Разпореждане № 4533 от 30.06.2023, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4533 гр. София, 30.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20231100900929 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран от И. И. В. с иск по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ срещу ответника „Л.-а.-д.“ ООД. С разпореждане от 19.05.2023 г. на ищеца са дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, да уточни отправеното към съда искане, като посочи конкретно вписване /посочи номер на това вписване/, което е предмет на предявения иск; да изложи конкретни фактически твърдения за правния си интерес от водене на настоящето производство, като съобрази, че иск за установяване на вписано несъществуващо обстоятелство/недопустимост на вписване, може да предяви само лице, което има правен интерес от търсеното установяване; да уточни искането си към съда да разгледа искове по чл. 29, ал. 1, пр.2 /недопустимо вписване/ и пр. 3то /вписване на несъществуващи обстоятелства/ от ЗТРРЮЛНЦ, като изложи конкретни фактически твърдения за наличието на тези хипотези, които да са съответни на уточненото вписване, което е предмет на иска, като съобрази, че недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или вписване, по което регистърният орган се е произнесъл без да е бил сезиран, а вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, като възможните хипотези са две: когато е допуснато вписване на липсващо обстоятелство, което не е съществувало към датата на удостоверяването, или когато е вписано съществуващо обстоятелство, чиято нищожност е установена по-късно както и да представи доказателства за внесена държавна такса. С това разпореждане са дадени и разяснения кога е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, като изрично е указано на ищеца, че изложените от него в исковата молба 1 твърдения за правен интерес не са релевантни към основанието, на което е заличено дружеството, а именно - поради липса на подадено заявление за пререгистрация в установения в закона срок.

Тези указания са съобщени на ищеца на 06.06.2023 г., като в рамките на указания срок е подадена молба с вх. № 56942/14.06.2023 г. /подадена на електронната поща на съда на 13.06.2023 г./, с която ищецът обосновава правния си интерес с качеството си на съдружник, ликвидатор и кредитор на дружеството, като поддържа, че с процесното вписване – вх. №

20191016111059 е заличено ответното дружество, което обстоятелство нарушава правата му във всички посочени качества. Счита, че ако процесното вписване бъде установено от съда за порочно, то ищецът ще може да събере имуществото на дружеството, да го осребри, да удовлетвори кредиторите /в това число и себе си/, както ще отпаднат и пречките за провеждане на съдебното производство, образувано по негов иск срещу ответника /доводите, свързани с това производство са развити още в исковата молба/.

При така изложените в първоначалната искова молба и уточнени в молбата от 14.06.2023 г. фактически твърдения и отправено към съда искане, след съобразяване с вписванията по служебно откритата партида на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищеца иск е процесуално недопустим. Съображенията за този извод на съдията-докладчик са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за установяване на вписано несъществуващо обстоятелство, може да предяви само лице, което има правен интерес от търсеното установяване. Правният интерес от предявяване на иск за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство е налице, ако искът е предявен от лице, чието правно положение се засяга, зависи от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. В случая ищецът е извел процесуалната си легитимация от предявяване на иска от качеството си на съдружник, ликвидатор и кредитор на ответното дружество, като поддържа, че ако процесното вписване - вх. № 20191016111059, с което е заличено ответното дружество, бъде установено от съда за порочно ищецът ще може да събере 2 имуществото на дружеството, да го осребри, да удовлетвори кредиторите и да проведе съдебно производство по предявения срещу дружеството иск.

Противно на така изложеното, атакуваното вписване, съответно установяването на неговите пороци, не е в състояние да се отрази на правната сфера на ищеца, съответно да рефлектира върху негови законни права и защитими интереси, по целения от него начин. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този закон в срок до 31 декември 2011 г. Ако не е направено искане за пререгистрация в този срок или има влязъл в сила отказ за пререгистрация, то на основание § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТТРЮЛНЦ, дейността на търговските дружества се прекратява, считано от 01.01.2012 г. Дружествата с прекратена дейност нямат право да предявяват искове и да подават молби за образуване на изпълнителни производства, освен молба за откриване на производство по несъстоятелност, да извършват разпоредителни сделки с имуществото си, освен да заплащат дължими суми на работници и служители, както и да извършват преводи на суми за погасяване на публични задължения. Извършените след 31.12.2011 г. разпоредителни сделки с имущество на търговските дружества с прекратена дейност са нищожни.

