Решение № 5210 от 10.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5210 гр. София, 10.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20241100105790 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството е предявен от К. И. Г., действащ със съгласието на своя баща И. Н. Г. – чрез адв. Б. против ЗД „Бул инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ сумата от 50000 лв. в обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматични увреждания, настъпили като резултат от ПТП на 14.12.2019г., причинено виновно от Р.Д.Р. - лице, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, сключен за товарен автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ********.

Сумата се претендира ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.12.2019г., до окончателното плащане. Претендира разноски за производството.

Ищецът твърди, че е претърпял вреди от ПТП, настъпило на 14.12.2019г. в гр.София, при което, Р.Д.Р., управлявайки товарен автомобил “Дачия”, модел “Сандеро” с рег. № ********, при нарушаване на правилата за движение по пътищата блъснал пресичащия на пешеходна пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на ТА пешеходец К. И. Г., като по непредпазливост му причинил неимуществени вреди. По повод настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано досъдебно производство в СДВР за извършено престъпление от общ характер, впоследствие ВНОХД№1288/2024г. по описа на СГС, като към датата на предявяване на исковата молба същото не е било приключило.

В резултат на ПТП на К. И. Г. е причинено счупване на горния край на раменната кост на дясната ръка. На 16.12.2020г. детето е претърпяло оперативна намеса. Фрактурата е репонирана и е фиксирана с два титаниево еластични пирона.

1

Вследствие на травмата от ПТП К. е ограничен в движението на активната си ръка. Не може да се храни, не може да се къпе, да си мие зъбите, не може да се облича без чужда помощ, не може да пише. В условията на онлайн обучение не може да работи на компютър, да попълва тестове, да пише домашни. Макар и не толкова сериозна травмата променя живота му. Създава му неудобства, които на тази възраст се преглъщат трудно.

К. е тренирал професионално плуване и е обичал да спортува с връстниците си, но след ПТП всичко това е било невъзможно за доста дълъг период от време. В условията на изолация и седене по цял ден пред компютъра няколкото часа след учебните занятия навън са играли важна роля за физическото и психическото му здраве.

На 28.06.2021г. К. е претърпял още една операция за екстрахиране на имплантите, което е причинило допълнителни болки и страдания и е рестартирало един нов период на възстановяване, съпроводен със съответните неудобства. Едва 13годишен - на тази чувствителна и крехка възраст К. е претърпял инцидент, който ще бележи следващите дни, месеци, години, а може би и десетилетия в неговия живот.

Страх от това да излиза, страх от коли и страх да пресича дори на пешеходна пътека са го съпровождали няколко години след инцидента.

Ищецът заявява, че отговорността на деликвента за обезвреда на пострадали при ПТП лица е покрита по договор за задължителна отговорност „Гражданска отговорност“ /ГО/ с ответника, валиден към датата на ПТП, поради което предявява претенция към застрахователя за обезщетяване на причинените от произшествието неимуществени вреди в размер на 50000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.12.2019г., до окончателното плащане. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковите претенции с възражение за изтекла погасителна давност. Ответникът не оспорва, че между собственика на товарен автомобил “Дачия”, модел “Сандеро” с рег.№******** и ЗД „Бул инс“ АД е бил валиден договор за задължителна застраховка ГО към датата на твърдяното произшествие, но оспорва механизма му, вината на застрахования при него деликвент, причинно-следствената връзка между събитието и вредите, както и техният размер.

При условията на евентуалност, заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с твърдение за нарушение на чл.113 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/. Оспорва началната дата на претенцията за закъснителна лихва.

Счита, че не е изпадал в забава при евентуално наличие на основание за ангажиране на отговорността на застрахователя, доколкото ищеца не е представил необходимите документи, които са му били изрично поискани по заведената щета. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

2

В допълнителна молба от 21.06.2024г. ищецът заявява, че с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК и приключване на наказателното дело прилага препис от решение по ВНОХД№1288/2024г. по описа на СГС, НО, V възз. състав, с което е потвърдена осъдителната присъда на делинквента.

