Решение № 4749 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4749 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100*******930 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 12494/09.11.2022 г. по гр. д. № 62783/2021 по описа на СРС, 27 състав, на основание чл. 49 ЗЗД, съответно чл. 45 ЗЗД 97-мо СУ „Б.М.“ и Ж. В. С. са осъдени да заплатят солидарно на В. Д. И. сумата от 5500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес, вследствие на деликт, настъпил на 23.06.2021 г., около 17:00 ч., по време на тренировка по плуване в плувен басейн, собственост на 97-мо СУ „Б.М.“, под ръководството на треньора Ж.

С., при който са нанесени травматични увреждания на палеца на лявата ръка на ищцата при съприкосновение с необезопасена желязна тръба, монтирана на дъното на басейна, ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 110 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, представляващи направени разходи за такси за прегледи и лечение.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 268537/02.12.2022 г., подадена от Ж. В. С., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно са тълкувани доказателствата по делото като първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на вещото лице по СТЕ в частта, в която изразява становище, че монтираната тръба била безопасна за ползване и не е кредитирал показанията на свидетеля Т.А. относно изправността на басейна и е приел, че тръбата на 1 басейна е била компрометирана. Излага, че СРС не е взел предвид съпричиняването от страна на пострадалата плувкиня и дори треньорът да е бил на басейна в онзи момент, не би могъл да направи нищо за предотвратяването на инцидента, защото ищцата е действала в нарушение на правилата за ползване на басейна и се е гмурнала без разрешение от своя треньор. Навежда доводи от практика на ВКС, съгласно която принос за настъпване на увреждането e налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането. Поддържа, че присъденото обезщетение не отговаря на действителната вреда, прекомерно е и не съответства на изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Счита неимуществените вреди за недоказани, а претенцията – надхвърляща значително максималните стойности на обезщетенията за подобен род вреди съгласно актуалната съдебна практика. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло с всички произтичащи от това правни последици.

Претендира присъждане на разноски в двете инстанции.

Срещу решението в неговата цялост е постъпила и въззивна жалба вх. № 275620/12.12.2022 г., подадена от 97-мо СУ „Б.М.“ – също ответник в първоинстанционното производство. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, поради несъответствия с материалния и процесуалния закон, както и несъответствие на събрания по делото доказателствен материал и крайните изводи, до които е достигнал първоинстанционният съдебен състав.

Счита, че изводът на съда за наличието на противоправно бездействие от страна на училището е необоснован и неправилен, тъй като от доказателствата се установявало, че басейнът е поддържан в изрядно техническо състояние и тръбата отговаряла на всички изисквания и че са били предприети необходимите мерки за осигуряване на безопасни условия за ползване на басейна и за опазване живота и здравето на децата. Съдът не съобразил и представения Договор за доставка и монтаж № 197-74/06.08.2019 г., както и заключението от изготвената по делото СТЕ, съгласно което по време на извършения оглед не са били открити дефекти по тръбата и в начина на закрепването й към стената и дъното на басейна, а също и мнението на вещото лице, че тръбата била безопасна за ползване, съобразно нейното предназначение. Излага, че изправното й състояние се установявало и от представените документи от СО и СРЗИ за извършени проверки на басейна, както и от свидетелските показания по делото. Следвало е ищецът да докаже наличието на деяние, изразяващо се в действие или бездействие, от което са причинени преки вреди, но такова доказване не е било проведено. Всичко това водело до извода, че не е налице противоправно деяние от страна на 97-мо СУ „Б.М.“ и съответно липсва елемент от фактическия състав на деликта като основание за ангажиране отговорността на училището. Поддържа, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил представени по делото писмени доказателства и направени твърдения. Навежда на това, че ръката на ищцата въобще не е следвало да бъде на мястото, където е получено травматичното увреждане и тя е била запозната с това. Излага, че съдът не е отчел 2 обстоятелствата, сочещи възможно съпричиняване от страна на В. И.. Счита за неправилен извода, че за да е налице съпричиняване е било необходимо тя да е допуснала нарушение, довело до увреждането – да не е изпълнила вменени й задължения и че не е следвало тя да бъде запозната с правилата за ползване на басейна, а същите били адресирани към треньорите, които да изискват от децата да спазват правилата за безопасност, докато са в басейна.

Счита за неправилен извода на съда относно механизма на получаване на процесното травматично увреждане и че ако ищцата беше използвала стъпалото за сигурност по предназначение, не би се стигнало до увреждането.

Излага, че съдът не е разгледал обстоятелството, че басейнът се ползва от учениците на 97-мо СУ „Б.М.“ до 17:00 ч., а след това същият е отдаден за развитие на спортната култура и дейност на различни спортни клубове. Счита, че училището не следва да носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД, тъй като към момента на настъпване на инцидента басейнът е бил под надзора на КПОСК „Славия“ съгласно договора за сътрудничество и съвместна дейност и Правилника за вътрешния ред и мерките за сигурност в басейна. Поддържа, че не било доказано наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното деяние на 97-мо СУ „Б.М.“ и вредите, претърпени от ищцата, тъй като вещта е била поддържана в техническо изправно състояние, а вредите били в резултат на неправилно третиране на вещта от страна на В. И.. Твърди, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно завишен с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и поради това е в противоречие с материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и на негово място да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявеният от В. И. осъдителен иск.

