Решение № 908 от 11.12.2019, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е 908/11.12.2019г.

№…/…

11.12.2019 година град Ямбол

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Ямболският районен съд,

ХV-ти граждански състав

На 10.12

2019 година

В публично заседание в състав:

Председател: Марина Христова при секретаря Й.П. като разгледа докладваното от съдията Христова гражданско дело № 2606 по описа за

2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против М.П.П., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС в размер на общо 371,22 лв., като в молба – уточнение от 26.08.2019 год. ищецът конкретизира, че всъщност и съобразно изложеното в обстоятелствената част на заявлението по чл.

410 от ГПК са предявени три ОСИ за сумите от 210,46 лв. – главница ,114,96 лв.

– частична неустойка и 45, 80 лв. – незаплатени лизингови вноски, както и законна лихва и разноски в заповедното производство .

В исковата молба и уточнението се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК , което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Посочва се, че между страните бил сключен договор за мобилни услуги от 07.03.2017 г. и договор за лизинг от същата дата, както и договор за мобилни услуги от 26.05.2017 г. Ответникът не изпълнявал своите задължения, а именно да заплаща дължимите месечни такси, цена за разговори и услуги, като тези му задължения били начислени във фактури, подробно описани. Договорите били прекратени едностранно от ищцовата страна предвид виновно поведение на ответника,поради което и на осн. чл. 11 от същия на последния била начислена неустойка която ищецът претендира частично. Бил изискуем и остатъкът от незаплатените лизингови вноски за предоставеното с договор за лизинг устройство. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

Отговор не е депозиран.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозирана молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът, редовно и своевременно уведомен, не се явява, както и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.

Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Правното основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, вр.

79,ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – договор; ОУ по договора; фактури. Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника, водят до единствения и категоричен извод,че между страните е съществувало валидно облигационо отношение , по което ищецът е бил изправна страна-факт отново неоспорен от ответника. По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесните суми. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в пълния си предявен размер.

Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 385 лв.

Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 485 лв., заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Я Р С

Р

Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.П., ЕГН ********** че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление град С., сумата от 210, 46 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги, 114, 96 лв. – частична неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга,45, 80 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.

ОСЪЖДА

М.П.П., ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК ***, разноски в заповедното производство в размер на 385 лв., както и разноски за настоящата инстанция в размер на 485 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: