Определение № 268 от 23.03.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. гр. Добрич, 23.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20263200500140 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.121 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Етажните собственици на жилищнотърговски рекреативен комплекс „М. С.“-гр.Б.,ул.*** чрез управителя на етажната собственост „Би Ар Мениджмънт“ ООД,ЕИК 131210300,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Стоян Михайловски“ №26,ет.2 срещу определение №621/28.11.2025 г. по гр.д.№276/2025 г. на Балчишкия районен съд,с което производството по цитираното дело е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-гр.София.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение,като се настоява за отмяната му и връщане делото на Балчишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.Първоинстанционният съд неправилно приел,че седалището и адресът на управление на ищеца са тези на дружеството-управител на ЕС.Исковете били предявени от „Би Ар Мениджмънт“ ООД не в лично качество,а в качеството на управител на ЕС.Седалище на ищеца в случая бил адресът,на който се намира сградата в режим на етажна собственост,т.е. в гр.Балчик.Съдът неправилно приел,че ответницата по делото е чужд гражданин без адресна регистрация в България,поради което местната подсъдност се определя от постоянния адрес на ищцовата страна.Разпоредбата на чл.107 ал.1 от ГПК в случая не била приложима,доколкото ответницата по исковете не била с неизвестен адрес.Приложимо било правилото на чл.53 от ГПК,съгласно което връчването на пребиваващи в страната чужденци се извършва на адреса,заявен в съответните административни служби.По смисъла на горната разпоредба 1 такава административна служба била Агенция по вписванията,в която се водел и поддържал регистър БУЛСТАТ.Според чл.7 ал.2 т.4 б.“б“ от Закона за регистър БУЛСТАТ във връзка с чл.3 ал.1 т.10 б.“б“ от същия закон вписаните адреси на чуждестранни физически лица,притежаващи недвижимо имущество в България,били адреси за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции,което обуславяло правното значение на вписания в регистър БУЛСТАТ адрес като адресна регистрация по смисъла на ГПК.Адресът на ответницата,посочен в исковата молба,съответствал на адреса й за кореспонденция,вписан в регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията.Частният жалбоподател претендира присъждане на сторените от същия разноски в настоящото производство.

В писмен отговор насрещната страна Т. В. Б.,родена на ********** година в гр.Б.,О. област,гражданка на Р. Ф.,изразява становище за неоснователност на частната жалба.Правилно БРС приложил нормата на чл.107 ал.1 от ГПК,тъй като ответницата нямала регистриран адрес в Р.България,вкл. такъв в регистър БУЛСТАТ,и не живеела на територията на България към датата на подаване на исковата молба до настоящия момент.Същата имала пълномощник по делото с постоянен адрес в гр.София.Седалището на дружеството,което представлявало етажните собственици,също било в гр.София.Именно седалището/адресът на управление на това дружество следвало да се съобрази,доколкото не било ясно от исковата молба кои са етажните собственици,имащи право на иск,и кои са постоянните им адреси.Не можело да се приеме,че исковете са предявени от ищци с постоянни адреси или седалище в гр.Б..Настоява се за потвърждаване на обжалваното определение.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е уведомен за атакуваното определение на 22.12.2025 г. /съобщение на лист 56 от делото на БРС/,частна жалба вх.№6571/22.12.2025 г. по описа на БРС,подадена по електронен път на 19.12.2025 г.,е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 29.12.2025 г.Предвид горното и като подадена от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.121 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Гр.д.№276/2025 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№2400/16.05.2025 г.,с която са предявени от Етажните собственици на жилищно-търговски рекреативен комплекс „М. С.“-гр.Б.,ул.*** чрез 2 управителя на етажната собственост „Би Ар Мениджмънт“ ООД,ЕИК 131210300,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Стоян Михайловски“ №26,ет.2 срещу Т. В. С. /понастоящем Т. В. Б. според копие от паспорт и удостоверение за промяна на име на листи 46 и 47 от делото на БРС/,родена на ********** година в гр.Б.,О. област,гражданка на Р. Ф.,с адрес в гр.Б.,обл.Д.,ул.***,*** искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми:

