Решение № 42 от 10.08.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Перник, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261700600192 по описа за 2026 година С присъда № 4 от 31.03.2026 г., постановена по НЧХД № 53/2021 г. по описа на Районен съд – Брезник, Е. В. С. е признат за виновен в това, че на 22.03.2021 г. в *** се заканил на Н. В. М. с престъпление против нейната личност, а именно - насочил се заплашително към нея с думите: „ще те смажа, ще те срина, ще те закопая, ще те сравня със земята, ще те убия“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 1 от НК, вр. с чл. 78А от НК, съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 511. 29 (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента) евро.

С присъдата подсъдимият Е. В. С. е осъден да заплати на основание чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД на тъжителката Н. В. М., обезщетение за причинените неимуществени вреди за отправени закани с престъпление общо сумата от 766,94 евро (седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента), ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането – 22.03.2021 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Е. В. С. е осъден да заплати държавна такса в полза на съдебната власт по сметка на ВСС, чрез Районен съд – Брезник, съобразно уважения размер на гражданския иск, а именно държавна такса в размер на 30.68 евро (тридесет евро и шестдесет и осем евроцента).

1

Подсъдимият Е. В. С. е осъден да заплати на тъжителката Н. В. М. направените разноски в настоящото производство в общ размер на 706,61 евро (седемстотин и шест евро и шестдесет и един евроцента), както следва: 6,14 евро - заплатени като д. т. и 700,47 евро заплатен адвокатски хонорар.

В срока по чл. 319 от НПК е депозирана въззивна жалба от подсъдимия Е. В. С., чрез неговия защитник адв. В. П., в която се развиват оплаквания за това, че присъдата, постановена от Районен съд - Брезник е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива.

Твърди се, че наличните по делото доказателства водят до категоричен извод, че подсъдимият на процесната дата не е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал.

1 от НК. Допълва се, че в тъжбата са описани едни обстоятелства, а от разпита на свидетелите се установяват други обстоятелства. Сочи се, че в настоящия случай липсват както доказателства, така и субективна съставомерност от страна на подсъдимия, който не е имал намерение да се закани с убийство. Излагат се доводи въз основа на които се твърди, че деянието на подсъдимия не представлява от обективна и субективна страна престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. Иска се от съда отмяна на атакуваната присъда. Изразява се становище предявеният граждански иск да не бъде уважен, както и разноските по делото да не бъдат определени в пълен размер. Доказателствени искания във въззивната жалба не са направени.

Срещу депозираната въззивна жалба не е постъпило възражение от частната тъжителка Н. В. М..

В съдебно заседание, пред настоящия съдебен състав, защитникът на подсъдимия – адв. П. моли за отмяна на постановената от Районен съд - Брезник присъда. Счита, че от събраните по делото доказателства, нито от обективна, нито от субективна страна се доказва подсъдимият да е извършил вмененото му във вина престъпление. Изразява становище, че е налице липса на доказателства кога и как е извършено деянието и какви думи са използвани.

Отбелязва, че е налице разминаване в датите, за които се сочи, че е извършено процесното деяние, като в свидетелските показания се сочи период през месец март 2020 г., а мотивите на атакуваната присъда касаят период през месец март 2021 г. На следващо място защита намира, че неправилно районният съд, при анализа на свидетелските показания, е дал вяра единствено на свидетелите на частния тъжител, а показанията на свидетелите на подсъдимия е преценил като необективни и нелогични и не е дал вяра на същите. Излага съображения, че мотивната част на присъдата не покрива изискванията за съдържание на чл.

301 от НПК. Твърди, че не става ясно какви са фактическите положения, приети от първоинстанционния съд, както и, че същият е изложил фактическа обстановка такава, каквато е изложена в тъжбата, а не е формирал своя на база наличните по делото доказателства. Въз основа на изложените доводи се моли съда за отмяна на постановената от Районен съд – Брезник присъда, като се постанови нова, с която подсъдимият бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, а предявеният граждански иск бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.

Частната тъжителка Н. В. М. не се явява в съдебно заседание. Вместо нея се явява 2 нейният процесуален представител – адв. С. И., който заявява, че оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Намира, че районният съд е извършил правилен анализ на наличните по делото доказателства както поотделно, така и в съвкупност, като е формирал правилни правни изводи и е постановил правилен съдебен акт. Заявява категорично несъгласие с изразеното от защитата становище, че съдът е игнорирал свидетелските показания, дадени от свидетелите на подсъдимия.

Допълва, че видно от протокола от проведено съдебно заседание, в което същите са разпитани, се установява, че същите дори не знаят за връзката между страните. Счита, че пъроинстанционният съд е анализирал всички доказателства по делото, като мотивирано е посочил кои от тях кредитира и защо. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Подсъдимият Е. С. твърди в съдебно заседание, че всичко е една лъжа и категорично заявява, че е невинен.

Пернишкият окръжен съд, след като провери обжалваната присъда с оглед доводите на страните и изцяло служебно по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери, че жалбата е процесуално допустима и същата е подадена от лице имащо интерес от обжалване.

Въззивният състав на съда намира, че фактическите положения по делото са правилно установени. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателствата обективно, всестранно и пълно са изяснени всички обстоятелства по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че както в жалбата, така и в съдебното заседание пред въззивния съд не се постави въпросът за събиране на нови доказателства.

