, запад - склад № 1, север - калкан, юг коридор, както и 8.50 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху ПИ, при съседни СОС: на същия етаж:
*** и ***,3; под обекта: *** и
***; над обекта: *** и ***, ведно с
5/325 кв.м. идеални части от поземлен имот (ПИ) с идентификатор 1
*** по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр.Бургас, бул. "Демокрация" № 160, с площ от 325 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при граници: ПИ ***; ***, ***, *** и
*** при запазено пожизненото и безвъзмездно право на ползване на прехвърлителката и договор за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 27, том IIа, peг. № 3305, дело 180 от 20.12.2017 г., чрез който С.Т.П. е прехвърлила 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху СОС с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. ’’Карлово” № 34, етаж (-) 1 (минус първи), гараж № 3, находящ се в шестетажната сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор *** с предназначение - Гараж в сграда на едно ниво, с площ от 17.65 кв.м., прилежащи части: съответният процент ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, в който е построена сградата, при съседни СОС: на съшия етаж: *** и ***: под обекта: няма; над обекта: няма.
Със същото решение, съдът е осъдил ответника П. да заплати на ищеца В. сумата от 4 927, 17 лв, представляваща направени разноски в първоинстанционното производство.
С жалбата се изразява недоволство от постановения съдебен акт, като се развиват съображения за неговата неправилност.
Навеждат се доводи във връзка с изводите на съда, че ответникът се явявал неизправна страна по отношение задължението си да обезпечи нужните парични средства за издръжка на бившата си съпруга, тъй като разходите за настаняването й в хосписа били изтеглени от личната й банкова сметка.
Твърди се, че по делото се представили единствено косвени доказателства(банково извлечение и платежни нареждания в общ размер от 3400лева). Излагат се аргументи в тази насока. Посочва се, че в производството пред районния съд, не се установило за какво точно са изразходени изтеглените от банкомат парични суми.
Излага се становище във връзка с материалноправните последици на договора за издръжка и гледане.
Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.
Жалбоподателят твърди, че разполагал с финансови възможности за посрещане разходите за хосписа на бившата си съпруга, като при необходимост й осигурявал допълнително храна и пари в брой. Навеждат се доводи за допуснати от съда процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест.
Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че дължимата такса за дома в гр.Гурково се покривала изцяло от пенсията на наследодателката.
Направено е подробно изложение на фактическата обстановка.
Жалбоподателят твърди, че изпълнявал договорните си задължения в пълен обем, предоставяйки нужните грижи и издръжка на бившата си съпруга.
Посочва се, че въззивникът първоначално осигурил сумата от 5000 лева, а впоследствие още 2000 лева (необходими за разходи в дома за стари хора в гр.Черноморец и в гр.Гурково). Подчертава се, че П.а приела без възражения посочените суми.
2
Излагат се аргументи във връзка с обективните критерии за определяне стандарта на живот(Решение№418/21.05.2010г. по гр.д.№5833/2007г. на ВКС, ІІІ-то г.о.).
Развиват се съображения относно изводите на съда, че ответникът следвало да трансформира цялостно задължението си по договора в парично. Цитира се съдебна практика (Решение№337/19.06.2009г. по гр.д.№1454/2008г., ІІ-ро г.о.).
Отбелязва се, че като лице за контакт в договора с дома за стари хора, бил посочен синът на П.а, който живеел от двадесет години в Германия, поради и което въззивникът не се явявал неизправна страна по договора.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат отхвърлени исковите претенции.
Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски пред двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия В., чрез адв.
Овагемова- БАК, с който същата се оспорва изцяло.
На първо място се излагат съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт.
Навеждат се доводи във връзка с извода на съда за договорно неизпълнение от страна на ответника.
Направен е анализ на събраните по делото гласни доказателства. Посочва се, че съобразно разпределената доказателствена тежест, ответната страна следвало да докаже изпълнение на задълженията по договорите за издръжка и гледане в пълен обем.
Твърди се, че въззивникът не представил доказателства, че осигурил на С.П. издръжка от собствени средства в периода от настаняването в хосписа в гр.Черноморец до смъртта й на 10.06.2023г.
Излагат се аргументи във връзка с изложеното в жалбата за предоставени парични суми в брой (първоначално 5000лв. и впоследствие- 2000лв.).
Подчертава се, че въззивникът дължал не само осигуряване на финансови средства, но и предоставяне на необходимите грижи за здравето на П.а, която страдала от деменция и се нуждаела от придружител. Развиват се подробни съображения в тази насока.
Отбелязва се, че по делото не били представени доказателства и затова, че жалбоподателят осигурявал необходимата издръжка на бившата си съпруга по време на престоя в дома за стари хора в гр.Гурково. Заявява се, че дължимата такса се заплащала от пенсията на последната.
Излага се становище относно правната природа на договора за издръжка и гледане. Цитира се съдебна практика(Решение№50169 от 02.12.2022г. на ВКС по гр.д.№2939/2021г. на ВКС, ІІІ-то г.о.).
Посочва се, че трансформиране задължението за гледане в парично такова, можело да бъде сторено само в случай, че длъжникът по алеаторния договор е изправна страна (когато кредиторът не е приел предложените му грижи по договора (Решение№818 от 07.01.2011г. по гр.д№1371/9009г. на ВКС, ІV-то г.о.).
Навеждат се доводи, че приемането на грижа от други лица, различни от длъжника, не следвало да се определи като липса на съдействие от страна на кредитора или като възпрепятстващо изпълнението на длъжника 3 поведение(Решение№60221 от 19.01.2022г. по гр.д.№370/2020г. на ВКС, ІV-то г.о.).
Оспорват се твърденията на въззивника, че задължението му за полагане на лични грижи се трансформирало в парично по взаимно съгласие с прехвърлителката.
Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че ответникът(въззивник) изпълнявал договорните си задължения в периода, когато П.а била настанена в хосписа в гр.Черноморец(27.06.2022г.14.09.2022г.), както и че последната била доволна от условията и предлаганите грижи.
Направено е подробно описание на факти и обстоятелства, касаещи спора по делото.
Излагат се аргументи за основателност на предявените искови претенции поради пълно неизпълнение на ответника по договорите за издръжка и гледане.
Иска се потвърждаване на първоистанционното решение и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.
При извършената проверка по чл.267 ТПК съдът констатира, че въззивната жалба е редовна като отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и допустима-подадена в законоустановения срок от упълномощен представител на процесуално легитимирана страна, срещу подлежаща на инстанционен контрол съдебен акт.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е за разглеждане конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
С исковата молба предявена от М. Ц. В., чрез адв. Мария Овагемова против Г.
Г. П. се претендира разваляне на два договора за издръжка и гледане, обективирани, както следва: нотариален акт № 26, том Па, pen № 3304, дело 179 от 20.12.2017 г., чрез който С.Т.П. е прехвърлила 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху СОС с идентификатор *** по КККР на гр.
Бургас, с адрес: гр.Бургас, ***, етаж 1, апартамент № 2, находящ се в осеметажната сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение “Жилище, апартамент” на едно ниво, с площ от 50 кв.м., състоящ се от дневна с кухня, спалня, баня - WC и коридор, с прилежащи към този СОС: избено помещение № 2 с площ от 4.83 кв.м., при граници: изток - склад № 3, запад склад № 1, север - калкан, юг - коридор, както и 8.50 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху ПИ, при съседни СОС: на същия етаж: *** и ***,3; под обекта:
*** и ***; над обекта: *** и