Решение № 2 от 26.01.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Перник, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ПЕТЯ Й. КОТЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Анита Бл. Джамалова като разгледа докладваното от ПЕТЯ Й. КОТЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251700600678 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано по повод въззивна жалба от адв. С. З. от САК - повереник на частен обвинител Е. В. П., в качеството на майка и законен представител на малолетния В.А. М., против Присъда № 3 от 14.11.2025г., постановена по НОХД № 20/2025г. по описа на Районен съд-Брезник, с която подсъдимият А.

С. М. е признат за виновен за това, че в периода от месец април 2023г. до месец март 2025г. включително, в ***, след като е осъден да издържа свой низходящ - малолетния си син В. А. М. (съгласно Решение № 189/19.12.2022г. по гр. дело № 370/2022г. по описа на Районен съд-Брезник, влязло в законна сила на дата 19.12.2022г.), съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 24 (двадесет и четири) месечни вноски, поради което на основание чл.183, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.1, вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК е осъден на наказание „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност една година, с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност една година.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционната присъда само по отношение на вида на наложеното наказание, като е акцентирано върху факта, че М. е извършил 1 деянието в определения на основание чл.66 от НК изпитателен срок на наложено му предходно наказание „лишаване от свобода“, заради което е застъпена теза, че неправилно Районен съд-Брезник е наложил наказание „пробация“ с включената съвкупност от пробационни мерки. Изложени са аргументи, че подсъдимият М. за целия период не е проявявал интерес и грижа за детето, извън факта, че не е заплащал присъдената му издръжка.

Отбелязано е, че съдебното производство е било многократно отлагано, поради неявяването на подсъдимия в съдебно заседание и впоследствие делото е решето в негово отсъствието. По тези съображения се претендира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, при която на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в среден размер. С жалбата не са направени доказателствени искания.

Против подадената въззивна жалба в законния срок не са постъпили писмени възражения по реда на чл.322 от НПК.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие, по искане на защитника на подсъдимия, са събрани и допуснати нови доказателства и доказателствени средства – три броя разписки за заплатени чрез „Изипей“ АД месечни вноски за издръжка от страна на А. М. за периода от м.април 2023г. до м.януари 2026г. вкл., медицински документ за здравословното състояние на подсъдимия, както и е разпитана в качеството на свидетел М.Т.П.-майка на подсъдимия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, прокурорът от Окръжна прокуратура-Перник намира въззивната жалба за неоснователна, тъй като счита постановената присъда за правилна и законосъобразна.

Алтернативно предлага да намери приложение основанието на чл.183, ал.3 от НК, предвид събраните доказателства в хода на въззивното съдебно следствие, в какъвто смисъл да се измени оспорената присъда.

Във въззивното съдебно заседание частния обвинител Е. В. П., в качеството на майка и законен представител на малолетния В.А. М., се явява лично и с повереника си адв. С. З. от САК. Изразява се становище, че след постановяване на първоинстанционната присъда подсъдимият е изпълнил задълженията си, като е заплатил дължимата издръжка, но е сторил това единствено, за да му бъда наложено по-леко наказание, поради което се поддържа изцяло депозираната жалба.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимият А. С.

М. се явява лично и с упълномощения си защитник адв.Ф. С. от САК, които считат, че присъдата следва да се потвърди, тъй като с определеното наказание биха се постигнали целите по чл.36 от НК. Представят доказателства, че след постановяване на осъдителния съдебен акт подсъдимият е заплатил изцяло дължимата издръжка както за инкриминирания период, така и за времето след него - до м. януари 2026г. вкл.

Защитникът излага съображения, че евентуално налагане на наказание „лишаване от свобода“ би оказало негативен ефект спрямо заплащането на издръжката, тъй като по този начин подсъдимият би бил възпрепятстван да полага труд и редовно да заплаща в бъдеще дължимата издръжка. Моли първоинстанционната присъда, с която на подсъдимия е наложено наказание „пробация“ да бъде потвърдена.

2

Въззивният съдебен състав, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след като осъществи самостоятелна служебна проверка, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Жалбата на частния обвинител е процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния 15-дневен срок от легитимиран да обжалват субект срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ-ва от НПК акт, и пред надлежния съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд-Брезник е събрал по съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка, съответстваща изцяло на установената и от въззивната инстанция, а именно:

Подсъдимият А. С. М. е роден на *** в ***. Той е българин, български гражданин, с постоянен адрес в ***, *** образование и е осъждан.

