Определение № 3118 от 15.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3118 гр. София, 15.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502701 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от К. Х. И. срещу определение № 678 от 31.07.2023 г., постановено по гр. д .№ 101/2023 г. по описа на ОС-Перник, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 168/07.04.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Излага съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като отговорността за разноските не е разпределена правилно с постановеното по делото съдебно решение. В предмета на въззивното производство се включват две въззивни жалби, депозирани съответно от ответника, с материален интерес от 6 000 лв., както и насрещна въззивна жалба, депозирана от ищцата с материален интерес от 2 000 лв.

Счита, че ответникът няма право на разноски във връзка с депозираната насрещна въззивна жалба, тъй като не е подало писмен отговор, както и не е изпратил свой представител на проведеното във въззивното производство едно открито съдебно заседание. В становище от 13.03.2023 г. е посочил, че оспорва насрещната въззивна жалба, което счита, че не може да се приравни на правна защита срещу жалбата, тъй като не са изложени правни или фактически аргументи. Счита, че с оглед изхода на спора на насрещната страна се дължи сумата от 360 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС по съразмерност. Твърди, че своевременно е заявено с молбата по чл.248 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като договорът за правна защита и съдействие е постъпил в съда след провеждане на откритото съдебно заседание.

Поддържа, че делото е с ниска фактическа и правна сложност. В случай, че съдът приеме, че на ответното дружество се дължи адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ по двете жалби, то същото възлиза на 660 лв., с оглед изхода на спора. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата му за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.

1

В срока по чл.276, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Счита, че ищцата следва да понесе отговорност за разноски във връзка с неоснователната си въззивна жалба, както и пропорционално на уважената част от депозираната от дружеството жалба. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

С определение от 28.10.2023 г. частната жалба е изпратена на ВКС по компетентност, на основание чл.248, ал.3 ГПК.

С определение № 1011 от 09.11.2023 г., постановено по ч. к. т. д. № 1769/2023 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК, делото е изпратено на САС, който е функционално компетентен да се произнесе по частната жалба, с която е сезиран.

С решение № 168/07.04.2023 г., постановено по гр. д. № 101/2023 г. по описа на ОС-Перник, ІІІ въззивен граждански състав, съдът е разгледал по същество депозираната въззивна жалба от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, както и насрещната въззивна жалба от ищцата К. Х. И., като е отменил обжалваното решение в частта, с която е присъдено застрахователно обезщетение над 6 000 лв. до 8 000 лв. и е отхвърлил предявения иск в тази му част. В останалата обжалвана част решението е потвърдено. Ответникът е осъден да заплати на адв. Д. Й. Н., сумата от 550 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, а ищцата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 246 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както и 840 лв. – разноски за въззивнто производство. Постановеното съдебно решение не е окончателно и подлежи на обжалване пред ВКС.

С молба от 18.05.2023 г. ищцата е отправила искане за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските, като отмени възложените в нейна тежест разноски, респ. намали техния размер.

Прави възражение за прекомерност, тъй като молбата на ответника, заедно с доказателствата относно сторените от него разноски, са постъпили по делото след приключване на съдебното заседание.

С обжалваното определение молбата на ищцата е оставена без уважение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.283 ГПК предоставя възможност на съда по искане на страната, направено в срока за обжалване на постановеното решение, да допълни или измени същото в частта за разноските.

В случая искането за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските е своевременно направено от ищеца, в рамките на установения в нормата на чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.283 ГПК срок.

Жалбоподателката поддържа, че не следва да й се възлага в негова тежест адвокатско възнаграждение, тъй като ответникът не е представляван по делото от адвокат във връзка с депозираната насрещна въззивна жалба.

Въззивинят съд констатира, че в срока по чл.263, ал.1 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД не е депозирал писмен отговор на насрещната въззивна жалба. В проведеното на 15.03.2023 г. същото не е изпратило процесуален представител. На 13.03.2023 г. процесуалният представител на дружеството е 2 депозирал молба, с която изразява становище по същество - поддържа депозираната въззивна жалба, оспорва насрещната въззивна жалба, като неоснователна.

Моли съда да потвърди постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение в отхвърлителнта му част, като правилно и законосъобразно. Претендира сторените по делото разноски.

След приключване на насроченото открито съдебно заседание е постъпила молба от ответника, към която е приложен договор за правна помощ и процесуално представителство № 2990, сключен на 08.03.2023 г. във връзка с депозираната въззивна жалба. В него е удостоверено, че е заплатено адвокатско възнаграждение за в размер на 1 080 лв. с ДДС, като е удостоверено, че възнаграждението е заплатено изцяло и в брой. Представен е и договор за правна защита и съдействие № 2991/08.03.2023 г. във връзка с депозираната насрещна въззивна жалба. Удостоверено е, че страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС, което е заплатено изцяло и в брой. Молбата е изпратена чрез куриер преди провеждане на откритото съдебно заседание - на 14.03.2023 г., като е постъпила на 15.03.2023 г. и е докладвана след приключване на същото.

Жалбоподателят поддържа, че не следва да му се възлагат сторените от насрещната страна разноски във връзка с депозираната насрещна жалба.

Макар ответното дружество да не е депозирало писмен отговор на въззивната жалба, същото е депозирало молба преди провеждане на насроченото открито съдебно заседание, в което е заявило становище по насрещната въззивна жалба. В производството по разпределяне отговорността за разноските извън правомощията на съда е да извършва преценка относно начина, по който е оказана правната защита и съдействие от процесуалния представител на страната, както и относно нейния обем. Правно релевантно е, че такава реално е осъществена посредством изразеното становище по основателността на насрещната жалба. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение възлиза 600 лв. с ДДС, при обжалваем интерес от 2 000 лв. С оглед на това и на основание чл.7, ал.2, т.2 ГПК минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 500 лв. без ДДС или 600 лв. с ДДС.

С оглед на това адвокатското възнаграждение е в минималния размер, поради което не е налице основание за намаляването му. Минималният размер на адвокатското възнаграждение във връзка с депозираната въззивна жалба при обжалваем интерес от 6 000 лв. възлиза на 900 лв. без ДДС или 1 080 лв. с ДДС. В случая страните са уговорили адвокатско възнаграждение в този размер, поради което не е налице основание за намаляването му.

С оглед изхода на спора в тежест на жалбоподателката следва да се възложи сумата от 960 лв., от която: 600 лв. – за защита по насрещната въззивна жалба и 360 лв. – за защита по депозираната въззивна жалба от ответника по съразмерност. С постановеното съдебно решение в тежест на жалбоподателката ищца са възложени разноски в размер на 840 лв. С оглед на това и доколкото по аргумент от чл.271, ал.1, изр.2 ГПК положението на жалбоподателката не може да се влоши, молбата й за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските се явява неоснователна.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

3

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 4951/17.08.2023 г., депозирана от К. Х. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, кв. „***“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** и съдебен адрес гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет.1, офис 101 – адв. Д. Й. Н., срещу определение № 678 от 31.07.2023 г., постановено по гр. д. № 101/2023 г. по описа на ОС-Перник, като неоснователна.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4