Решение № 36 от 24.01.2023, Районен съд - Враца

Мотиви към Решение № 36 от 24.01.2023 г., постановено по н.а.х.д.№ 1170/2022 по описа на Врачанския Районен съд, VII наказателен състав Производството е по реда на чл.375 и следващите от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/. Образувано е по внесено предложение на Врачанска Районна прокуратура /ВрРП/ за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение на обвиняемата П. М. Л. от гр.Оряхово за престъпление по чл.316 вр. чл. 308, ал.1 от Наказателния кодекс /НК/.

При разглеждане на делото прокурор от ВрРП моли обвиняемата да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 НК. При определяне на наказанието прокурорът пледира да бъдат взети предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, характеристичните данни на обвиняемата, здравословното й състояние, напредналата възраст и доброто й процесуално поведение, при което наложеното наказание глоба бъде определено в предвидения от законодателя минимум.

Назначеният служебен защитник намира обвинението за доказано от обективна и субективна страна, като пледира за прилагането на чл.9, ал.2 НК и оправдаване на обвиняемата за извършеното от нея деяние, чиято обществена опасност е явно незначителна.

Обвиняемата П. М. Л. е родена на **** българка, български гражданин, средно образование, неомъжена, неосъждана /реабилитирана/, безработна, живуща в **** ЕГН **********. Същата е редовно призована, не се явява и не изразява становище.

Врачанският районен съд, като разгледа депозираното предложение и след анализ на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Районна прокуратура Враца е внесла по реда на чл.375 от НПК в съответния първоинстанционен съд – Районен съд Враца мотивирано предложение за освобождаване на обвиняемата П. М. Л. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че на 17.03.2021 г. в гр.Враца пред служители на ТП на НОИ - Враца съзнателно ползвала неистински официален документ Удостоверение образец УП- 3 №15/14.07.2013г., на който бил придаден вид, че е издаден от ЕТ “****“ гр.София, обективиращо придобит от П. М. Л. трудов стаж за периода от 01.10.1993 г до 30.04.1995г., като за съставянето му не може да й се търси наказателна отговорност- престъпление по чл.316 вр. чл. 308, ал.1 от НК.

При разглеждане на делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението са преценени събраните в наказателното производство доказателства, при което се установява следната фактическа обстановка:

На 21.04.2020 г. обвиняемата П. Л. подала заявление с вх.№ Ц2113-06-144 пред ТП на НОИ - гр.Враца, с адрес гр.Враца, ул.“**** да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но й било отказано, тъй като нямала 15 години действителен стаж, а 13 години, 9 месеца и 25дни.

В тази връзка Л. се сдобила с неистинско УП - 3 с № 15 от 14.07.2013г,. издадено от **** в което било отразено, че имала трудов стаж в посоченото дружество като „началник смяна“, считано от 01.10.1993 г. до 30.04.1995 г., а именно 1 година и 7 месеца, колкото стаж й бил необходим за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Л. решила да го ползва, като на 17.03.2021 г. тя отново подала ново заявление с № 2113-06-24 до ТП на НОИ гр.Враца, с адрес гр.Враца, ул.“**** да ѝ бъде 1 отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към него приложила Удостоверение образец УП -3 № 15 от 14.07.2013г. издадено от ЕТ„Ф****“ с ЕИК 2109057661. Подадените документи от Л. ведно с процесното УП - 3 № 15/14.07.2013г. били приети в приемна на ТП на НОИ - Враца в гр.Оряхово от ****, специалист в отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Враца. Заявлението на подсъдимата П. Л. ведно с удостоверението били разпределени за работа на **** - експерт по осигуряването в отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Враца. След като се запознала с предоставеното от П.

Л. удостоверение УП обр. 3 с № 15/14.07.2013г., издадено на от ЕТ „****“ гр.София, **** установила, че в него не били попълнени всички реквизити. Това дружество било служебно заличено в съдебния регистър през 2012 г, а самото удостоверение било издадено на 14.07.2013 г. По повод на работата си св.**** била запозната, че от същото дружество ЕТ„**** - ****“ гр.София било издадено и удостоверение за трудов стаж и н а св.****. Св.**** забелязала, че и в двете удостоверения за трудов стаж били изписани с един и същ ръкописен текст и реквизити, като на св.**** било издадено през 2000г. При така установеното св.**** изпратила сигнал за извършване на ревизия за трудовия стаж на обв.П. Л. до Дирекция „Краткосрочни плащания и контрол“ гр.София, тъй като ЕТ„**** - ****“ било със седалище гр.София. След извършена проверка, било установено, че нямало информация и не била издавана осигурителна книжка на обв.П. Л., както и няма представени искания за издаване на осигурителна книжка и трудови договори на името на обв.П. М. Л., поради което не бил зачетен стажът по представеното удостоверение УП-2 № 15 / 2013г. за придобит стаж в ЕТ“ **** - ****“.

Видно от заключението на съдебно-почерковата експертиза подписите след „изготвил“, за „гл.счетоводител“ и след „Ръководител“ в удостоверение обр. УП-3, с изх.№ 15/14.07.2013г. издадено на обв.П. М. Л. от ЕТ“****“ гр.София не са изпълнение о т св.Емил Гаврилов Петков, нито от Люба Иванова Миленкова, нито от обв.П. Л..

Подписите след „работодател“ в ксерокопие на трудов договор от 01.10.1993 г. сключен между „****“ и обв.Л. след „Управител“ в ксерокопие на Удостоверение, издадено на П. Л. от ЕТ“****“ гр.София не са ксерокопие на подписи, изпълнени от някое от лицата **** и П. М. Л..

