Определение № 210 от 04.12.2024, Районен съд - Самоков

МОТИВИ към определение № 210 на Самоковския районен съд от 02.12.2024 г. по ЧНД № 533/2024 г. по описа на същия съд

Производството е по чл. 427 и сл. от НПК.

Образувано е по мотивирано предложение на Районния прокурор на РП – Самоков за прилагане по отношение на Г. С. Б., живущ в с. Г., Община Самоков, на принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „в“ от НК – принудително лекуване в специална психиатрична болница или специално отделение в обикновено психо-неврологично заведение.

В хода на съдебните прения прокурор от РП – Самоков поддържа искането и изразява становище за неговата основателност.

Адвокат В. Г. – САК, назначен в настоящото производство за служебен защитник на Г. С. Б., изразява становище за неоснователност на искането.

Изтъква, че от събраните доказателства не се установява Г. Б. да е агресивен и че такъв извод не се подкрепя от приетото експертно заключение, от показанията на свидетелите и от изслушването на родителите на лицето.

Отправя искане предложението на РП – Самоков да бъде оставено без уважение.

Г. С. Б. заявява, че е абсолютно вменяем, че експертизата не е изследвала правилно психическото му състояние и че е налице реален сговор за убийството му.

Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Г. С. Б., ЕГН **********, е роден на .. г. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес в с. Г., Община С., ул. „А. С.” № .., неженен, неосъждан, със средно образование, не работи – пенсионер по болест.

От приобщените в настоящото производство материали по ДП № 23/2024 г. по описа на РУ – Самоков се установява, че на 08.10.2023 г. в с. Г., Община Самоков, пред бистро „Г.“, Г. С. Б. се е заканил с убийство спрямо А. И. С. от същото село, като му казал, че ще го убие и че ще го заколи и държал в ръката си нож, и това заканване би могло да възбуди у С. основателен страх за осъществяването му. Обстоятелствата относно авторството, времето, мястото и начина на извършване на деянието, адресата на осъщественото заканване и естеството му да възбуди основателен страх за осъществяването му се установяват еднозначно при детайлния и съвкупен анализ на съдържанието на събраните в досъдебното производство доказателствени средства – показания на свидетелите А. И. С., Е. Л. Я., Л. Б. Ш., Н. Г. В., В. С. К. и Е. И. С., както и заключение на вещите лица д-р Т. Б. К. и Г. Г. Г. по назначената в досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза относно лицето А. И. С..

От тази доказателствена съвкупност се установява, че на 08.10.2023 г. в с.

Г., Община С., пред бистро „Г.“, Г. С. Б. е извършил общественоопасно деяние, което от обективна страна е съставомерно като престъпление по чл. 144, ал. 3, 1 т. 1, вр. ал. 1 от НК.

От заключението на вещите лица д-р М. В. Н., Т. Х. Х. – С. и И. Й. Й. по назначената в досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза относно лицето Г. С. Б. се установява, че същият страда от параноидна шизофрения с неизвестна, но поне 5-годишна давност, като заболяването му (вид ендогенна психоза) е с хроничен ход и се отнася към продължителните разстройства на съзнанието при определянето на медицински критерии за невменяемост по НК. Според заключението към времето на инкриминираното деяние при Г. С. Б. е било налице психотично разстройство и следва да се приеме, че той не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Посочва се в заключението, че към момента на експертното изследване Г. С. Б. споделя манифестирани налудни съждения и параноидни интерпретации; психиката му не е годна да отразява реалната действителност; психичното му състояние към момента на изследването се явява пречка за това адекватно да отговаря на поставените му въпроси в хода на следствието и да участва във всички фази на наказателното производство. Експертите посочват в заключението, че предвид актуалното психично състояние и характера на извършеното общественоопасно деяние Г. С. Б. се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред съгласно разпоредбата на чл. 89, б. „в“ от НК.

Въз основа на посоченото заключение по назначената в досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза относно лицето Г. С. Б. с постановление на прокурора от 09.10.2024 г. наказателното производство по ДП № 23/2024 г. по описа на РУ – Самоков, образувано за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като прокурорът е приел, че Г. С. Б. (който в досъдебното производство не е привлечен в качеството му на обвиняем) е извършил гореописаното деяние в състояние на невменяемост по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК – поради продължително разстройство на съзнанието не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

В настоящото съдебно производство е изслушано и прието заключението на вещите лица д-р М.В. Н., Т. Х. Х. – С. и И. Й. Й. по назначената в ДП № 23/2024 г. по описа на РУ - Самоков комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза относно лицето Г. С. Б., тъй като в чл. 430, ал. 4 от НПК, в неразривната връзка на тази разпоредба с чл. 427, ал. 2 от НПК (установяваща задължение на органите на досъдебното производство да назначат именно такава експертиза в подготовка на предложение на прокурора за прилагане на принудителни медицински мерки), не се съдържа изискване за отделно назначаване на нова такава експертиза от съда.

