Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 309 от 23.10.2023, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Административно наказателно дело 659/2023
Вид
Решение № 309
Подписан
23.10.2023
В сила
01.12.2023
Състав
Искра Петьова Касабова

Цитирани разпоредби

  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5 ал.3 т.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6 т.25 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Враца, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра П. Касабова при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно наказателно дело № 20231420200659 по описа за 2023 година М О Т И В И

Т. В. С., от гр.Враца, ул.„**********“ №75, вх.Б, ап.51, ет.7, с ЕГН **********, е обжалвал НП №23-0967-001237 от 08.06.2023г., издадено от Началник група към ОДМВР ВРАЦА, сектор „Пътна полиция Враца“, с което за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание, на основание чл.174, ал.1 т.1 от ЗДВП - ГЛОБА в размер на 500 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. В жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.

Ответникът по делото с придружително писмо ангажира становище в подкрепа на издаденото НП.

Производството по делото е по реда на чл.58д - 63д от ЗАНН във връзка със Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

На 29.05.2023 г., около 03:10 ч. в гр. Враца по бул.„Втори юни“ до №44, екип на СПП при ОД МВР – Враца в състав св.Г. А. Г. и Я. Х. В. спрял за проверка движещ се с посока към с.Згориград лек автомобил – **********, с регистрационен номер №**********, собственост на ****************** от град Враца управляван от жалбоподателя Т. В. С. от 1 гр.Враца.

Водачът бил изпробван с техническо средство с Алкотест Дрегер №7510 с фабричен № ARPL - 0242, за наличие на алкохол, който след тестването отчел 0,52 промила алкохол в издишания въздух, които резултат бил показан на водача.

За констатираното нарушение актосъставителя мл.автоконтрольор Г. А. Г. съставил АУАН серия GA №969492 о т 29.05.2023г., на нарушителя Т. В. С. от гр.Враца в присъствието на свидетеля Я. Х. В. за това, че на 29.05.2023 г. около 03:10 часа в гр.Враца по ул.Втори юни до номер 44 управлява лек автомобил марка „****“ модел

„****“ с регистрационен номер * * * * * * * * * * , собственост на

****************** от град Враца, след употреба на алкохол преди да е преминало въздействието му. Употребата е установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARPL - 0242, който отчел положителна проба от 0.52 промила в издишания от водача въздух. Пробата е показана и видяна от водача.

Издаден е талон за медицинско изследване с номер 096134 - което квалифицирал като нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП. АУАН бил подписан от жалбоподателя, без възражения.

Бил издаден и Талон за медицинско изследване №096134, който бил връчен на водача в 03.50 часа на 29.05.2023г. с указание да се яви в ЦСМП Враца до 45 минути от връчването на талона. След съставянето на АУАН и в указания срок водача не се явил в ЦСМП за изследване.

Въз основа на АУАН е издадено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №230967-001237 от 08.06.2023г., издадено от Началник група към ОДМВР ВРАЦА, сектор „Пътна полиция Враца“, с което като е прието, че жалбоподателя е нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от АУАН, НП, Талон за медицинско изследване, Стикери, Справка за нарушител, докладна Записка, Сведение от Г. А. Г., Мотивирана Резолюция, Заповед №8121з – 1632 от 02.12.21г. на Министъра на МВР, писма до и от С ПП при ОД МВР, Списък на успешно преминали последваща проверка средства за измерване анализатори на алкохол в дъха, както и от показанията на свидетелите очевидци Г. А. Г. и Я. Х. В..

Изложените до тук фактически положения, свързани с време, място и начин на извършване на полицейската проверка и констатираното нарушение, в т. ч. откъм съставени надлежно документи, връчване и подписване, положителен резултат от пробата с техническото средство "Алкотест дрегер", неговата годност и изправност, принципно не са спорни между страните и се установяват еднопосочно и безпротиворечиво от всички налични доказателствени източници по делото. При това 2 показанията на разпитаните свидетели полицейски служители - актосъставителят Г. А.

Г. и св.Я. Х. В. съдът намира, че съответстват и се припокриват с изложеното в останалите материали от приложената административна преписка, като приетите за достоверни по случая доказателства, кореспондират един спрямо друг, последователни и логични са, поради което им дава вяра и ги кредитира.

Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и н е основателна по следните съображения:

На първо място съдът счита, че Актът за установяване на административно нарушение и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по ЗДвП, видно от приложеното с адм.преписка заверено ксерокопие от Заповед №8121з – 1632 от 02.12.21г. на Министъра на МВР издадена на основание чл.189, ал.1 и ал.5 от ЗДвП, ЗАНН и ЗМВР.

При това следва да се отбележи и че както в обжалваното наказателно постановление, така и в АУАН административно - наказващият орган е отразил всички задължителни реквизити досежно тези актове по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като необходими предпоставки за законосъобразно развитие на административнонаказателното производство.

На второ място наред с всички разгледани от съда доказателства трябва да се има предвид, че доказателство за извършеното от настоящи жалбоподател нарушение е и цитираният в НП - АУАН. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, като от страна на жалбоподателя не е оборена тази доказателствена сила с допустимите процесуални способи. На основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът, при преценката на валидността на АУАН намира, че същият е съставен от компетентен орган, съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни.АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като на лицето е осигурена възможност да се запознае със съдържанието му, както и да направи възражения по него, каквито обаче жалбоподателят не е вписал.

На трето място безспорно установено е и че жалбоподател е имал качеството водач на МПС, по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП, както и че е извършил действия по привеждане на МПС в движение и реално е управлявал такова – л.а. собственост на ****************** от град Враца.

Нарушението е описано точно и правилно, както в АУАН така и в НП, е посочена датата - 29.05.2023 г. около 03:10 часа и мястото на извършването му - в гр.Враца по ул.Втори юни до номер 44 и са установените обстоятелства, при които е извършено и за които обстоятелства не се спори по делото.

3

От показанията на двамата свидетели полицейски служители се установява, че по отношение на жалбоподателя Т. В. С. е извършена проверка с техническо средство установила наличие на алкохол в издишаният въздух, след което е издаден талон за явяване в лечебно заведение за медицинско изследване. Установено, е че с техническо средство Алкотест Дрегер №7510 с фабричен №ARВА - 0242 на дата 29.05.2023 г. около 03:10 часа е отразено замерване на 0,52 промила алкохол в издишания въздух на замереното лице - водача Т. С..

В конкретния случай се установява, че жалбоподателя Т. С. не е оспорил показанията на техническо средство, а напротив съгласил се е със същите сочещи наличие на 0,52 промила алкохол в издишания въздух и е подписал съставеният му акт без възражения. В случая по делото са представени доказателства - Списък на успешно преминали последваща проверка средства за измерване анализатори на алкохол в дъха/л.25/, че използваното техническото средство "Алкотест дрегер", №7510 с фабричен №ARВА – 0242 е калибрирано на дата 27.03.23г. и е годно измервателно средство.Едновременно с това и както се посочи по-горе, в случая жалбоподателя също не оспорва тези факти, но наред с тях в жалбата си сочи, че при съставянето на акта и на атакуваното НП, е допуснато неправилно приложение на материалния закон, а така също в административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да се сочи конкретно какви.

Съгласно посочената в НП като нарушена разпоредба на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП /в приложимата редакция/, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая по надлежния начин е било установено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в издишания въздух 0.52 промила, с което безспорно е бил в нарушение, като установеното количество концентрация на алкохол попада в границите определени с нормата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.

(Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.), поради което правилно се оказва приложена и посочената законова норма.

В случая е наложено наказание, съответстващо на регламентираното в закона за съответното нарушение, поради което настоящата инстанция счита, че същото е правилно определено. По този текст наказуемо е управлението на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 до 0,8 на хиляда. Ето защо, 4 въпреки доводите, които изтъква жалбоподателя, на същия правилно се налагат предвидените в нормата санкции.

Както вече се посочи Наказателното постановление не страда от съществени процесуални пропуски. Наказателното постановление, е съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и в НП е налице подробно и ясно описание на коментираното нарушение и фактическите обстоятелства на неговото извършване, поради което липсва неяснота относно вмененото на жалбоподателя противоправно деяние, съответно няма нарушение на правото му да организира и осъществява защитата си в пълен обем. Що се касае до справедливостта на наложените административни наказания, те се определят от законодателя във фиксиран размер, под който размер нито административнонаказващият орган, нито съдът могат да определят наказания.

При горното съдът приема, че по един безспорен и категоричен начин се установи извършването на нарушението от обективна страна, тъй като съставомерността на деянието по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, касае управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Административно нарушение е ясно и непротиворечиво индивидуализирано със своите обективни и субективни признаци както в АУАН, така и в НП. В тази връзка, санкционираното лице не е било затруднено да разбере за както точно деяние е наказано и не е накърнено правото му на защита срещу наказателното постановление.

Следва да се посочи, че пред настоящата инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган, така както са заложени в АУАН и НП.

С оглед гореизложеното, се мотивира извод, че нарушението на изискването да не се управлява ППС след употреба на алкохол над определена стойност е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което съдът намира жалба за неоснователна, тъй като извършването на административното нарушение от обективна и субективна страна от страна на санкционираното лице е безспорно и категорично установено, поради което и наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.