Решение № 7335 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7335 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. И.А при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело № 20241110153960 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът ЗД „БУЛ ИНС“, ЕИК 831830482, е предявил срещу ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2877,48 лева, представляваща изплатена без основание сума от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ в полза на платилия застраховател по имуществената застраховка „Каско“ по преписка по щета № ****, във връзка с ПТП, станало на 18.09.2020 година, на кръстовището *** между лек автомобил марка „Пежо 406“, с рег. № ***, застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ и автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ***, застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско на МПС“, задължението, по която той е изпълнил в полза на застрахованото лице – К. Р. Б., собственик на застрахования по имуществената застраховка лек автомобил, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 11.09.2024 година до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че във връзка с отправена до него регресна покана по реда на чл. 411 КЗ е погасил чрез прихващане в полза на застрахователя по застраховката „Каско“ сумата от 2862,48 лева, ведно с 15 лева ликвидационни разноски, представляваща задължение към застрахователя по „Каско“ по регресната претенция с правно основание чл. 411 от КЗ.

Ищецът твърди, че с влязло в сила решение от 31.08.2022 година по НАХД № 10549/2021 година на СРС, НО, 110 състав, наказателното постановление, с което на застрахования при 1 него водач Б. Г. Г. е била наложена глоба за процесното ПТП е отменено, поради което и счита, че доколкото от това решение безспорно се установява липсата на вина на застрахования при него водач по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, основанието, на което той е платил на увреденото от ПТП лице, респективно на неговия застраховател по имуществената застраховка „Каско“, е отпаднало.

Ето защо, счита че му се дължи връщане на сумата в размер на 2877,48 лева, представляваща заплатено регресно вземане, ведно с 15 лева ликвидационни разноски, с която сума ответникът по иска се е обогатил без основание. С оглед изложеното прави искане ответникът да бъде осъден да му върне сумата ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва иска по основание и размер. Счита, че е налице основание за задържане на сумата, тъй като решението по административно-наказателната преписка не обвързва съда в настоящото производство. Възразява, че с решението в административно наказателното производство не се формира сила на присъдено нещо по отношение на отговорността на застрахования при ищцовото дружество водач, която е гражданска, а не административна. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2877,48 лева, представляваща изплатена без основание сума от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ в полза на платилия застраховател по имуществената застраховка „Каско“ по преписка по щета № ****, във връзка с ПТП, станало на 18.09.2020 година, на кръстовището *** между лек автомобил марка „Пежо 406“, с рег. № ***, застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ и автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ***, застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско на МПС“, задължението, по която той е изпълнил в полза на застрахованото лице – К. Р. Б., собственик на застрахования по имуществената застраховка лек автомобил, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 11.09.2024 година до окончателното изплащане на вземането.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е да докаже, че е платил търсената сума. В тежест на ответника е да докаже основание за нейното задържане.

Настоящият състав на съда счита, че предпоставките за уважаване на иск не се установяват по делото без съмнение.

2

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 02.07.2025 г., с което е приет доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Пежо 406“, рег.№ ***; ответникът е застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ ***; при ответника е образувана щета, във връзка с която за процесното ПТП ответникът е платил в полза на собственик на застрахования автомобил „Ауди А3“ сумата в размер на 2862,48 лева и ищецът е погасил чрез споразумение за прихващане по регресни покани платената сума от застрахователя по „Каско“, ведно с ликвидационни разноски, във връзка с процесното ПТП.

Между страните не се спори и се установява, че за процесното ПТП е съставен АУАН *** на ОПП-СДВР, и НП на водача на лек автомобил марка „Пежо 406“ с рег. № ***, Б. Г. Г., чиято гражданска отговорност на автомобилиста е застрахована при ищеца, за това, че на 18.09.2020 г. около 16,50 часа в гр. ***, по бул. „***”, с посока на движение – изход, управлявал собствения си лек автомобил „Пежо“ и на кръстовището с бул. „***“, не пропуснал и реализирал ПТП с движещия се срещу пътен знак Б-3 лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ***, след което напуснал местопроизшествието, като не уведомил компетентните органи на МВР, с което виновно нарушил чл. 6, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗДвП, както и че от нарушението са претърпени имуществени вреди за лекия автомобил „Ауди А3“ отпред в дясно.

С влязло в сила на 19.10.2022 г. решение № 3298 от 31.08.2022 г. по нахд № 10549/2021 г. на СРС, НО, 110 състав, по жалба на Б. Г. Г., издаденото въз основа на АУАН от началник Група към СДВР, ОПП СДВР, Наказателно постановление № 20 4332023329/08.01.2021 г., е отменено като незаконосъобразно, на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН.