-2 323,06 лв-вноска за управление и поддръжка на общите части за 2023 г.;

-2 323,06 лв-вноска за управление и поддръжка на общите части за 2024 г.;

-48,46 лв-вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2024 г.;

-2 323,06 лв-вноска за управление и поддръжка на общите части за 2025 г.;

-232,31 лв-вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2025 г.;

-687 лв-обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху вноската за управление и поддръжка на общите части за 2023 г. за периода 01.03.2023 г.-14.05.2025 г.;

-388 лв-обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху вноската за управление и поддръжка на общите части за 2024 г. за периода 01.03.2024 г.-14.05.2025 г.

Претендирана е и законната лихва върху горните суми,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното им изплащане.

При връчване на ответницата на преписи от исковата молба и приложенията към нея на посочения в исковата молба адрес в гр.Б. длъжностното лице по призоваването е установило,че същата не е пребивавала на адреса повече от две години и живеела в Р..На адреса е залепено уведомление по реда на чл.47 ал.1 и ал.2 от ГПК.

От горните констатации на длъжностното лице по призоваването,отразени в разписката за връчване на съобщението на лист 44 от делото на БРС,а също и в залепеното на адреса уведомление /на лист 37 от делото на БРС/,става ясно,че към датата на предявяване на исковете 16.05.2025 г. ответницата Т. В. Б. не пребивава на територията на Р.България,същата е чужда гражданка,живуща в чужбина.

В рамките на двуседмичния срок за получаване на съдебните книжа,считано от залепване на уведомлението на адреса в гр.Б. на 10.11.2025 г.,е подадена молба вх.№6061/24.11.2025 г. от Т. В.Б. чрез пълномощник адв.Д.

П. с адрес в гр.С.,с която се заявява,че ответницата живее постоянно в гр.М.,Р.

3

Ф.;през 2025 г. същата не пребивава в Р.България и по отношение на нея разпоредбата на чл.53 от ГПК за връчване на книжа не е приложима;не е приложим при връчването и чл.47 от ГПК,тъй като през 2025 г. ответницата не живее на адреса на имота си в гр.Б.;същата няма постоянен адрес в България.Настоява се съдебните книжа да бъдат връчени чрез пълномощник адв.Д. П. на адрес в гр.С..Към молбата е приложено и пълномощно от 20.11.2025 г.,с което ответницата по делото упълномощава адв.П. да подаде отговор на исковата молба и да осъществи процесуално представителство по настоящото дело на БРС до окончателното му свършване във всички инстанции.

Преди надлежно връчване по реда на чл.131 ал.1 от ГПК на преписи от исковата молба и приложенията чрез пълномощника на ответницата и преди началото на срок за подаване отговор на исковата молба е подадена втора молба от ответницата чрез пълномощника й с вх.№6150/27.11.2025 г.,с която се навежда възражение за местна неподсъдност на спора на РС-Балчик поради това,че ответницата е чужда гражданка,живее постоянно в гр.М. и няма постоянен адрес в България,като се настоява производството по делото да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на Софийски районен съд.Възражението за местна неподсъдност е наведено от ответницата своевременно при спазване на срока по чл.119 ал.4 от ГПК за това /в случая дори преди началото на срока за отговор на исковата молба/.

С обжалваното определение №621/28.11.2025 г. първоинстанционният БРС прекратява образуваното гр.д.№276/2025 г. по описа на същия съд и изпраща делото по подсъдност на РС-София.Мотивира се с фактите,че ответницата е чужд гражданин с постоянно местопребиваване в гр.М.,не живее на адреса на имота си в гр.Б. и няма регистрирани постоянен и настоящ адрес в Р.България,поради което по отношение на същата не може да се приложи разпоредбата на чл.53 от ГПК.Приема,че в тази хипотеза местната подсъдност се определя от седалището и адреса на управление на дружеството-ищец в гр.София.