Претендира присъждане на разноски, направени в първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби съответно с вх. № 34503/08.02.2023 г. и вх. № 108688/20.04.2023 г., подадени от В. Д. И. чрез нейната майка, действаща като законен представител. Счита изложените съображения за неправилност на обжалваното решение за неоснователни и необосновани, а изводите на съда относно отговорността на 97-мо СУ „Б.М.“ и треньора Ж. С. за правилни.

Поддържа, че в резултат от инцидента ищцата е претърпяла болки, страдания и стрес, които напълно обосновават размера на претенцията за неимуществени вреди с оглед критерия на чл. 52 от ЗЗД за справедливост и трайно установената съдебна практика. Моли въззивните жалби да бъдат оставени без уважение и обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Претендира направените разноски пред въззивната инстанция, включително и за адвокатско възнаграждение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 62783/2021 по описа на СРС, 27 състав, е образувано по искова молба, подадена от В. Д. И., чрез Р. Д. И. - нейната 3 майка, в качеството й на законен представител, против 97-мо СУ „Б.М.“ и Ж.

В. С., с която е предявен иск по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. Ищцата твърди, че на 23.06.2021 г. около 17:00 ч., по време на тренировка по плуване в плувния басейн на 97-мо СУ „Б.М.“ гр. София, под ръководството на треньора Ж. В. С. малолетната В. И. защипала палеца на лявата си ръка в необезопасена желязна тръба, монтирана на дъното на басейна, в резултат на което се откъснали част от пръста и нокътя му, придружено с обилна кръвозагуба. Поддържа, че треньорът на момичето не е бил около басейна към момента на инцидента, а е дошъл по-късно. На помощ се притекли по-големият брат на момичето, който й помогнал да излезе от басейна и жената, която почиствала около басейна, която помагала да се спре кървенето. Братът се обадил на майката, след което тя пристигнала и след овладяване на кръвотечението майката и В. се насочили към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където момичето постъпило с диагноза „открита рана на пръст на ръката с увреждане на ноктите“ и прегледано по спешност. Направени са изследвания и е назначена терапия и след констатация на обективното състояние и обсъждане на терапевтичните възможности е взето решение от родителите за пластично покриване на лезията чрез присаждане на тъкан от друга част на тялото. След инцидента детето изпитвало силен страх, било ужасено от преживяното и евентуалните последици от травмата за бъдещата й кариера и преживявало болезнено поведението на треньора като трудно си обяснявало неговото безразличие и бездействие в създалата се ситуация, поради което е било насочено към психолог-психотерапевт. Пред него момичето споделило за силен страх да не остане без пръст, както и за опитите й да привлече вниманието на треньора, които по нейни думи останали без отговор, спрямо което специалистът дал оценка, че се наблюдават безпомощност и безнадеждност, добавящи към индивидуалното преживяване на детето отхвърляне и омаловажаване.

Наведени са твърдения за продължаване на възстановяването й до датата на подаване на исковата молба. По данни от майката В. изпаднала в състояние на смущения в съня, безпокойство, кошмари, преживяване на инцидента в съня й, безпричинен плач и др., които не били напълно отминали като последица.

След инцидента у детето се наблюдавали силно изразено недоверие, безпокойство, чувство на несигурност и безпомощност към предишни авторитети, към които преди това е изпитвала уважение и им е вярвала.

Следствие инцидента била претърпяла редица неудобства, физически дискомфорт, болки и страдания, свързани със затрудненото движение, особено силни болки в пръста, засилващи се нощем и при физически натоварвания, силен стрес и безпокойство за дълъг период от време.

Наложило се лечението да продължи чрез рехабилитация и впоследствие лечение в домашни условия и активно наблюдение от общопрактикуващия лекар. Счита, че следва да се ангажира отговорността на 97-мо СУ „Б.М.“ по чл. 50 от ЗЗД, а на треньора Ж. С. – по чл. 45 от ЗЗД. Излага, че вредите са произлезли от необезопасена тръба в басейн, собственост на училището, която е била подвижна, с остри метални краища, неприкрепена безопасно за стените на съоръжението, както и от виновното поведение на треньора, изразяващо се в оставяне без надзор на малолетно дете по време на тренировка и 4 бездействие и неоказване на помощ при настъпване на инцидента. Поддържа, че в резултат на инцидента на басейна от ищцата са претърпени неимуществени вреди под формата на болки, страдания и стрес, непреминали и до момента, в размер от 5500 лева и имуществени вреди в размер от 110 лева, представляващи разходи за заплащане на такси за прегледи и лечение.

Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно сумата от 5500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2021 г. до окончателното плащане и сумата от 110 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. Претендира направените по делото разноски.