Решение № 400 от 14.05.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Добрич, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена П. Колева при участието на секретаря Диана Й. Димитрова като разгледа докладваното от Албена П. Колева Гражданско дело № 20243230100432 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл.357 КТ и по 344 , ал.1, т.1 и т.2 КТ от Ж. П. П. ЕГН ********** срещу Община Добричка : за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“

За отмяна на уволнителна заповед;

Възстановяване на предишната работа.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор.

1/Обстоятелства по иска и отговора:

Твърдения на ищеца: Ищецът заемал длъжността „***“ при Община Добричка.

Трудовият договор между страните бил прекратен със заповед №1541/***г. на основание чл.190,ал.1 , т.7 КТ - дисциплинарно уволнение заради неизпълнение на Заповед № 22/09.01.2023г. на *** на Община Добричка и неизпълнение на възложени от прекия ръководител задачи.

Ответникът не оспорва тези обстоятелства.

2/ Правна квалификация - чл.357 КТ и чл.344 , ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Правни доводи на ищеца: Иска се отмяна на Заповед № 290/***г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради уволнение и Заповед № 1541/***г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и възстановяване на длъжността , заемана преди уволнението.

1

Излагат се доводи, че всяка уволнителна заповед е незаконосъобразна, защото:

- Заповедите са немотивирани; не са посочени конкретни факти , както и кои точно задължения не е изпълнил ищеца.Липсва конкретно описание на извършените нарушения;

-не са поискани обяснения от ищеца в производството по чл.193 КТ; поисканите са формални;

-ищецът не е запознат със Заповед № 22/09.01.2023г.;

-наказанието не съответства на нарушението;

-ответникът е злоупотребил с правата си и предприетите срещу ищеца действия са дискриминационни;

Доводи на ответника: в уволнителната заповед е описано, че нарушението е установено при извършена проверка на ***г.; описани са фактическите признаци на нарушението; поискани са обяснения от ищеца по чл.193 КТ, процедурата е спазена;дадени са такива от ищеца; заповедта е мотивирана.

3/ Между страните не спори, че трудовият договор между страните е прекратен със Уволнителна заповед.

4/Спори се: законосъобразно ли е уволнението.

5/Доказателствена тежест:В тежест на ответника е да докаже наличие на соченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовия договор; спазена процедура и формални изисквания по издаване и връчване на заповедта, вкл. и на процедурата по чл.193 ГПК.

Всяка страна доказва още своите твърдения и правни аргументи.

По делото са събрани писмени доказателства.

След като съобрази доводите на страните съдът намира от фактическа и правна страна следното:

По фактите:Издадени са от *** на Община Добричка на ***г. две заповеди:

1/Заповед № 1541/***г. , с която на ищеца Ж. П. П. ЕГН *** на длъжност „***“ при Община Добричка е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочено е, че нарушението е установено при проверка на ***г. Пред *** на Община Добричка е представена Докладна записка с рег.№ Втр-Д-669/17.11.2023г. от А.Г.-*** РСС при Община Добричка. Ж. П. П. не е изпълнил Заповед № 22/09.01.2023г. на *** на община Добричка и на прекия ръководител: несъответствие между дължимото поведение на ищеца като служител и фактическото му поведение.На ***г. Ж. П. П. бил изпратен с *** да *** служители, които да извършат *** по общинския път-К. – П.С. в изпълнение на Заповед № 22/09.01.2023г. При извършена проверка от прекия ръководител А.Г. било установено,че Ж.

П. П. не е на мястото, където е изпратен, както и поверения му ***. Установено е, че Ж. П.

2

П. е в с.П., в частен имот, в който заедно с друг служител И.М. *** дърва от *** *** ***.

Ищецът се отклонил от поставената задача от прекия ръководител по ***, по издадения пътен лист и предварително зададен маршрут.

2/Заповед № 290/***г. е издадена от *** на Община Добричка на основание чл.330,ал.2, т.6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, считано от ***г. поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.Описана е същата фактическа обстановка.

Двете заповеди са връчени на ищеца на ***г. по данни от трудовото досие.

В Трудовото досие на ищеца се съдържат Обяснения от ищеца в следния смисъл: На ***г. *** хора на пътен участък за с.П.С..Около 11,30 часа с И.М. отишли да закупят храна , вода и кафе.Натоварили и 3 чувала накастрени клони , които разтоварили в двора на И.М. в село П..Обясненията са поискани от *** на Община Добричка на ***. и са дадени на следващия ден.Приложена е в трудовото досие на ищеца и докладната записка на А.Г. – *** ТСС. Посочва се, че в изпълнение на Заповед № 22/09.01.2023г. на ***г. е сформирана работна група от 4 служителя- Д.Д., Г.Я., И.М., И.М..Ищецът трябвало да *** групата до мястото, където ще се извършва отсичане на сухи дървета и прораснали клони по общински пътища по пътя К. –П.С.. При проверка, около 11 часа били установени служителите Д.Д., Г.Я., И.М..И.М. и *** Ж. П. П. не били установени на мястото на дейността.Половин час след това последните двама били установени да *** дърва от *** *** в двора на И.М. в село П., с което нарушили трудовата дисциплина.