Съдът, като взе предвид становищата доказателствата, намира следното: на страните и прецени

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл. 380 КЗ, която в случая е налице. По делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение от 19.01.2021г., като не са налице данни за изплащане на застрахователно обезщетение в законовия тримесечен срок. Предвид изложеното, исковата претенция се явява допустима.

Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД - противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното.

Не е предмет на спор към деня на произшествието ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за т.а. „Дачия Сандеро” с рег. № ********, с който за срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования водач за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Не е спорен и фактът на настъпилото на 14.12.2019г. в гр. София, пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият при ответника водач на товарния автомобил Р.Д.Р. блъснал ищеца-пешеходец, в този момент пресичащ платното за движение.

С присъда № 307/08.06.2023г. по НОХД № 9521/2021г. по описа на СРС, НО, 133 състав, Р.Д.Р. е признат за виновен в това, че на 14.12.2020г. около 18,15 ч. в гр. София, по ул. „Габрово“, с посока от ул. „Скопие“ към бул. „Сливница“, в района на кръстовището, образувано от ул. „Габрово“ и ул. „Пловдив“, при управление на МПС – т.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № ********, на пешеходна пътека, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на не релсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като 3 намали скоростта или спре“, като по непредпазливост причинил на пешеходеца К. И.

Г., пресичащ пътното платно в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, по пешеходната пътека обозначена с пътна маркировка М 8.1 от ППЗДвП, пътен знак Д17 от ППЗДвП, средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 он НК, изразяваща се в следните травматични увреждания: „Счупване на дясната раменна кост“, довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. А пр. 2 вр. ал. 1 б.Б пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3 от НК с наложено наказание.

С решение № 375/13.06.2024г. по ВНОХД № 1288/2024г. по описа на СГС, НО, V възз. състав присъдата е потвърдена, като решението на СГС е окончателно.

На основание чл. 300 ГПК постановената присъда в наказателното производство е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието и го обвързва по разрешените въпроси относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При зачитане осъдителната присъда следва да се приеме, че застрахованият при ответника водач е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо възникване отговорността за застрахователя по заплащане на обезщетение.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава водачите при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Те са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Имат и задължението да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците /чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП/.

В присъдата и потвърдителното решение на въззивната инстанция е посочено, а и от събраните в настоящото производство доказателства, в частност заключението на вещото лице по САТЕ, прието от съда като изчерпателно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото, безспорно се установява, че ударът от автомобила е настъпил в момент, когато ищеца е пресичал пътното платно на обозначена пешеходна пътека. Водачът на товарния автомобил, макар да се е движил със скорост по-ниска от допустимата за конкретния пътен участък (под 50 км./ч. – в.л. определя приблизителна скорост от около 35-40 км/ч), не е намалил скоростта при приближаването на пешеходната пътека, която е била обозначена със знак и маркировка. Водачът на т.а.

“Дачия Сандеро“ е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при своевременна маневра за аварийно спиране преди мястото на удара, тъй като разстоянието на опасната зона за спиране е по-малка от разстоянието, на което се е намирал автомобила от мястото на удара към момента на възникване на опасността.

4

Според вещото лице ударът е бил предотвратим за водача налек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ********.

Съгласно ТР № 2/22.12.2016г. по тълк.д. № 2/2016г., ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира възможната опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. Тази непредвидимост в случая се опровергава и от обстоятелството, че водачът е възприел намиращия се на пътното платно пешеходец, вече пресичащ, като от местоположението му обективно е могъл намали скоростта или да спре. Следователно произшествието не е последица от случайно събитие /деяние/, поради което и при липса на други доказателства презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена.

Също според посоченото тълкувателно решение правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване правилата на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Налице би било съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца при пресичане на пътно платно на пешеходна пътека, когато водачът на превозното средство е нарушил правилата за движение относно скоростта и ако пешеходецът е нарушил правилата установени чл. 113 и чл. 114 ЗДв.П.

Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки и преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства. Разпоредбата на чл. 114, т. 1 ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение. Доказателства в настоящото производство за поведение на пострадалия пешеходец в нарушение на тези разпоредби не са ангажирани, в частност внезапно да е излязъл на пешеходната пътека.