Ответното дружество не е пререгистрирано в срока по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, поради което дейността му следва да се счита прекратена, считано от 01.01.2012 г. Търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност, които към 31.01.2017 г. не са пререгистрирани, се смята за заличени -арг. от §5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Разпоредбата на §5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ дава възможност на определена категория лица /посочени в §4, ал. 2 от ПЗР на ЗТТРЮЛНЦ/, между които попада и съдружникът в заличеното търговско дружество и след 31.01.2017 г., но не по-късно от 31 декември 2022 г., за подадат заявление за ликвидация по реда на чл. 273, ал. 2 от ТЗ, когато бъде открито имущество на дружеството. Видно от електронната партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ, същото е пререгистрирано именно по реда на § 5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ и по отношение на него е вписано производство по ликвидация по реда на чл. 273, ал. 2 от ТЗ, по искане на ищеца и съдружник в заличеното по силата на закона дружество „Л.-а.-д.“ ООД. Именно настъпилото по силата на закона 3 заличаване на търговското дружество е отразено в ТРРЮЛНЦ с процесното вписване. Разпоредбата на чл. 273, ал. 2 от ТЗ, към която препраща на § 5г, ал.

5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, предвижда, че ако след заличаването на дружеството се установи необходимост от по-нататъшни действия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията назначава по молба на заинтересованото лице досегашните или други ликвидатори. Следователно законът предвижда единствено назначаване на ликвидатор, който да извършва само действия, обслужващи ликвидационното производство, а не предвижда възстановяване на правосубектността на заличеното дружество /в този смисъл е Решение № 124/26.11.2009 г. на ВКС, I ТО, по т. д. № 152/2009 г./.

След като търговското дружество е загубило своята правосубектност със заличаването си по силата на закона, съгласно § 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, на 31.01.2017 г., след която дата преустановява съществуването си, както самото дружество, така и негови органи. Ето защо инициираното по §5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТТРЮНЦ производството по ликвидация е допуснато единствено с цел да се осребри новооткрито имущество и в това производство не е предвидено да се прилагат съответно разпоредбите на глава 17 „Ликвидация“ от ТЗ /§5д от ПЗР на ЗТТРЮЛНЦ предвижда такова съответно приложение единствено за неуредените в § 5а и 5б случаи относно извършване на ликвидацията на служебно пререгистрираните търговци/.

Затова със започналото производство по ликвидация спрямо ответното дружество, се цели единствено и само осребряване на откритото след заличаване на дружеството имущество и разпределянето му от ликвидатора между правоимащите лица. В този смисъл твърденият от ищеца правен интерес, обусловен от необходимостта да се възстанови правосубектността на дружеството, няма как да бъде защитен дори и да бъде установен твърденият порок на вписването на заличаването на дружеството, доколкото дружеството е заличено по силата на закона и няма как да бъде възстановена неговата правосубектност да извършва действия и участва като страна в производства, различни от производството по ликвидация по §5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, в което да се осребри откритото имущество, след заличаването по силата на закона на дружеството, считано от 31.01.2017 г.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е недопустим, като предявен при липса на правен интерес, съответно исковата молба следва 4 да бъде върната – по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК.

Съгласно определение на САС № 3188/27.09.2016 г., по ч.гр.д. № 4011/2016 г., нормите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, уреждащи различни хипотези на процедиране при недопустим иск – първата при нередовност на исковата молба /редовната ИМ е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска/, а втората – за други хипотези на недопустимост, не изискват задължителна поредност на визираните в нормите процесуалните действия. При положение, че искът е недопустим в хипотезите на чл. 130 ГПК е безпредметно да се отстраняват неговите нередовности по реда на чл. 129 ГПК, съответно да се преценява изпълнени ли са останалите указания от19.05.2023 г. Затова и при констатирана от съда недопустимост на иска по чл. 130 от ГПК не се дължи преценка отговаря ли на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК исковата молба, с която недопустимият иск е предявен /недопустимият иск е пречка да се администрира процеса по редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК искова молба/, а исковата молба следва да бъде директно върната по чл. 130 от ГПК.

Мотивиран от горното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, исковата молба с вх. № 45938/15.05.2023 г., във връзка с която е образувано т. дело № 929/2023 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази искова молба съдебно производство.

Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5