Решение № 1621 от 09.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1621 гр. В., 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20233110108806 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от „А. Б. Б.“ЕООД“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., р-он Т., бул. „Б.“ 81 В срещу И. П. И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. В., ул. „Р.” № 7, ет.1, ап. 2, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 303,42лева, представляваща дължима главница; 11,76лева - договорна лихва за периода 13.08.2021г. до 29.10.2021г.; 15,31лева - обезщетение за забава за периода 13.08.2021г. до 05.04.2022г., които задължения произтичат от договор за паричен заем с № 4224727 от 04.08.2021г. сключен между длъжника и „И. А. М.” ЕАД, обезпечен чрез договор за предоставяне на гаранция от 04.08.2021г. сключен между длъжника и „Ф. Б.“ ЕООД, задълженията по който са били погасени от гаранта „Ф. Б.“ ЕООД на 05.04.2022г. и впоследствие прехвърлени от „Ф. Б.“ ЕООД на заявителя с договор за цесия от 31.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 26.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 360/27.01.2023г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 895 по описа за 2023г. на РС-В.,19-ти състав.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Твърди се ,че на 04.08.2021г. ответницата сключила Договор за кредит № 4224727 с „И. А.

М.” ЕАД, по силата на който получила кредит в размер на 303,42лева, която се съгласила да върне на 12 броя вноски по 45лева в срок до 29.10.2021г. По договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40%, както годишен процент на разходите 48,35%.

Договорът бил сключен по електронен път съобразно ЗПФУР и при спазване на изискванията му. На 04.08.2021г. ответницата сключила и договор за предоставяне на гаранция „Ф. Б.“ ЕООД, съгласно който дружеството се задължило да сключи договор с трето лице – И. А. М.” ЕАД и да отговаря пред последното солидарно с ответницата за всички задължения по договора за кредит и да плати всички изискуеми задължения по него при поискване от кредитора. На 04.08.2021г. Ф. Б. и ответницата сключили договор за гаранция, по силата на който дружеството се задължило спрямо И. А. М. за всички 1 задължения на ответницата по договора за кредит. Тъй като ответницата не изпълнила задълженията си по договора за кредит И. А. М. поканило поръчителя Ф. Б. да плати всички задължения на ответницата по договора за кредит. Ф. Б. ги погасило на 04.08.2021г., за което ответницата била уведомена по електронна поща на 05.04.2022г. На 31.03.2022г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания ищецът придобил вземането на Ф. Б. от ответницата, за което последната била уведомена на 02.05.2022г. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез назначения от съда особен представител. Искът се оспорва като недопустим, а в евентуалност като неоснователен. Оспорва ответницата да е получила сумата по договора, като липсвали доказателства в тази връзка. Твърди нарушение на чл.5 ал.4 ЗПК, съгласно който информацията в документа се предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин.

Липсвал подпис на ответницата на СЕФ. Сочи, че липсва уведомление за извършената цесия, с твърдения че същата не е породила действие спрямо длъжника. С оглед на изложеното се твърди недействителност на договора. Прави и възражение за изтекла погасителна давност.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба, оспорва се отговора на исковата молба и е представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът редовно уведомен чрез процесуален представител поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция по установителния иск е сума, представляваща непогасено задължение - главница договор за паричен заем с № 4224727 от 04.08.2021г.

Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 895/2023г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47 ал.1 - 5 ГПК.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: наличието на валидни договорни правоотношения с ответника обезпечени чрез договор за предоставяне на гаранция, сключен между длъжника и „Ф. Б.“ ЕООД; изплащането на задълженията на ответницата по договора за кредит от поръчителя Ф. Б.; валидността на клаузите на договора; усвояването на сумата по кредита от потребителя; изискуемостта на вземането за главница, както и неговия размер; изискуемостта на вземанията за възнаградителна и мораторна лихва и тяхните размери.

От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника безспорно се установява, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, а праводателят на ищеца, предоставил кредита е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. Не се спори и от представените по делото доказателства се установява, че на 04.08.2021г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит с „И. А. М.” ЕАД.