От името на трите вещи лица по тази експертиза пред съда психиатърът д-р М. В.Н. сочи, че изцяло поддържа становището в заключението относно страданието на Г.С. Б. от параноидна шизофрения с давност от около 5 години. Изтъква, че както към момента на извършване на деянието, така и към момента на извършване на експертното изследване, включително прегледа на Г. С. Б., извършен на 09.07.2024 г. в „Център за психично здраве – София“ ЕООД, същият има психотични разстройства. Допълва, че личните наблюдения на тримата експерти относно поведението на Г. С. Б. в съдебното 2 заседание на 02.12.2024 г. потвърждават, че мисленето му продължава да бъде болестно, той продължава да се чувства застрашен и това е част от неговото заболяване, като към тази дата не се наблюдава никаква промяна в симптоматиката на заболяването му. Разяснява, че шизофренните заболявания са устойчиви и ако не се лекуват те не могат да се променят в положителна посока и да влязат в ремисия, както и че всяко нелекувано заболяване от този вид крие опасност както за болния, така и за околните. Изтъква и наблюденията си, че в съдебното заседание Г. С. Б. е по-агресивен и раздразним.

Съдът кредитира приетото заключение на вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза относно лицето Г. С. Б.. То е обосновано със съдържанието на доказателствените източници по ДП № 23/2024 г. по описа на РУ – Самоков и съдържа изследване в рамките на неоспорената професионална компетентност на вещите лица, като не се опровергава, нито подлага на съмнение от никакви събрани по делото доказателства. Напротив, експертните изводи се потвърждават от изслушването на Г. С. Б. пред съда и от цялостното му поведение в съдебните заседания, от което непосредствените лични наблюдения на съда са, че Б. е напрегнат, раздразнителен, необосновано мнителен, напълно некритичен към неговото иначе безспорно установено заболяване, изказва разнопосочни опасения за вредителство спрямо него от трети лица и от представители на държавни институции. В тази насока са и показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели М. И. А. и А. С. Г..

Ето защо въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие, че са налице в кумулативната им даденост предпоставките за прилагане по отношение на Г. С. Б. от с. Г., Община Самоков, на принудителна медицинска мярка по чл. 89 от НК – същият е извършил общественоопасно деяние с всички съставомерни от обективна страна признаци на престъпление по чл.

144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК; не е наказателноотговорен за това деяние, тъй като го е извършил в състояние на невменяемост по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК – поради продължително разстройство на съзнанието не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си; към настоящия момент продължава състоянието му на продължително разстройство на съзнанието.

При определянето на вида на принудителната медицинска мярка, която следва да се приложи по отношение на Г. С. Б., съдът взе предвид, че както с оглед характера на извършеното от него общественоопасно деяние – заканил се е с убийство на А. С. не само словесно, но и държейки в същото време нож в ръката си, така и с оглед психическото му състояние – повишена раздразнителност поради заболяване от параноидна шизофрения, която не може да има ремисия без активно и целенасочено специализирано лечение, Г.

С. Б. е особено опасен както за обществото, така и за своите близки. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 90, ал. 2 от НК съдът прие, че съвкупността от тези обстоятелства налага по отношение на Г. С. Б. да бъде приложена принудителната медицинска мярка, визирана в чл. 89, б. „в“ от НК – „принудително лекуване в специализирана психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психоневрологично заведение“, която в случая е най-подходящата измежду изброените в чл. 89 от НК за постигане на 3 законоустановените цели на принудителните медицински мерки. Съдът постанови така постановената принудителна медицинска мярка спрямо Г. С. Б. да се изпълни в Държавна психиатрична болница – Карлуково, тъй като това болнично заведение разполага с най-адекватни условия за прилагането й.

С оглед осигуряване на възможност за произнасяне по чл. 432 от НПК съдът задължи Районна прокуратура – Самоков след влизане в сила и привеждане в изпълнение на определението да уведоми съда по местонахождение на ДПБ – Карлуково за привеждането му в изпълнение.

По изложените съображения съдът постанови определението си по чл.

431, ал. 1 от НПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Самоков, 02.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Н. в присъствието на прокурора Т. М. П. като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Частно наказателно дело № 20241870200533 по описа за 2024 година въз основа на доказателствата по делото и закона и на основание чл. 431, ал. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА по отношение на Г. С. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. Г., Община С., ул. „А. С.“ № .., прилагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „в“ от НК – „принудително лекуване в специализирана психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психоневрологично заведение“, която да се изпълни в Държавна психиатрична болница – Карлуково.

ЗАДЪЛЖАВА Районна прокуратура – Самоков след влизане в сила и привеждане в изпълнение на настоящото определение да уведоми съда по местонахождение на горепосоченото здравно заведение за привеждането му в изпълнение с оглед осигуряване на възможност за произнасяне по чл. 432 от НПК.

Определението може да се обжалва и протестира по реда на Глава Двадесет и първа от НПК пред Софийския окръжен съд в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________ 1