В настоящия случай спорен по делото е въпросът дали с отмяната на издаденото въз основа на АУАН НП, с което е установена вината на застрахования при ищеца водач на МПС „Пежо“, е налице основание за плащане от страна на застрахователя по „ГО на автомобилиста“ в полза на платилия по имуществената застраховка „КАСКО“ на увредения при ПТП лек автомобил „Ауди А3“.

Съгласно Определение № 319 от 12.05.2015 г. по т. д. № 1769/2014 г. на I TO на ВКС, задължителни по смисъла на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са само тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение е наказателния процес. Съгласно даденото разрешение, решението по чл. 78а НК се приравнява на влязла в сила присъда, тъй като деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, като разликата с присъдата е само във вида на отговорността освобождаване от наказателна отговорност и налагане или не на административно наказание. Доколкото наказателното постановление или актът за неговата отмяна по нахд 3 имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, те не обвързват, съгласно чл. 300 ГПК, гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на деянието – така мотивите на т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изложеното, постановеното решение № 3298 от 31.08.2022 г. по нахд № 10549/2021 г. на СРС, НО, 110 състав, няма обвързващата сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от произшествието, призната на съдебен акт, с който са разгледани въпросите, касаещи извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Освен че не попада сред посочените в чл.

300 ГПК и практиката по неговото тълкуване актове, в мотивите на решението, на което ищецът се позовава, е изложено, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани в разпоредбата на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, изразяващи се в липса на пълно и точно описание на вменените нарушения, както и на обстоятелствата, при които са извършени, т.е НП е отменено на процесуално основание, поради което не са налице пречки въпросите за механизма на ПТП, съответно противоправността на деянието и вината на дееца, да бъдат разгледани в настоящото производство (така и Решение № 1163 от 19.08.2024 г. по т. д. № 1627/2021 г. на СГС, ТО VI-11 състав).

Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., както и от показанията на разпитания по делото свидетел К. Й. А. (водач на лек автомобил „Ауди“), преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, на които съдът дава вяра като последователни, логични и кореспондиращи с останалите прието по делото писмени доказателства, се установява следният механизъм на ПТП: на 18.09.2020 г. около 16,50 часа в гр. ***, по бул. „***“, при ясно сухо време и с добра видимост, с посока на движение от бул.

„***“ към бул. „***“, на кръстовището с бул. „***”, с около 25 км/час, в лентата за движение направо, срещу зелен сигнал на светофарната уредба, се движел лек автомобил марка „Ауди“ модел „А3“ с рег. № ***. По същото време, в локалното платно на бул. „***“ отдясно наляво по посока на движение на лекия автомобил марка „Ауди“ модел „А3“ се движел водача на лек автомобил марка „Пежо“, който не пропуснал движещия се с предимство лек автомобил „Ауди А3“ и реализирал ПТП с последния в кръстовището между бул. „***“ и бул. „***“.

Ударът за лекия автомобил „Ауди“ е в предната дясна част – броня, а за лекия автомобил „Пежо“ в предната лява странична част – врата и колонка. При установяване на механизма на ПТП, съдът не възприема показанията на водача на лекия автомобил „Пежо“ Б. Г. Г. в частта, в което твърди, че вина за ПТП носи лекият автомобил „Ауди“, тъй като освен че показанията са фрагментарни и непоследователни и смесено пресъздават обстоятелства във връзка с няколко транспортни произшествия, в които свидетелят е участвал, от тях не се установяват конкретни факти във връзка с процесното ПТП, а разказът отразява субективната преценка на водача кой носи вина (л. 118-119).

Чрез протокол за ПТП, показанията на разпитания свидетел А., преценени с оглед 4 разпоредбата на чл. 172 от ГПК и констатациите на САТЕ и разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание при изслушване на заключението по чл. 200, ал. 2 ГПК, се установява, че водачът на застрахования при ищеца водач с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП. Според чл. 12, ал. 1 ЗДвП за регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят. Съгласно чл. 47 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. В настоящия случай безспорно се установява, че поведението на водача на лек автомобил марка „Пежо“ – да навлезе в кръстовището без да пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Ауди“, е в противоречие с предписаното в цитираните норми и е противоправно съгласно изискванията на чл. 45 ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за вина по чл. 45 ЗЗД, ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лек автомобил марка „Пежо“, по отношение на причинените вреди от процесното пътно–транспортно произшествие, респективно на неговия застраховател по „ГО на автомобилиста“.