Решение № 341 от 11.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Пловдив, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20225001000227 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл . ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ответника ЗК "Л. И." АД,вписана в ТР ЕИК *********, представлявана от адвокат В. Й. Д. от АК П., упълномощен от изпълнителните директори на дружеството против Решение № 260058 от 22.02.2022 г., постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 219 /2021 г.

Предмет на въззивно обжалване е осъдителната част на постановеното решение, с която предявеният от ищцата В.М. С. с ЕГН: ********** против ЗК „ Л. И..“ АД ЕИК ********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за разликата над 90 000 лева до 153 000 лева, до който размер е уважен иска,която сума представлява застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на съпруга й

И. Д. С., причинена при

ПТП, настъпило на 31.10.2017 г. Или обжалваемият интерес по този иск е в размер на 63 000 лева.

Решението се обжалва и в частта му, с която предявеният от Д. И. С. иск по чл.432,ал.1 от КЗ против ЗК „ Л. И..“АД е уважен за разликата над 90 1

0000 лева до сумата 144 500 лева, до който размер е уважен иска, представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща му И. Д. С., причинена при ПТП, настъпило на 31.10.2017. Обжалваемият интерес в този случай е в размер на 54 500 лева.

Решението се обжалва и в частта, с която третия иск по чл.432,ал.1 от КЗ, предявен от другия син М. ИВ. СТ. срещу „Л. И..“АД е уважен за разликата над 90 000 лева до сумата от 144 500 лева, до който размер е уважен иска за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди , причинени на ищеца от смъртта на баща му И. Д. С., причинена от същото ПТП.

В тези обжалвани части се поддържа оплакването, че решението на първия съд е постановено в нарушение на закона – чл.51,ал.2 от ЗЗД, като съдът е определил степен на съпричиняване, която е занижена. Не е отчетен факта, че пострадалият е нарушил правилата за движение, като не е предприел пресичане на обозначената пешеходна пътека и не съобразил движението на приближаващите се МПС. Поради това жалбоподателят счита, че приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат следва да се определи в размер на 50%. В този смисъл определената от първия съд степен на съпричиняване от 15% не отчита допуснатите от пострадалият пешеходец нарушения.

Наред с това се поддържа оплакването,че размера на присъдените застрахователни обезщетения е завишен като не отчита факта ,че починалият общ наследодател на страните към момента на процесното ПТП е бил на 67 години – „ вече в пенсионна възраст и в края на жизнения си път, съобразно статистическите критерии на НСИ за средната продължителност на живота на мъжете в Б.“.

Претендира се отмяната на решението в обжалваните му части и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата на което да се отхвърлят предявените искове за разликата над сумата от 90 000 лева до присъдените от съда размери. Или на всеки един от тримата ищци да се присъди една и съща по размер сума от по 90 000 лева,ведно със законната лихва върху същата, считано от 05.03.2019 г.

2

Ответниците по въззивната жалба В. М. С. ЕГН:**********, Д.И. С.

ЕГН: ********** и М. ИВ. СТ. ЕГН:**********, представлявани от пълномощниците си адвокат З. Д. З. и Н. И. С. поддържат мотивиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е основателна и съдът при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди е приложил точно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Пловдивският апелативен съд след с оглед на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С влязла в сила Присъда № 39 от 15.06.2020 г., постановена от Пловдивският окръжен съд по НОХД № 562/2020 г./ влязла в сила на 25.11.2020 г/ наказателният съд е признал лицето А. И. П. ЕГН:

********** за виновен в това,че на 31.10.2017 г., при управление на МПС автобус марка „И. „ с ДК № ******** е нарушил правилата за движение по ЗДв.П, като по непредпазливост е причинил смъртта на И. Д. С., настъпила на 07.11.2017 г.

На основание чл.300 от ГПК наказателната присъда е задължителна за граждански съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали същото е извършено/ авторството му/, неговата противоправност и виновността на дееца.

Основното нарушение, което е допуснал прекият причинител на увреждането е констатирано от наказателния съд е,че водачът на автобуса от градския транспорт „И. С.“ се е движел със скорост от 56 км./ ч., като в този пътен участък е бил поставен забранителен пътен знак „В- 26“ – „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“. Този знак е бил поставен, тъй като се касае до кръстовище с кръгово движение, което е било обозначено със предупредителен пътен знак „А 29“. В този участък е било забранено МПС да се движат със скорост по-висока от означената, която е била 30 км/ч. Въпреки ограничението на скоростта водачът А. П. е управлявал автобуса със скорост от 56 км / ч., с каквато скорост се е движел преди да задейства спирачната система на автобуса. Процесното ПТП е станало на 21.10.2017 г. около 18. 32 часа , като управляваният от А. П. автобус марка „И.“ се е движел по платното за движение на бул.“О. „ в град П.. Самото произшествие е настъпило на хоризонтален, равен и прав 3 участък от пътя, при движение през нощта и при намалена видимост: на изкуствена светлина, с включени автомобилни фарове и улично осветление.

Пътната настилка е била суха.

