Решение № 2434 от 29.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2434 гр. Пловдив, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330112647 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД на В. Д. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С.“ № *, ет. *, ап. *, чрез адв. К., срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, ет. 2, офис 40-46, представлявано от С. К., за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2, т. 6 от договор за паричен заем № **** от ***** г., предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва, като противоречаща на добрите нрави и изискванията на ЗПК. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № **** от **** г. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,00 % и годишен процент на разходите в размер на 41,73 %.

Твърди се, че възнаградителната лихва, уговорена в чл. 2, т. 6 от договора надхвърля повече от три пъти законната лихва и така нарушава добрите нрави. Ищецът счита, че след като клаузата, уговаряща договорната лихва е нищожна, то същата е несъществуваща, като по този начин не е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, изискваща в договора за потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане.

В предоставения срок за отговор ответникът оспорва иска. Твърди липса на нарушения на законовите разпоредби. Счита, че няма предвидено нормативно ограничение за размер на възнаградителната лихва. Сочи, че ищецът е уведомен за размера на възнаградителната лихва, съгласил се е с него, поради което не е налице неравноправие и нарушаване на добрите нрави. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото 1 производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем от № **** от * * * * * г., погасителен план е видно, че на същата дата н а ищеца е предоставена от ответника “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД в заем сума от 1500 лева, дължима на 17 месечни вноски от 99,31 лв., при фиксиран ГЛП 35%; 41,73 % ГПР. Общ размер на плащанията -1688,27 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, че между тях е сключен процесния договор за кредит и "Изи Асет Мениджмънт" АД представлява небанкова финансова институция. Следователно за сключеният договор за заем се прилагат разпоредбите на ЗПК и следва да отговарят на условията в чл. 10, ал. 1 ЗПК , чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК.

След изследване съдържанието на договора за кредит, съдът намира, че са спазени изискванията към него предвидени в цитираните разпоредби.

По отношение заявеното от ищеца основание за нищожност на клаузата определяща дължимата договорна лихва съдът намира, че първо следва да се разгледа съответствието и с „добрите нрави“.

В настоящия случай се касае за писмен договор с основание чл. 240 от ЗЗД, в който се съдържа уговорка за заплащане на възнаградителна лихва.

Няма пречка страните да уговорят размер на същата над законната лихва, която с ПМС № 100/29.05.2012 год. е в размер на основният лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента. Към момента същата е 10%. Размерът на лихвата обаче е ограничен от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съобразно съдебната практика противоречащи на добрите нрави са сделки, при които е налице неравноправно третиране на икономически по-слаби субекти на гражданския оборот. В случая нищожна поради накърняване на добрите нрави ще се яви уговорка, при която договорената лихва, която заемателя на средства за покриване на собствени нужди дължи, надхвърля функцията и на възнаграждение на кредитора за ползването на дадените от него парични 2 средства в определения срок. Съобразно Решение № 906 от 30.12. 2004г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003г., ІІ г. о. ; Решение № 1270 от 9.01.2009г. на ВКС по гр. д. № 5093/ 2007г., ІІ г. о. се приема, че уговорка за възнаградителна лихва надвишаваща с повече от три пъти законната лихва нарушава добрите нрави. В настоящия случай договорения лихвен процент от 35 % надхвърля допустимата възнаградителна лихва, което се явява основание за определяне на процесната клауза като недействителна поради противоречие с „добрите нрави“. Ето защо иска се преценя като основателен и следва да се уважи без да се разглежда евентуално въведеното твърдение за противоречие на процесната клауза със закона.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски относно иска в размер от 50 лв. за държавна такса.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.

К. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за възнаградителна лихва по чл. 2, т. 6 от договор за паричен заем № **** от **** г., сключен между В. Д. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С.“ № *, ет. *, ап. * и „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, ет. 2, офис 40-46, представлявано от С. К. поради противоречието и с „добрите нрави“.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, ет. 2, офис 40-46, представлявано от С. К. да заплати на В. Д. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С.“ № *, ет. *, ап. * сумата от 50 лв.(петдесет лева) 3 за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, ет. 2, офис 40-46, представлявано от С. К. да заплати на адвокат К. Й.

К. с личен № **** с адрес гр. П., ул. Р. Д. № **, ет. *, оф. * сумата от 400(четиристотин) лв. за адвокатско възнаграждение определено по чл. 38 ал.

2 от Закона за адвокатурата

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4