Съдът дава вяра на експертното заключение по проведената съдебно-почеркова експертиза, тъй като намира същото за обективно, пълно и вярно и отговорило в пълнота на поставените задачи.

С постановление за привличане на обвиняем от 03.10.2022 г. обв.П. Л. е привлечена в качеството й обвиняема за престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК, взета й е мярка за неотклонение „подписка” и са й разяснени правата, които има по реда на НПК като обвиняема.

Горната фактическа обстановка се подкрепя от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели- **** както и от заключението на проведената съдебно-почеркова експертиза, характеристика и свидетелство за съдимост по отношение на обвиняемата, копие на пенсионното досие на обв.П. Л., Удостоверение УП-3 №15/2013г. в оригинал.

Показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели са последователни и непротиворечиви, кореспондират на останалия събран по делото писмен доказателствен материал и установяват по един безспорен начин описаната

2 фактическата обстановка.

Установената по делото фактическа обстановка се подкрепя и от събраните в хода на досъдебното производство множество писмени доказателства, които са обособени в един том по ДП.

При гореустановената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Внесеното от ВрРП в първоинстанционния съд мотивирано предложение за освобождаване на обв.П.Л. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е за престъпление по чл.316 вр. чл. 308, ал.1 от НК, т.е. държавното обвинение е приело, че Удостоверение образец УП-3 №15/14.07.2013г., представлява неистински официален документ. Съгласно чл.95, т.5 и т.6 от НК неистински официален документ е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция; и на който документ е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. В случая въз основа на събраните по делото доказателства категорично и безспорно се установява, че на 17.03.2021 г. обвиняемата е представила пред служители на ТП НОИ – обр.УП-3 № 15/2013г. на който бил придаден вид, че е издаден от ЕТ“****“ гр.София. Установи се, че подписите след „изготвил“, за „гл.счетоводител“ и след „Ръководител“ в удостоверение обр. УП-3, с изх.№ 15/14.07.2013г. издадено на П. М. Л. от ЕТ “****“гр.София не са изпълнение от **** и от П. М. Л.. Подписите след „работодател“ в ксерокопие на трудов договор от 01.10.1993 г., сключен между „****“ и П. Л. след „Управител“ в ксерокопие на Удостоверение, издадено на П. Л. от ЕТ “****“ гр.София не са ксерокопие на подписи, изпълнени от някое от лицата **** и П. М. Л..

Така при подаване на документи за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обв.Л. съзнателно се е ползвала от неистински официален документ Удостоверение УП- 3 № 15/2013г., на който бил придаден вид, че е издаден от ЕТ“****“ гр.София, обективиращо придобит от обв.П. М. Л. трудов стаж за периода от 01.10.1993г до 30.04.1995г., като за съставянето му не може да й се търси наказателна отговорност, а именно - – престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимата Л. е употребила документа, като го е представила пред трети лица – служители на ТП НОИ – гр.Враца с цел да докаже, че е налице субективно право, а именно - на дееца да му бъде отпусната пенсия по придобит осигурителен стаж и възраст в действителен размер.

От субективна страна, престъпното деяние е извършено при форма и вид на вината – пряк умисъл, т.е. деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

По отношение искането на защитата на обв.Л. за прилагане на чл.9, ал.2 НК, съдът намира следното:

Оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца е исторически обусловена и винаги е съобразена с характера на конкретните общественоопасни деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап на развитие на обществото. На тази плоскост, личността на дееца като лице в напреднала възраст с влошено здравословно заболяване, с добри характеристични данни, на което защитата 3 е поставила акцент, не е единственият критерий, който следва да се съобразява при оценката на конкретно престъпление като такова с явно незначителна обществена опасност. Предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК е липсата на обществена опасност, поради малозначителност на деянието или пък наличие на такава, но с характеристика за явна нейна незначителност. При преценката за степента на обществена опасност следва да се изхожда от ценността на обекта на посегателство, дълбочината и обхвата на неблагоприятното въздействие върху него, метода на въздействие, допълнителните неблагоприятни последици извън тези върху самия обект и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. С документните престъпления се накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществените органи и организации, създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите. В случая е налице завишена обществена опасност с оглед значението на удостоверяване на наличието на изискуем трудов и осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия в отношенията между гражданскоправните субекти. Престъпното ползване на подобни документи създава опасност от увреждане на значими обществени отношения, като в случая безспорно е налице обществена опасност на извършеното от подсъдимата деяние, поради което и не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК. Така значимостта на вредните последици при документните престъпления по чл.316 НК се определят от обстоятелствата за характера на удостоверените неверни факти, за целта, с оглед на която е било предприето удостоверяването им и за начина и степента на реализиране на тази цел. Действително престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.1 НК е формално и признаците на състава му не включват настъпването на определен престъпен резултат, но за степента на обществена опасност на деянието е от значение не само тежестта на причинения престъпен резултат , но и характерът на другите настъпили последици . С оглед степента на засягане на обществените отношения при използването на неистинския официален документ – Удостоверение образец УП-3 № 15/14.07.2013г., а именно засягане на обществените отношения, свързани с отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, т. е с ежемесечно изплащане държавни средства от бюджета за лице, на което не му се следват, с оглед липсата на предпоставките за отпускане на такава пенсия съдът приема, че обществената опасност на деянието не е явно незначителна. Не без значение е обстоятелството, че обвиняемата е извършила деянието на публично място и в авторитетна държавна институция, каквато е ТП на НОИ -Враца, което очертава особена дързост на противоправното деяние.