Решение № 22 от 10.01.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Плевен, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20244430202243 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 006316 от 08.11.2024 г. **** на Комисия за защита на потребителите - гр. Русе, с което на "****" ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, е наложена "имуществена санкция" в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.

45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за извършено нарушение по чл. 5, ал. 8 от ЗПК.

Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. Твърди се, че указаните в нормата документи са били поставени на съответното място в офиса и са били на разположение по време на проверката. Сочи се още, че в хода на производствот не е връчен акт за установяване на административно нарушение. Жалбоподателя счита още, че липсата на мотиви в НП относно приложението на чл. 28 от ЗАН, обуславя отмяна на постановлението. Счита още, че предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН са налице, като не излага конкретни аргументи в тази 1 насока.

В проведените по делото съдебни заседания представляващия дружеството - жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител.

За административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

Депозирано е писмено становище, в което се сочи, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни, като се излагат аргументи в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Районен съд - Плевен, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.05.2024 г. длъжностни лица на КЗП извършили проверка в офис за кредити в гр. ****, стопанисван от търговеца. Съставен е Констативен протокол № К- 2739090/28.05.2024 г.

Проверката е извършена по тема „ЗИИП-ПИ-ЗПК“.

При извършване на проверката е установено, че в офиса се предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 200,00 лв. до 5 000,00 лв.

На видно място в помещението за обслужване на клиенти няма поставена достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда, при които кредиторът предоставя потребителски кредити.

Във връзка с изложеното е съставен в отсъствие на нарушителя и процесния АУАН № 006316 от 24.07.2024 г., въз основа на който е издадено и обжалваното НП, в което АНО е приел, че на 28.05.2024 г. в гр. Плевен жалбоподателят е извършил нарушение на чл.5, ал.8 от Закона за потребителския кредит и поради това му е наложил наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 45, ал.1 от ЗПК.

2

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят С. Н. Н. и на свидетелят Р. И. К. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Н. и К. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.

Видно от писмо, находящо се на л. 22 от кориците на делото, съставеният АУАН е бил връчен на нарушителя именно по реда на чл.43, ал. 4 от ЗАНН, като бил изпратен на съответната служба по местоживеене на нарушителя, след което е бил връчен на същия, като е поставен подпис в полето „нарушител“ от 04.09.2024 г. В тази връзка неоснователно е твърдението на жалбоподателя, а че АУАН не му е връчен съобразно законовите изисквания, което е ограничило правото на защита, доколкото видно от доказателствата по делото АУАН е връчен на нарушителя, който е имал възможност да се запознае с него преди издаване на НП. Нарушение на процесуалните правила не е налице, още повече, че дори да се приеме, че има такова, същото не би било съществено, доколкото от една страна недопускането му не би довело до друг резултат, а от друга не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, който е запознат със съдържанието на съставения срещу него АУАН, имал е възможност да подаде възражения срещу него, бил е запознат и с издаденото НП и е подал жалба пред съда, де факто е разполагал с всички предвидени в ЗАНН права. При извършената служебна проверка съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление 3 нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво неизпълнение е санкциониран.

Съдът счита, че визираното в НП нарушение се доказва по безспорен начин от събраните по делото доказателства. На първо място показанията на свидетелите С. Н. и Р. К. са изцяло еднопосочни и категорични по отношение на обстоятелството, че по време на извършената на 28.05.2024 г. проверка в офис, стопанисван от „****“ ООД, са установили, че на видно място в помещението за обслужване на клиенти не е постановена достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда, по които кредитора отпуска кредити. Актосъставителят заявява още, че тези документи са им били разпечатани в края на проверката от компютъра, но не са били поставени преди това на видно място. Изложеното от свидетелите се подкрепя и от Констативен протокол № 22739090 от 28.05.2024 г., обективиращ извършена на същата дата проверка от С. Н. и Р. К.- *** към КЗП, в който също е констатирано обстоятелството, че визираните в нормата на чл. 5, ал. 8 от ЗПК действително не са били поставени на видно за потребителите място в офиса. Предвид изложеното съдът намира описаното в НП нарушение за безспорно доказано, доколкото доказателствата в тази насока са изцяло еднопосочни и не се откриват данни по делото, оборващи това обстоятелство. В тази връзка съдът намира и възражението в жалбата, че нарушението не е извършено, за неоснователн, като макар в жалбата да е посочено, че чрез свидетелството В.Й. – **** на офиса, може да се установи, че документите са били налице, то от една страна не е направено искане за разпит на посочения свидетел, а от друга при наличието на редица кореспондиращи помежду си доказателствени източници, съдът намира, че обстоятелствата, описани в АУАН и НП, се доказват по безспорен начин.

