Решение № 116 от 05.06.2023, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Разлог, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. нак. дело № 20221240200425 по описа за 2022 г.

Делото е инициирано въз основа на жалба, подадена от „Б.г.“ЕООД, ЕИК*, с адрес г.Б., у.

„И.В.“№13, е.1, с управител Д.Р.С., срещу НП №01–2200102 от 08.07.2022 г., издадено от Директора на Д„ИТ-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414 от КТ – „имуществена санкция“ от 2`500.00 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Първоначално делото е образувано като АНД №1055 от 2022 г. по описа на РС-Бл., но същото е изпратено по компетентност на РС-Рг.

С жалбата се оспорва издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.

В открито съдебно заседание процесуалният представителна на ответника /наказващия орган/ - юрисконсулт П. заявява, че оспорва жалбата като твърди, че оспореният акт е правилен и законосъобразен.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбоподателят не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок и същата е депозирана пред надлежния съд.

Разгледана по същество е неоснователна, а съображенията за това са следните:

Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Оспореното НП и актът за установяване на нарушението са издадени от компетентен орган и в кръга на правомощията на последния, като съдържат и изискваните от закона реквизити.

С обжалваното НП е прието, че „на 10.05.2022 г., около 11:50 ч., представители на Д„ИТ"-Б. са извършили проверка по работни места, относно спазване разпоредбите на трудовото 1 законодателство на строителен обект - Еднофамилна жилищна сграда, находя щ се в УПИ VIII, ПИ-***, кв.41 по плана на о.Р., с.Б., изпълняван от „Б.Г."ЕООД-Б.

При проверката е констатирано да работи лицето Н.В.Н., с ЕГН*. Описаната констатация се потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни места декларация от Н.Н., в която същият удостоверява извършване на трудова дейност от него към този момент, с определено работно място, в изпълнение на длъжността „Общ работник", с определено работно време с продължителност „от 08:00 ч. до 17:00 ч. " и с определени почивки в работния ден „от 12:00 ч. до 13:00 ч.". В т.4 от същата декларация Н. е извършил отбелязване, че не е сключил писмен трудов договор с „Б.Г."ЕООД -Б., като е посочил началната дата от която е започнал да предоставя работната си сила на търговеца „10.05.2022 г.". След приключване на проверката по работни места „Б.Г."ЕООД-Б. е призован по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в Д”ИТ"-Б. с Призовка с Изх. №22043179/10.05.2022 г.“ Посочено е още и че „относно правоотношението с Н.В.Н. не е представен писмен трудов договор за извършваната от него работа, нито са направени възражения в смисъл, че такъв съществува. Не е представен и по друг ред в Д"ИТ"-Б.. Представен е Граждански договор №5/09.05.2022 г. сключен между дружеството и Н. При извършена служебна справка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП, от ИС на ИА"ГИТ" е установено, че „Б.Г."ЕООД-Б. не е изпращал уведомление по чл.62, ал.З от КТ, за регистриране на трудов договор сключен с Н.В.Н. за полаганият от него труд на 10.05.2022 г.“.

Подобни фактически твърдения се съдържат и в издадения акт за установяване на адм. нарушение, чието издаване е предхождало съставянето на НП.

В текста на чл.1, ал.2 от КТ, изрично е посочено че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

В чл.62, ал.1 от КТ, е разписано че трудовият договор се сключва в писмена форма.

За да е налице неизпълнение на задължението по чл.62, ал.1 от КТ, в административнонаказателното производство, а така също и в производството пред съда, контролиращ правилността и законосъобразността на издадено НП, следва безспорно да се установи съществуването на такива отношения между физическо лице и друг субект на правото, които да могат да се квалифицират като трудови. За да се прецени дали дадено правоотношение е трудова, следва да са налице такива доказателства, от които да се направи извод, че същността на работата представлява съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия.

В настоящия случай като свидетел е разпитан Н.В.Н. Същият сочи, че докато е полагал арматура в с.Б. е извършена проверка, в резултат на което се установило, че той няма договор. Свидетелят уточнява, че в дните предхождащи проверката, е работил на обекта и че от близо месец е работил там. Допълва, че бил нает на работа от Т.С. и фирмата Б.Г., като си е мислил, че С. е представител на фирмата и че съществува трудов договор. Сочи, че личната му карта била взета, като му било обяснено, че му се „пуска“ трудов договор.