Съдът след преценка на клаузите на процесния договор за съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, намира, че е налице е валидно възникнала между страните облигационна връзка по договор за кредит, по който кредиторът е изправна страна, поради което и за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума на съответните падежни дати, като видно от представения погасителен план, настъпила е и 2 изискуемостта на вземането.

Не се споделя възражението на ответника, че сумата по кредита не е била усвоена предвид липсата на писмени доказателства в тази насока - платежно нареждане или касов ордер. Видно от чл. 3 от договор за кредит № 4224727/04.08.2021г., с подписа си заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, респ. получена сума. Следва да се отбележи, че в тази връзка не са били оспорени надлежно положените подпис и имена за потребителя в договора, поради което следва да се приеме, че заемната сума е била изцяло усвоена.

По отношение на възражението, че цесията не е съобщена на ответника, съдът намира същото за неоснователно поради следните съображения: Съобразно разпоредбата на чл.99, ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на договора заемодателят е продал на ищеца и вземането, което е имал към ответника по сключения договор за потребителски кредит. За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните по договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането. Тези съображения налагат извода за неоснователност на направените от ответника възражения за ненадлежно съобщаване на цесията.

Неоснователно се явява и възражението на ответника за погасяване по давност на задълженията му, произтичащи от процесния договор. Началният момент, от който започва да тече погасителната давност е падежа на всяка една вноска по кредита. Видно от представения по делото погасителен план падежа на първата дължима вноска е с дата 13.08.2021г. Ето защо, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 26.01.2023г., вземанията на ищеца са били изискуеми и не били погасени по давност.

По отношение на акцесорните претенции: разпоредбата от договора уговаряща начисляване на възнаградителна лихва, е действителна. Възнаградителната лихва представлява възнаграждение за ползваните пари, уговаряването й е допустимо в ЗПК и е включено в общия разход по кредита на потребителя. Уговореният размер на възнаградителната лихва не противоречи на закона и добрите нрави, защото не надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, вкл. и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя. Тя се заявява за периода 13.08.2021г. до 29.10.2021г. и доколкото не е оспорена по размер, се обосновава доказаност на претенцията в нейната цялост.

Акцесорната претенция за заплащане на законна лихва за забава също е основателна, като претендираното от ищеца обезщетение за забава, изчислено от съда чрез програмен продукт „А. Ф.“, се явява основателно до пълно претендирания размер от 15,31лева - обезщетение за забава за периода 13.08.2021г. до 05.04.2022г.

Плащане на така установените по размер задължения от ответникът, респ. кредитополучателят не са установени.

3

Исковата претенция следва да се уважи в посочените по - горе размери, като сумата за главница следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 26.01.2023г., така както е било поискано.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.

Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са - 125лева за държавна такса и претендирано юк. възнаграждение. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер на 100лева за исково производство, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 225лева.

Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски в заповедното производство. Съобразно уважената част на заявлението в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 51,60лева за платена ДТ и юк.възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „А. Б. Б.“ЕООД“, ЕИК **** , със седалище и адрес на управление гр. С., р-он Т., бул. „Б.“ 81 В съществува вземане срещу ответника И. П. И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. В., ул. „Р.” № 7, ет.1, ап. 2 за сумите както следва: 303,42лева, представляваща дължима главница; 11,76лева - договорна лихва за периода 13.08.2021г. до 29.10.2021г.;

15,31лева - обезщетение за забава за периода 13.08.2021г. до 05.04.2022г., които задължения произтичат от договор за паричен заем с № 4224727 от 04.08.2021г. сключен между длъжника и „И. А. М.” ЕАД, обезпечен чрез договор за предоставяне на гаранция от 04.08.2021г. сключен между длъжника и „Ф. Б.“ ЕООД, задълженията по който са били погасени от гаранта „Ф. Б.“ ЕООД на 05.04.2022г. и впоследствие прехвърлени от „Ф. Б.“ ЕООД на заявителя с договор за цесия от 31.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 26.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 360/27.01.2023г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 895 по описа за 2023г. на РС-В.,19-ти състав, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Разпечатката съдържа 36 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8d7b8f6-4928-4c29-8c44-6cefc061b77a