Съдът счита и правната квалификация на нарушението за правилна.

АУАН и НП са издадени за нарушение на чл. 5, ал. 8 от Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл.5, ал. 8 от ЗПК „ Кредиторът е длъжен да постави на видно място в помещенията за обслужване на клиенти на разположение на интересуващите се лица достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда, при които той предоставя потребителски кредити“. Именно тази норма не е спазена в процесния случай, доколкото от 4 доказателствата по делото се установява, че при извършена на 28.05.2024 г. проверка в офиса на жалбоподателя, такива документи не са били налице.

Деянието е формално, не е резултатно и не изисква настъпване на вредоносен резултат, което е достатъчно, за да бъде санкциониран жалбоподателя винаги при неизпълнение на вмененото му задължение.

Деянието е описано ясно в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление и му е дадена правилната правна квалификация.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Съдът намира, че правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по реда на чл. 45, ал. 1 от ЗПК за установеното административно нарушение на чл. 5, ал. 8 от ЗПК.

Наказващият орган е приложил законосъобразно санкционната норма на чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, като санкция на дружеството е в минимален размер, съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК предвижда, че: "на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица." При индивидуализация на наказанието, с оглед постигане целите, установени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, административно-наказващия орган е спазил разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, като е наложил наказание в минималния размер, предвиден в цитираната законова разпоредба.

Наказващият орган е преценил тежестта на деянието и е приел, че не са налице основания за прилагане текста на чл. 28 от ЗАНН, с оглед на което е издал процесното НП. Действително в НП не са налице мотиви на АНО за 5 този извод, като в тази връзка е и възражението на жалбоподателя, според който е нарушен чл. 53 от ЗАНН. Съдът намира същото за неоснователно, като на първо място следва да се отбележи, че настоящият въззивен състав не установява по делото данни, обуславящи квалифицирането на нарушението като маловажен случай. Неизпълнението на процесното административно задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните от този вид.

Напротив, нарушенията от този вид засягат в значителна степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити на потребителите и създават пречки за вземане на правилно решение при избор на възможности за получаване и погасяване на кредит. Съдът не счита и че е допуснато нарушение в тази насока при издававането на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.1 от ЗАНН наказващият орган издава НП ако не са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. В посочената разпоредба никъде не регламентирано изискване за мотиви към тази преценка на АНО, като в тази връзка макар липсата на мотиви за неприлагането на чл. 28 от ЗАНН да е допуснато от органа нарушение, то в никакъв случай не е съществен и не обуславя отмяна на издаденото НП, което е издадено изцяло съобразно чл. 53 от ЗАНН - след категорично устанвяване на извършеното нарушение, авторството на дружеството жалбоподател и при липса на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Друг би бил случаят ако са налице препдпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН и същият не е приложен от АНО, като при тази хипотеза съдът, констатирайки, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на ЗАНН, следва да отмени обжалваното наказателно постановление и да предупреди нарушителя.

Процесното нарушение обаче, както бе споменато по-горе, не се отличава с нищо от обичайните нарушения от този вид, като освен това е формално, с оглед на което не може да се коментира липсата на резултат, а и доколкото предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна е безвиновна, то не подлежи на обсъждане и виновността на дружеството.