Определение № 1189 от 20.12.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1189 гр. Габрово, 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500633 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК, вр. с чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София.

Твърди се, че съдът отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като неправилно заключил, че била налице вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора.

Според жалбоподателя, заповедният съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпел права. В хипотезата на чл.411 ал.2 т.3 ГПК относно преценката за неравноправна клауза, същата следвало да бъде обявена по предвидения процесуален ред, какъвто не бил настоящият. Процесният договор отговарял на всички законови изисквания, кредитополучателят получил предоставената му сума, съгласно цената на договора и бил наясно каква сума трябва да върне. Ясно била посочена методиката на формиране на годишния процент на разходите.Уговореният годишен лихвен процент отговарял на законовите ограничения и не противоречал на добрите нрави. Кредиторът нямал задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годищния лихвен процент на разходите, тъй като бил уговорен фиксиран лихвен процент. Подробно са изложени доводи относно дължимостта на договорената възнаградителна лихва,законната лихва и лихвата за забава.

Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено изцяло заявлението и да бъде издадена заповед за изпълнение за заявени суми в размер на 31.38 лв.неплатено договорно възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото приема следното:

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното разпореждане е постановен отказ да се издаде заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК за 31.38 лв. договорно възнаграждение, 108.98 лв. възнаграждение за услуга Фаст, 163.62 лв. възнаграждение за услуга Флекси, 30 лв. такса за извънсъдебно събиране на вземането , 200 лв. такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни, лихва за забава и законна лихва.Вземанията произтичат от договор за потребителски кредит № 40019341995, сключен между жалбоподателя и Н. С. С..

Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми е законосъобразен .

Въззивният съд констатира, че договорът, на който заявителят основава правата си досежно процесните вземания е недействителен, тъй като ГПР надхвърля максимално допустимия размер съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ГПК. Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги " Фаст" и "Флекси", които клаузи са на самостоятелно основание нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, са точно колкото предоставените заемни средства – 600 лв., поради което посочения в договора ГПР от 48,29 % не е действителния. Посочването в договора за кредит на по нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост. Съгласно чл.23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита.

Предвид на това в тази хипотеза не се дължи договорна лихва .В случая в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор „Фаст“ и „Флекси“, което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК и е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, гр. София срещу разпореждане № 2673/28.11.2024 г., с което е отхвърлено заявление по 2 чл.410 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 1525/2024 г. по описа на Районен съд Севлиево за сумата 31.38 лв. договорно възнаграждение в размер на 31.38 лв. за периода 20.03.2024 г. до 20.07.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3