От констатацията на длъжностното лице по призоваването,отразена в разписката за връчване на съобщението на лист 44 от делото на БРС,става ясно,че към датата на предявяване на исковете 16.05.2025 г. ответницата Т. В. повече от две години не е посещавала България и живее постоянно в чужбинав Р. Ф.,чиято гражданка е същата.Съгласно служебно извършена справка в НБД „Население“ /на лист 51 от делото на БРС/ ответницата няма регистрирани постоянен и настоящ адрес в Р.България.Твърденията на ищеца по делото-ЕС /частен жалбоподател/,че същата има регистриран адрес в България по регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията,не са подкрепени с доказателства,като такава регистрация не се установи и при 4 служебната справка в регистъра от въззивния съд.Следователно ответницата няма регистрирани в страната постоянен адрес,настоящ адрес или адрес на пребиваване като чуждестранно физическо лице;не е пребиваващ в страната ни чужденец от повече от две години,вкл. и към датата на предявяване на исковете,поради което разпоредбата на чл.53 от ГПК относно връчване на книжа не е приложима спрямо нея.Не е удостоверено по делото адресът на притежавания от ответницата недвижим имот в гр.Б. да е регистриран в регистър БУЛСТАТ като неин адрес на пребиваване,който да може да се третира като неин адрес,заявен в административна служба,на който да може да се извърши връчване на съдебни книжа по реда на чл.53 от ГПК и при приложението на чл.47 ал.1-6 от ГПК.

Налице е в случая хипотезата на чл.107 ал.1 от ГПК на предявени искове срещу лице с неизвестен адрес.Според цитираната разпоредба в този случай местната подсъдност на спора се определя от постоянния адрес на пълномощника или представителя на ответника,а ако няма такъв-от постоянния адрес на ищеца.Релевантни за определяне на местната подсъдност обаче са обстоятелствата към датата на предявяване на исковете,доколкото според разпоредбата на чл.120 от ГПК настъпилите след подаване на исковата молба промени във фактическите обстоятелства,обуславящи местната подсъдност,не са основание за препращане на делото.Към датата на предявяване на исковете ответницата Т. В. живее в гр.М.,Р. на неизвестен адрес,но същата няма и пълномощник на територията на България с постоянен адрес в страната,който да е определящ за подсъдността.Същата е упълномощила адв.Д. П. от гр.С. едва след подаване на исковата молба с пълномощно от 20.11.2025 г. /на лист 39 от делото на БРС/.Последващото в хода на висящото исково производство упълномощаване не е основание по смисъла на чл.120 от ГПК за препращане на делото на родово компетентния съд по постоянен адрес на пълномощника.Предвид горното от значение за местната подсъдност на спора е единствено постоянният адрес/седалището на ищеца.

Ищци по делото са всъщност Етажните собственици на жилищнотърговски рекреативен комплекс „М. С.“-гр.Б.,ул.***,които са предявили исковете чрез управителя на етажната собственост „Би Ар Мениджмънт“ ООД,ЕИК 131210300,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Стоян Михайловски“ №26,ет.2.Последното дружество не е ищец по делото,а е представляващ ищците-етажни собственици в съдебното производство съгласно разпоредбата на чл.41 от ЗУЕС във връзка с чл.23 ал.4 изр.1 от ЗУЕС във връзка с чл.19 ал.8 от ЗУЕС.Следователно седалището/адресът на управление на представляващия ЕС управител не определя местната подсъдност на спора.Определящо е седалището на самата етажна собственост5 ищец,което е в гр.Балчик и съвпада с адреса/местонахождението на сградата в режим на етажна собственост.Така по смисъла на чл.107 ал.1 от ГПК местно компетентен да разгледа спора е Балчишкият районен съд като съд по адреса на ищеца-ЕС.