Според заключението на автоексперта инж. С. М., което е било прието пред първата инстанция, без да бъде оспорено основната причина за процесното ПТП е, че водачът на автобуса е управлявал последния със превишена скорост. За конкретния пътен участък максималната разрешена скорост е била 30 км/ч, докато автобусът се е движел със 56 км/ ч. От заключението на експерта става ясно, че е било необходимо водачът на автобуса да се е движел със скорост по –малка от 45 км/ч. При тази скорост последният е имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстренно спиране. Последното е било напълно възможно, тъй като по делото е било установено, че нито пред, нито след автобуса са се движели други моторни превозни средства. Следва да се отчете, че този участък е част от един рутинен за шофьора марширут, който той е осъществявал многократно и точно това е следвало да го мотивира да спазва ограничителната скорост от 30 км/ч. Още повече, че пред него е имало кръстовище с кръгово движение, през което следва да премине, за да завие след него наляво. Въз основа на изложеното съдът приема, че основната причина за настъпването на процесното ПТП е допуснатото от водача на автобуса нарушение, изразяващо се в превишаване на скоростта над разрешената такава от 30 км./ч.

Вече бе коментирано, че дори ако се е движел с превишена скорост , но по-малка от 45 км/ ч. процесното ПТП нямаше да настъпи и при задействане на спирачната система ударът щеше да бъде избегнат.

От друга страна въззивният съд също както и първоинстанционния съд приема ,че е налице съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец И.

Д. С.. Последният е предприел пресичане на пътното платно на един от найоживените булеварди в град П., какъвто е бул.“О.“. Безспорно е установено, че пресичането на платното за движение не е станало на пешеходна пътека, а такава обозначена пътека е имало преди самото кръстовище с кръгово движение. Пресичането е станало от утъпкана пешеходна пътека,т.е. от нерегламентирано място. Не е установено точно на какво разстояние от мястото за пресичане се е намирала пешеходната пътека и съдът не може да 4 прецени дали обозначената пешеходна пътека е била в близост до пешеходеца или не.

От друга страна след като пешеходецът е предприел пресичане на оживено пътно платно от нерегламентирано място, той е длъжен да спази разпоредбата на чл.113,ал.1 т.1 от ЗДв.П. Съгласно тази разпоредба при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни преди да навлязат на платното за движение да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Това е тяхно задължение не само когато преминават през пешеходни пътеки, но и извън определените за това места по двулентови двупосочни пътища в самите населени места – чл.113,ал.2 от ЗДв.П. От заключението на автоексперта се изяснява, че пострадалият пешеходец И. С. е бил или на разделителния остров или на десния тротоар от където е предприел пресичане на платното за движение на място ,на което няма маркировка за пешеходна пътека. Следва извода, че пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение на място , по начин и в момент, когато това не е било безопасно за него самия . При настъпилия сумрак и осветеност на пътното платно, при условията на включени автомобилни фарове пешеходецът е следвало да съобрази приближаващите се МПС и да изчака тяхното преминаване. Вместо това е предприел пресичане, което за съжаление се е оказало фатално за него.

Но основната причина за процесното ПТП не е в поведението на пешеходеца, а в превишената скорост, с която се е движел автобуса от градския транспорт с 56 км.в час, при обозначена максимална скорост от 30 км.в час. Ако водачът на автобуса бе спазил забранителния пътен знак „В26“ и се бе движел с разрешената скорост, ударът категорична щеше да бъде избегнат. Поради това и въззивният съд приема ,че съпричиняването от страна на пострадалия е в по-малък размер ,а именно : в размер на 1/ 4, докато тази на водача на автобуса съдът определя на 3 /4.

Приетата от първия съд степен на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 15% е занижена и не отчита факта, че все пак пострадалият пешеходец е нарушил разпоредбата на чл.113 от ЗДв.П, с което е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

В този смисъл оплакването, че решението е постановено в нарушение на чл.51,ал.2 от ЗЗД е частично основателно и степента на съпричиняване 5 следва да се определи на 25 % или 1 /4.

По отношение на ищците М. И. С. и Д. ИВ. СТ., които са синове на общия наследодател въззивният съд намира, че следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 160 000 лева. Съдът отчита, че към годината на смъртта на баща си по-големият син Д.С. е бил на 37 години,а по-малкият син М.С. е бил на 33 години. И двамата са били вече мъже на зряла възраст,а факта,че към този момент,а и досега и двамата братя не са създали собствено семейство е въпрос на техен личен избор. Не може да се приеме че именна преждевременната смърт на баща им е предопределила този техен избор.

С оглед на това и съдът определя обезщетение за всеки един от двамата синове в общ размер на 160 000 лева, от която сума следва да се приспадне сумата от 40 000 лева – това е паричната равностойност на приетата от въззивния съд степен на съпричиняване в размер на 1 /4.

След приспадане на сумата от 40 000 лева предявените искове по отношение на всеки един от двамата ищци следва да се уважи до размер на 120 000 лева. Това налага да се отмени решението в осъдителната му част за разликата над 120 000 лева до 144 500 лева, до който размер са уважени исковете. Следва да се отхвърли всеки един от исковете за разликата от 24 500 лева като недоказан по размер.

По отношение на първата ищца В. С. –преживялата съпруга на починалия общ наследодател съдът е присъдил застрахователно обезщетение в размер на 53000 лева. Този размер на присъденото обезщетение справедливо отмерен и в този случай съдът не е допуснал нарушение на чл.52 от ЗЗД. В.С. е загубила съпруга си внезапно,без последният да е имал сериозни здравословни проблеми, бил е жизнен и интелигентен човек. С тази преждевременна смърт е прекратена една хармонична брачна връзка на споделени интереси и взаимно уважение, продължила 39 години. В. е била на 62 години когато е загубила съпруга си и тази тежка загуба е отключила в нея много сериозни не само физически болести, но и тежка депресия.