Решение № 325 от 16.10.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Смолян, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20245440100832 по описа за 2024 година

Делото е образувано е по постъпила искова молба от Д. Д. К. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *, общ.Смолян, срещу ,,*“ *, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП вр. чл.24 ЗПК. Иска съдът да прогласи нищожността на договор №* от 12.08.2023г. за предоставяне на потребителски кредит като противоречащ на горепосочените императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

В исковата молба се сочи, че на 12.08.2023 г. между страните по делото е сключен договор № * за предоставяне на потребителски кредит с размер 3600.00 лева., при уговорено изплащане чрез 18 бр. погасителни вноски съгласно погасителен план, който е неразделна част от Договора. Общата сума, която следва да бъде върната от кредитополучателя е 4860 лева, представляваща сбор от следните суми: а) сумата на отпуснатия кредит, в размер на 3600.00 лева; б) лихва, в размер на 1260.00 лева, при лихвен процент 35,00 %. Съгласно договора общият разход по кредита е 1260.00 лв, годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49.66, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Твърди се, че съгласно договора кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от * в полза на дружеството, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

1

Сочи се, че едновременно с подписването на договора за потребителски кредит, между Д. Д. К. и * р.I.с., със седалище и адрес на управление в *, е сключен и Договор за гаранция (поръчителство) при следните условия: гарант по договора е *, кредитор: „*" *, клиент: потребител, който е сключил в качеството си кредитополучател, Договор за потребителски кредит с кредитора. Договорът за гаранция (поръчителство) е сключен между гаранта и клиента, по силата на който гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит, включително и от Общите условия, които са неразделна част от този Договор (наричан подолу "Договора"). Таксата за предоставяне на гаранция(поръчителство): сумата, в общ размер от 3636.00 лв, дължима от клиента за предоставената гаранция. Таксата за гаранцията се заплаща на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора чрез 18 бр. погасителни вноски.

Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК във вр. с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК. Счита, че в него кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,66 %/. Ищецът счита, че във величината на ГПР, като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретният случай, според него в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл.19, ал.1 липсват. Излага, че е посочен лихвен процент по заема - 35 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Д.К. твърди, че съгласно чл.10. ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и /или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,66 %. К. сочи, че ГПР се определя по точно определена методика, регламентирана в чл.19, ал.1 и по силата на ал.2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл.10. ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК/

Според ищеца законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. Сочи, че с оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях 2 от страна на търговците, които са по- силната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор /чл. 22 ЗПК/, като в тази хипотеза кредитополучателят дължи на кредитора само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи.

В исковата молба се излага, че в случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Възникването на това задължение е задължително условие за сключване на договора, тъй като видно от т.8 от част 2, Описание на съответните характеристика на съответния договор за кредит кредиторът изисква от кредитополучателя предоставяне на обезпечение, представляващо договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. Според К. същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Смята, че потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.

Според ищеца записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. Сочи, че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Ищецът твърди, че уговорената такса за предоставяне на гаранция/поръчителство в размер на 3636,00 лева е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл.19, ал.1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Цитира императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент - 3

0.1%, плюс 10%/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума.

Счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19, ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил таксата в размер на 3636,00 лв. в записания в договор размер на ГПР от 49,66%. Сочи, че действителният размер на ГПР по договора, изчислен с помощта на онлайн кредитен калкулатор при параметри: отпусната сума 3600,00 лева, срок за връщане 18 месеца и обща сума за връщане в размер на 8496,00 лева е в размер на 255,87%, а ГЛП е в размер на 133,90%.

На следващо място К. твърди, че освен това сключеният между ищеца и * договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради противоречието му с добрите нрави - чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. В разглежданата хипотеза ищецът-потребител е бил поставен в положение, при което отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен, в деня на отпускане на кредита, с юридическо лице - търговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. В случая договореното в полза на гаранта възнаграждение, според ищеца представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Счита, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че нищожност поради противоречие с добрите е налице при съществена нееквивалентност на престациите, каквато е налице в случая.

Намира, че и договорът за предоставяне на гаранция е сключен в условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, което го прави и нищожен поради заобикаляне на и противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПК и чл. 26 ЗЗД. От ответника „*“ *, е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, с който иска се оспорва, като неоснователен.

Ответникът обяснява, че след сключване на Договор за потребителски кредит № 1204282 на 13.10.2022 г. с Анекс към договора е отпуснат допълнителен кредит в размер на 800 лева.

Ответникът сочи, че договорът за кредит е сключен съгласно правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Ищецът е попълнил и подал електронно искане за потребителски кредит под формата на електронен формуляр на интернет страницата на „*“ * с избрани от него параметри на кредита, в това число предпочитаното от него обезпечение. След оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 от ЗПК, искането е бил одобрено. На ищеца е предоставен на посочения от него имейл адрес преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр („СЕФ“), заедно с проекти на документи за сключване на договор за кредит (договор, погасителен план, общи условия), генерирани въз основа на посоченото от потребителя в електронния формуляр. В част 4.1. на СЕФ и в чл. 9 от договора е изрично посочено правото на отказ от кредита. Договорът е сключен след изпращане от страна на ищеца на кратко текстово съобщение по телефона (“SМS”), че е съгласен да сключи договор за кредит при предложените условия. Ответникът твърди, че в 4 договора, противно на твърдяното в исковата молба, са включени всички реквизити, изискуеми от закона, в това число право на отказ от същия. На ищеца е предоставен погасителен план, неразделна част от договора за кредит.

От ответника „*“ * не е постъпил отговор на исковата молба. От името на дружеството юрисконсулт Георгиева ангажира писмено становище за с.з., в което оспорва предявения иск. Сочи, че съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 ЗПК – сключен е в предписаната от закона форма, съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и пр. Параметрите и условията на договора са описани в предоставените на заемателя ОУ и Стандартен европейски формуляр. Ответникът твърди, че в договора е посочен годишен процент на разходите съобразно изискването на 4 чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че посочения процент ГПР не надвишава допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Намира, че сключването на договор за гаранция с „*“ ЕАД е допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит от „*“ *.