Правни изводи:

По отношение на Заповед № 1541/***г.:

Дисциплинарно производство съдържа норми от процесуален характер, които следва да бъдат спазени от наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание.

Тези норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно при разглеждане законосъобразността на уволнението в неговата съдебна фаза. Това са нормите на чл. 195, ал. 1 от КТ, въвеждаща изискване относно съдържанието на уволнителната заповед, чл. 193, ал. 1 от КТ, съдържаща задължение за работодателя да изслуша устните или приеме писмените обяснения на работника преди налагане на дисциплинарното наказание, нормата на чл. 194, ал. 1 от КТ, съгласно която се извършва преценка относно това, наложено ли е наказанието в преклузивните срокове, установени в закона, и чл. 189, ал. 1 от КТ – норма, установяваща задължението за съответствие по степен на наложеното наказание с извършеното нарушение.

Задължителните реквизити на уволнителната заповед се съдържат в нормата на чл.

195, ал. 1 от КТ. В съответствие с нея дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Анализът на писмените доказателства сочи, че всички очертани от цитираните 3 разпоредби изисквания са спазени.В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подробно е описано нарушението на трудовата дисциплина и на нарежданията на прекия ръководител.Ищецът не спори , че на ***г. се е отклонил от мястото на изпълнение-пътен участък К. –П.С..Неговото твърдение , че е отишъл да закупи храна , вода и кафе на работниците , не дава нужното обяснения за това , че е установен със *** *** в частен имот, докато по същото време според докладната записка от извършената проверка на ***г. в 11,00 часа трима от работниците са извършвали дейността по Заповед № 22/09.01.2023г.

Вярно е, че ищецът като *** е имал задължение за *** на работниците, но установеното му присъствие в частен имот в село П. с четвъртия служител от работната група сочи явно отклоняване от предварително зададения маршрут- К. – П.С..

Натоварили и 3 чувала накастрени клони, които разтоварили в двора на И.М. в село П..

В заповедта подробно е описано нарушението, посочен е нарушителя, деня, часа.

Заповедта е мотивирана и съдържа необходимите реквизити. Изискани са и получени преди налагане на наказанието обяснения на работника.

Съдът намира, че тежестта на нарушението –използване на *** през работно време, в отклонение от зададения маршрут на около 4 км, при липса на други нарушения и наложени наказания според трудовото досие за времето от ***г., когато ищецът е назначен на работа не съответства на най – тежкото наказание „уволнение“.Съдът намира , че не е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 ,ал.1 , т.7; не са налице и другите хипотези на чл.190,ал.1 , т.1 до т.6 КТ , поради което наложеното наказание не се явява законосъобразно.

Посочените в заповедта основания на чл.187,ал.1 , т.1 , т.3 и т.7 КТ не се доказват.Определящо е случая е изследваната мотивна част на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, за което вече съдът изложи мотиви.

Заповедта като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

По отношение на Заповед № 290/***г. – соченото правно основание е чл.330,ал.2 , т.6 КТ.

Предвид изложените съображения съдът намира , че работодателят е нарушил принципа, залегнал в чл.189,ал.1 КТ за съответствие по степен на наказанието с извършеното нарушение и уволнението следва да бъде отменено като незаконосъобразно.Макар и укоримо, поведението на ищеца не съставлява такова, което е довело до особено вредни последици за работодателя , за да се наложи най – тежкото наказание „уволнение“.Ищецът проявява критичност към действията си; не е имал за цел злоупотреба с доверието на работодателя. Според съда се касае за инцидентно, не добре обмислено поведение , което не попада в хипотезите на чл.190 КТ.

Тази заповед като незаконосъобразна също следва да бъде отменена.

Като последица искът по чл.344,ал.1 , т.1 КТ се явява основателен и подлежи на уважаване, а това предпоставя и уважаване на иска по чл.344,ал1, т.2 КТ.

4

Разноски:Предвид изхода на спора , на осн.чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца съдът присъжда сторените разноски в размер на 1200 лв.- адвокатско възнаграждение.На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на РС Добрич държавна такса от 150 лв.

С тези мотиви съдът

РЕШИ: