Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6189 от 17.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2015/2026
Вид
Определение № 6189
Подписан
17.03.2026
В сила
17.03.2026
Състав
Ваня Николаева Иванова, Стоян Стоянов Петров, Полина Любомирова Амбарева

Цитирани разпоредби

  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6189 гр. София, 17.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20261100502015 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба на Р. Е. П., чрез адв. А., срещу Определение № 42323/13.10.2025 г. по гр.д. № 11347/2025 г. по описа на СРС, с което производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производство по гр. д. № 7555/2024 г. по описа на СГС.

В частната жалба се излагат подробни съображения, че производството пред СГС е образувано по предявен от М.С.З. /ответник в настоящото производство/ отрицателен установителен иск срещу ищеца Р. Е. П., който иск не бил от значение за правилното решаване на настоящия спор, тъй като ищцата П. можела да предяви по свой избор осъдителен иск или установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за същите суми, какъвто е и настоящият случай. Ето защо между двете производства нямало връзка на обусловеност, поради което неправилно производството пред СРС било спряно. Иска се обжалваното определение да бъде отменено.

Насрещната страна /ответница в производството/ М.С.З. е подала отговор на частната жалба, с който оспорва същата. Подробно аргументира, че производството пред СГС е по-рано образувано и има за предмет каузално правоотношение, което е обезпечено със запис на заповед, по който се претендират суми пред СРС, поради което двете производства имат връзка помежду си. Поддържа се, че ако пред СГС се установи, че М.С.З. не дължи на Р. Е. П. суми по каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден процесният запис на заповед, то и претенцията пред СРС, основана на същия, ще е неоснователна. Ето защо, се иска атакуваното определение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира от фактическа страна следното:

1

На 28.06.2024 г. М.С.З. /ответница в настоящото производство/ е предявила срещу Р. Е. П. /ищца по настоящото дело/ отрицателен установителен иск за признаване за установено, че М.З. не дължи на Р. П. сумата от 27500 лева, представляваща незаплатена част от продажна цена по договор за продажба на коне, плащането на която било обезпечено с три броя записи на заповед – от 01.03.2024 г. за сума от 9000 лв. с падеж 01.07.2024 г., от 06.03.2024 г. за сума от 9000 лв. с падеж 01.08.2024 г. и от 11.03.2024 г. за сума от 9500 лв. с падеж 01.07.2024 г.

По така предявения иск е образувано гр.д. № 7555/2024 г. по описа на СГС, което и към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

В исковата си молба М.З. е навела твърдения, че е закупила от Р. Е. П. три коня срещу задължение за заплащане на продажна цена в общ размер от 45500 лева, от които била заплатила 18000 лева и дължала остатък в размер на 27500 лв. За обезпечаването на остатъка била издала три броя записи на заповед – от 01.03.2024 г. за сума от 9000 лв. с падеж 01.07.2024 г., от 06.03.2024 г. за сума от 9000 лв. с падеж 01.08.2024 г. и от 11.03.2024 г. за сума от 9500 лв. с падеж 01.07.2024 г. Поддържа, че при експлоатация на конете е установила, че имат недостатъци, което обуславяло намаляване на дължимата цена е недължимост на остатъка от 27500 лв.

Р. П. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.

На 22.10.2024 г. Р. Е. П. е подала срещу М.С.З. заявление по чл. 417 ГПК въз основа на запис на заповед, издаден на 06.03.2024 г. за сума от 9000 лева с дата на плащане 01.08.2024 г.

В образувано ч.гр.д. № 62463/2024 г. СРС е издал заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която длъжникът М.С.З. е подал бланкетно възражение, като по указания на съда заявителят Р. Е. П. е предявила установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, по който е образувано гр. д. № 11347/2025 г. по описа на СРС.

В исковата си молба Р. Е. П. се е позовала изцяло на редовния от външна страна запис на заповед от 06.03.2024 г. и е поискала да се установи, че ответницата М.С.З. й дължи вземането по него.

В отговора на исковата молба М.З. въвежда възражение, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с каузално правоотношение между страните, което било предмет на гр.д. № 7555/2024 г. по описа на СГС. В тази връзка посочва, че е издала процесният запис на заповед за обезпечаване на задължението си за заплащане на част от продажна цена на три коня, които е закупила от ищцата. Твърди обаче, че конете имали недостатъци, поради което не дължала остатъка от продажната цена в размер на 27500 лева, плащането на който било обезпечено и с процесния запис на заповед. За недължимостта на тази сума била предявила отрицателния установителен иск, по който е образувано гр.д. № 7555/2024 г. по описа на СГС.

С Определение № 42323/13.10.2025 г. по гр.д. № 11347/2025 г. СРС е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 7555/2024 г. по описа на СГС.

2

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на СГС намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.

В настоящия случай гр. д. № 7555/2024 г. по описа на СГС е образувано въз основа на искова молба на М.С.З. срещу Р. Е. П. за установяване недължимост на сумата от 27500 лева, представляваща незаплатена част от продажна цена по договор за продажба на коне, плащането на която е обезпечено с три броя записи на заповед, сред които и този от 06.03.2024 г. за сума от 9000 лв. с падеж 01.08.2024 г., който е предмет на гр. д. № 11347/2025 г. по описа на СРС. Поради тази причина, дължимостта на вземането по процесния запис на заповед е обусловена от дължимостта на вземането по каузалното правоотношение, което се твърди да обезпечава – остатъкът от продажната цена.

Без значение е фактът, че Р. П. е предявила вземането си по процесния запис на заповед по реда на заповедното производство, а не чрез осъдителен иск. И в двата случая производството по каузалното правоотношение, което се твърди, че е обезпечено със записа на заповед, е преюдициално.

Предвид гореизложеното, между двете производства е налице връзка на обусловеност, поради което правилно СРС е спрял производството по гр.д. № 11347/2025 г. по описа на СРС на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 7555/2024 г. по описа на СГС. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 42323/13.10.2025 г. по гр.д. № 11347/2025 г. по описа на СРС, с което съдът е спрял производството по гр.д.

№ 11347/2025 г. по описа на СРС на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 3

7555/2024 г. по описа на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4