Определение № 447 от 10.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 447 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600556 по описа за 2024 година

Възивното производство е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК, като се развива по реда на Глава 22-ра от НПК

Образувано е по протест на ОП-Хасково срещу определението № 729/14.11.24 г. по н.о.х.д. № 692/24 г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което в разпоредително заседание съдебното производство е прекратено, а делото – върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал.

1, т. 3 НПК.

В протеста, който не е просрочен, се обосновава виждане, че съдът неоснователно е счел, че е допуснато съществено процесуално нарушение при оформяне на обвинителния акт. Протестиращият признава, че е инкриминирал взаимноизключващи се нарушения на норми от ЗДвП, обаче претендира съдебното производство да продължи и да завърши с оправдаване на подсъдимата по една от тези норми. В този смисъл предлага въззивната инстанция да отмени протестирания акт.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени съображенията в протестираното определение и в протеста, прие, че протестирането не е основателно.

За да постанови прекратяване на съдебното производство по посоченото наказателно дело и връщането му на първата процесуална фаза, съдът е открил порок при формулиране на обвинителната концепция. И е бил прав, доколкото в обвинителния акт са застъпени взаимоизключващи се тези: (1) подсъдимият поддържал несъобразена скорост, поради което „не бил в състояние да спре“ преди удара, с което допуснал нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП; (2) избраната скорост му откривала възможност да възприеме пострадалото дете на 1 тротинетка и да предприеме своевременно спиране при запазване на праволинейното движение, което той не направил (а избрал промяна на посоката на движение). Както беше посочено, протестиращият не отрича това, а насочва своето недоволство към указанието да се спре на една от тези тези. След пространни теоретични разсъждения по въпроса за задължителните атрибути на обвинителния акт, прокурорът е изразил изнанедващото виждане, че бил длъжен да представи безпротиворечиво т.нар. фактически положения, не и своята правна аргументация. Сетне препоръчал на съда да оправдае подсъдимия за някое от двете инкриминирани нарушения: (1) „движение с несъобразена скорост“ по смисъла на чл.

20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и (2) „неизпълнение на задължението по спиране при възприемане на опасност“ по смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, за съвместяването на които бил критикуван.

Вижда се, че авторът на протеста неглижира проблема във връзка с противоречивото представяне на обвинителната постановка. А проблемът е в това, че четецът на обвинителния акт не може да схване идеята за причинната връзка между поведението на подсъдимата зад волана на управляваното МПС и настъпилото произшествие: дали това произшествие се е случило, защото водачът на инкриминираното ППС не е можел да спре с избраната скорост, преди да настигне удареното на пешеходната пътека дете, или е можел да спре и е ударил пострадалата, защото не подходил според предписанията на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП.

Правомощието на съда да прецени коя част от обвинението да възприеме, не може да освободи обвинителя от задължението да поясни своята позиция. Съдържащ разминаващи се и неясни постановки, настоящият обвинителен акт не може да изпълни своето предназначение. Той не очертава рамка, в която да се развият процесуалните усилия и решения на защитата, вкл. избор на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК.

На този фон бледнее допуснато при фиксиране посоката, в която се е случила промяната в траекторията на движение на лекия автомобил, нарушение. ПАС окачествява противоречивото посочване на посоката (веднъж – надясно, а втори път – наляво) като несъществен порок при положение че промяната на траекторията наляво или надясно не е оформена в отделно нарушение по ЗДвП. Все пак следва да бъде отстранен, когато прокурорът получи обратно делото си.

С оглед на тези съображения апелативният съд е съгласен със становището на ОСХасково, че прокурорската теза не е изградена и поднесена според изискванията на НПК.

Касае се за съществено и напълно отстранимо при ново разглеждане на делото на досъдебното производство процесуално нарушение. След отстраняването му прокурорът е властен да реши дали пак да внесе делото в съда. Ако вземе подобно решение, трябва да изложи своята позиция в обвинителния акт ясно и безпротиворечиво.

Когато делото се озове на досъдебното производство, е необходимо и да се изследва волята на правоимащата Г. А. В. При положение че е непълнолетна, е необходимо съгласието на нейния родител да упражни волята си по един или друг начин (по въпроса 2 дали да се ползва от правата на пострадал). Касае се за проблем, който няма нищо общо с нормата на чл. 140, ал. 2 НПК, за приложението на която се разсъждава в протеста. Не става дума за разпит на свидетел, при който действително присъствието на майката не е задължително, а за съгласие на последната в споменатия смисъл, обусловено от непълнолетието на дъщеря й.

Вече е безпредметно идентичното указание, касаещо навършилата пълнолетие друга правоимаща – Ц. А. В.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението № 729/14.11.24 г. по н.о.х.д. № 692/24 г. по описа на Хасковския окръжен съд в частта, с която в разпоредително заседание съдебното производство е прекратено, а делото – върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3