Подсъдимият А. С. М. и св. Е. В. П. са бивши съпрузи, като по време на техния брак, на *** се родил сина им В. А. М.. Законен представител на детето след разтрогването на брака е майката Е. В. П., с местоживеене в ***. С Решение № 189 от 19.12.2022г. по гр.д. № 370/2022г. по описа на Районен съдБрезник, влязло в законна сила на 19.12.2022г. подсъдимият А. С. М. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 180 лева на своя низходящ В. А. М., чрез неговата майка и законен представител Е. В. П., дължима по посочена нейна банкова сметка. Тъй като подсъдимият не изпълнявал задължението си да заплаща дължимата издръжка на своето дете, по жалба на св. Е. В. П. срещу подсъдимия М. било образувано процесното досъдебно производство № 31/2024г. по описа на РУ-Брезник. В хода на разследването на М. е предявено обвинение за това, че в периода от месец април 2023г. до месец март 2025г. включително в ***, той не е изпълнил дължимото си ежемесечно задължение, тъй като не платил 24 (двадесет и четири) месечни вноски, възлизащи на обща сума от 4320 лева.

В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са представени три броя разписки за заплатена издръжка чрез „Изипей“ АД, в които е отразена както сумата, така и периода, за който се заплаща същата като задължение за издръжка на В. М., а именно:

- разписка № *** от 15.01.2026г. за сума в размер на 4320.02 лева (2208.79 евро), с която е изплатена издръжка от месец април 2023г. до месец март 2025г.

- разписка № *** от 16.01.2026г. за сума в размер на 1620.01 лева (828.30 евро), с която е изплатена издръжка от месец април 2025г. до месец декември 2025г.

- разписка № *** от 16.01.2026г. за сума в размер на 180.00 лева (92.03 евро), с която е изплатена издръжка от месец януари 2026г.

Окръжен съд-Перник е приобщил към доказателствената съвкупност и представения от защитника на подсъдимия Амбулаторен лист № *** от ***, в който е отразено, че А. М. е с поставена диагноза Инсулинозависим захарен 3 диабет и лицето е планирано за постъпване в Клиника по Диабетология за допълнително терапевтично уточнение.

В хода на въззивното производство по искане на защитника на подсъдимия е допусната и разпитана в качеството на свидетел майката на дееца - св. М.Т.П.. Настоящата инстанция не кредитира нейните показания по следните съображения:

От една страна, св. М.П. е навела твърдения за крайно влошени отношения между родителите на малолетното дете и създаване на пречки от страна на св. Е. П. за осъществяване на контакти с В. М., които обстоятелства съдът прие са ирелеванти за съставомерността на деянието, което е предмет на обвинението, тъй като същите не освобождават А. М. от задължението, за което е осъден.

От друга страна, Панчовска е свидетелствала, че подсъдимият е извършвал плащания за издръжка и през инкриминирания период, което не се споделя от въззивния състав, тъй като не намира опора в събрания по делото доказателствен материал.

Събраните доказателства в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие, допълнени с посочените по-горе три броя разписки за заплатена издръжка чрез „Изипей“ АД и амбулаторен лист от 15.01.2026г., които са кредитирани в производството пред въззивната инстанция, по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени по-горе фактически констатации. При анализ и проверка на всички доказателства, необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по настоящото дело обстоятелства, се установява, че същите са изяснени пълно, всестранно и обективно.

Въззивният съд изцяло възприема, както извършената преценка на събраните доказателствени материали в хода на проведеното в първата инстанция съдебно следствие, така и обоснованите, в резултат на тази преценка доказателствени изводи относно фактите. В мотивите си Районен съд-Брезник изрично е посочил, че е изградил изводите си относно фактите, като е ценил показанията на св. Е. В. П., че подсъдимият не е плащал дължимата месечна издръжка за периода от месец април 2023г. до месец март 2025г вкл., т.е. че не е изпълнил дължимото си задължение в размер на двадесет и четири месечни вноски, като се е позовал и на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в Досъдебно производство № 31/2024г. по описа на РУ-Брезник, сред които и Решение № 189 от 19.12.2022г. по гр.д.

№ 370/2022г. по описа на Районен съд-Брезник, влязло в законна сила на 19.12.2022г., съгласно което подсъдимият А. С. М. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 180 лева на своя низходящ В. А. М., чрез неговата майка и законен представител Е. В. П..

Като е спазил процесуалния ред за приобщаване и проверка на доказателствата, първостепенният съдебен състав е направил правилна оценка на доказателствения материал и е достигнал до верни изводи относно приложението на материалния закон, приемайки че подсъдимият А. М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното 4 деяние на престъплението чрез бездействие. Той е бил запознат със съдържанието на постановеното Решение № 189 от 19.12.2022г. по гр.д. № 370/2022г. по описа на Районен съд-Брезник, влязло в законна сила на 19.12.2022г., съгласно което е бил осъден да издържа свой низходящ-сина си В. А. М., чрез неговата майка и законен представител Е. В. П., като съзнателно не изпълнил задължението си да заплаща дължимата издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно за общо 24 пълни месечни вноски по 180 лева, дължими за инкриминирания период от м. април 2023г. до м. март 2025г. вкл., като именно с бездействието си по неплащането на издръжката в посочения времеви отрязък, подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.183,ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието и последиците му, като чрез бездействието си по повод задължението си за заплащане на издръжка на малолетния си син, е искал настъпването на последиците на престъплението – неполучаване на дължимата месечна издръжка от детето му чрез неговата майка и законен представител Е. П..