Като свидетели са разпитани и Т.К. и Н.Д. – служители на ДИТ-Б. От показанията на тези свидетели се установява, че 10.05.2022 г. е извършена проверка, в хода на която било констатирано, че Н.Н. извършва трудова дейност за „Б.г.“ЕООД без да има сключен трудов договор.

По делото като доказателство е приета Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във вр. с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство, попълнена от Н.В.Н. В декларацията е отразено, че деклараторът работи в „Б.г.“, а така също и че няма сключен трудов договор.

Като писмено доказателство по делото е приобщен Гр. Договор №5 от 09.05.2022 г., сключен между „Б.г.“ЕООД и Н.В.Н. От съдържанието на гр. договор е видно, че съдържа по-скоро разпоредби, характерни за трудов договор. Следва да се посочи и че в гражданския договор не е уговорено извършването на определен резултат от изпълнителя, а като предмет 2 на съглашението е отразено, че възложитлят /дружеството/ възлага, а изпълнителят /физическото лице/ приема да участва в работна груба по проект „Жилищна сграда, разположена в УПИ имот №VIII-408, находящ се в с.Б., о.Р., кв.№41 – разтоварване и подреждане, сортиране на армировка. По-надуло са разписани и конкретните задължения, коит изпълнителят има, включително „да спазва правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд при изпълнение на възложената работа“.

От разпечатка от ИС на ИА„ГИТ“, направена в хода на административно-наказателното производство, е видно, че Н.В.Н. няма трудов договор сключен с „Б.г.“ЕООД, ЕИК*.

От изложеното дотук се налага извод, че Н.В.Н. е извършвал трудова дейност, престирайки своята работна сила, в полза на „Б.г.“ЕООД, без да е сключен писмен трудов договор между тях. В този смисъл са не само показанията на свидетеля Н.Н., подкрепени от показанията на свидетелите Т.К. и Н.Д., а така също и приобщените по делото и посочени по-горе писмени доказателства. Само за пълнота може да се посочи, че наличието на подписан между страните граждански договор не води до отпадане на отговорността на санкционираното дружеството, тъй като, както бе установено и по-горе, съществуващото прваоотношение по своето естество е трудово и за него е следвало да бъде сключен нарочен писмен трудов договор, за което обстоятелство да бъде уведомено и съответната териториална дирекция на НАП. Всичко това показва, че правилно наказващият орган е приел, че е извършено посоченото от него нарушение.

Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не бяха събрани доказателства нарушението да е повторно, както и дружеството преди датата на въпросната проверка да е санкционирано с влязло в сила наказателно постановление за други нарушения на трудовото законодателство. Действително от материалите по делото, включително и от посоченото в НП е видно, че в хода на проверката са констатирани и други нарушения на трудовото законодателство. Тези нарушения обаче се установени в момента, в който е установено и настоящото, като не са налице доказателства по отношение на тях НП са влезли в сила. Предвид изложеното съдът намира, че така съставеното НП следва да бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция от 2`500.00 лева трябва да бъде намалена до предвидения минимум от 1`500.00 лева.

За пълнота може да се посочи, че не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН.

Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Това е така, тъй като са засегнати значими обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и служителите, които изключват маловажността и незначителността на нарушението. Не се установяват и някакви извънредни обстоятелства, които обективно да са попречили на работодателя на не успее да връчи своевременно екземпляр от трудовия договор и уведомлението. От значение е и това, че процесното нарушение е формално, а не резултатно, което означава, че според законодателя с факта на извършването му са нестъпили значими неблагоприятни последици.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, с оглед на което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП единствено да бъде изменено в санкционната му част /чрез намаляване размера на наложеното наказание поради изложените по-горе мотиви/.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото от страна на наказващия орган, чрез неговия юрисконсулт, е направено искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/.

На основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и съобразявайки фактическата и правна сложност по казуса, съдът счита че 3 следва да определи възнаграждение от 100.00 лева, за участието на юрисконсулт като процесуален представител на ответника. Това означава, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати тази сума на ответника.

Така мотивиран, РС-Рг

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ НП №01–2200102 от 08.07.2022 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на „Б.г.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„И.В.“№13, е.1, е наложено адм. наказание, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ – „имуществена санкция“ от 2`500.00 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2`500.00 лева на 1`500.00 лева.

ОСЪЖДА „Б.г.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„И.В.“№13, е.1, ДА ЗАПЛАТИ на Д„ИТ“-Б., сумата от 100.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до АС-Бл., чрез РС-Рг.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4