В резултат на анализа на доказателствения материал се установява следната фактическа обстановка:

Производството пред Районен съд – Брезник е образувано по частна тъжба, подадена от Н. В. М., с която е повдигнала обвинение на Е. В. С. както следва:

1. В периода от 20.03.2021 г. до 21.03.2021 г. в условията на продължавано престъпление, чрез изпращане на съобщения от мобилен телефон в мобилно приложение и с лични изявления, публично унизил честта и достойнството на Н. В. М., ЕГН: **********, както следва: 1. На 20.03.2021 г., в *** чрез изпращане на съобщения от мобилен телефон в мобилно приложение я напсувал с думите: „*** майката“, нарекъл я „мръшляк“, „***“, „парцал“; 2. На 21.03.2021 г. в *** чрез изпращане на съобщения от мобилен телефон в мобилно приложение я нарекъл „долнопробна ***“, „кондом използван“, „кочиняк гнусен“ ;

На 22.03.2021 г. в *** я нарекъл „***“, „парцал“, напсувал я с думите „*** майката“престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК;

2. На 22.03.2021 г. в електронната мрежа "интернет", при условията на продължавано престъпление е разгласил позорни обстоятелства за другиго, а именно – за Н. В. М., с ЕГН: **********, като клеветата е разпространена по друг начин, а именно – по електронен път, като от своя профил в електронната мрежа с наименование е публикувал обява с нейни интимни снимки с посочване, че предлага интимни услуги в 3 рубриката „Ева търси Адам“ и с обявена цена от 80 лева, като клеветата е разпространена по друг начин, а именно – по електронен път - престъпление по чл. 148, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. с чл.

147 ал. 1 от НК;

3. На 22.03.2021 г. в *** се заканил на Н. В. М., ЕГН: **********, с престъпление против нейната личност, а именно, че ще я пребие и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК и чл. 54, ал.

1 от НК;

Приет е за съвместно разглеждане в производството пред районния съд предявеният от частния тъжител Н. М. граждански иск срещу подсъдимия Е. С., както следва: предявеният иск е за сумата от по 1 500 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в преживените и преживявани унижения, притеснение, накърняване на чест и достойнство, основателен страх от заканите му против личността й или общо в размер на 4 500.00 лв. вследствие на извършените престъпления по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 26 от НК, чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26 от НК и чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.03.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, както и всички разноски по делото.

Н. М. е конституирана като граждански ищец по делото.

С протоколно определение от проведено съдебно заседание на 24.02.2026 г., Районен съд – Брезник е прекратил производството в частта относно повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл.148, ал.1 т.1 и т.2, вр. с чл.146 ал.1, вр. с чл.26 от НК, и по чл.

148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.147 ал.1 от НК, като погасени по давност, както и съответната част от претенциите по гражданският иск.

В периода от 2018 г. до месец юли 2020 г. частната тъжителка Н. М. и подсъдимият Е.

С. били в близки интимни отношения. Апартаментите, в които живеели двамата били в близост един до друг. Докато били във връзка Н. М. и Е. С. споделяли предимно апартамента на частната тъжителка. Двамата прекарвали празниците заедно, като Н. М. запознала подсъдимия със своите приятели. Е. С. имал частен бизнес, а частната тъжителка била ***. Всяка година, през лятото, Н. М. си взимала отпуск и с нейни приятелки, включително свидетелката С.Е., работели в ***. Поради нарастващата агресия от страна на подсъдимия, през 2020 г., преди да замине на работа в *** тъжителката прекратила връзката си с него. Е. С. не приемал прекратяването на връзката им, поради което започнал да осъществява тормоз спрямо частната тъжителка. Обиждал я, заканвал се с физическо насилие, пишел обидни и клеветнически съобщения по неин адрес в социалната мрежа „Фейсбук“, звънял по всяко време както на нея, така и на нейни колеги. Когато разбрал за решението на тъжителката за тяхната раздяла, подсъдимият изпратил съобщение на нейната приятелка – свидетелката С. Е.: „Ще видиш какво ще се случи с твоята приятелка. Ще я срина“. Агресивното поведение на подсъдимия и заплахите за физическо насилие спрямо Н.

М. се обострило особено в края на месец март 2021 г. По това време частната тъжителка имала друг мъж до себе си – свидетелят П.Б., с когото живеели заедно от есента на 2020 г. В 4 началото П. Б. изобщо не подозирал за тормоза на който е подложена приятелката му.

На 20.03.2021 г., в *** били изпратени от телефона на подсъдимия съобщения в мобилно приложение на Н. М. с думите: „*** майката“, „мръшляк“, „***“, „парцал“;

На 21.03.2021 г. Н. М. отново получила съобщения в мобилно приложение с думите „долнопробна ***“, „кондом използван“, „кочиняк гнусен“.

На 22.03.2021 г. сутринта частната тъжителка получила съобщение, което гласяло:

„Ее вдигни си телефона, че след това няма връщане назад, а последствията за теб ще са ужасни.“ По-късно същият ден в *** на излизане от блока, в който живее тъжителката, тя била пресрещната от подсъдимия, който се запътил към нея застрашително и започнал да я обижда с думите „***“, „парцал“, напсувал я и я заплашил с думите: „ще те смажа, ще те срина, ще те закопая, ще те сравня със земята, ще те убия“. Очевидци на развилата се ситуация били две приятелки на Н. М., една от които - свидетелката С.Е.. Тъжителката и двете й приятелки се уплашили и веднага се върнали в апартамента на Н. М.. Поради зачестилите обидни и заплашителни съобщения, и демонстрирано агресивно поведение от страна на подсъдимия към тъжителката, последната променила поведението си, изглеждала притеснена и уплашена, което направило впечатление на мъжа, с когото тя живеела на семейни начала /свидетеля П.Б./ и той я помолил да му сподели какво се случва.