Решение № 1474 от 14.04.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1474

Хасково, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПЕНКА КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20267260700307 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 45г, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. М. А. Ш., роден на [дата]., гражданин на ***, с посочен адрес: Помещение от затворен тип (ПЗТ) към Транзитен център (ТЦ) – Пъстрогор на ДАБ при МС, [населено място], срещу Решение № РПЗТ-10 от 12.02.2026 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с което се продължава настаняването на жалбоподателя в ПЗТ.

В жалбата се твърди, че в мотивите на оспорения акт се обсъждало окончателното и влязло в сила Решение №40147 от 02.12.2025г. на Административен съд София – град (АССГ), 83 състав, с което се постановявала отмяна на предходния акт на същия орган за настаняване в ПЗТ и се разпореждало незабавното освобождаване на лицето. Сочи се, че въпреки това, в нарушение на съдебното разпореждане, ДАБ продължила фактическото задържане на оспорващия в ПЗТ, като на 19.12.2025г. при трансфера на ПЗТ от [населено място], [жк] в [населено място], Община Свиленград, чужденецът също бил преместен, заедно с останалите задържани търсещи закрила. Това представлявало нарушаване на правото му на свобода и свободно придвижване по чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Сочи се, че оспореният акт бил издаден в нарушение на влязъл в сила и задължителен за ДАБ съдебен акт , съгласно разпоредбите на чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Цитира се и разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Освен това, оспореният акт бил нищожен и на основание чл.146, т. 1 и т. 4 АПК, тъй като бил издаден при липса на компетентност и на материалноправно основание за издаването му. С диспозитива на акта органът продължил настаняването на оспорващия в ПЗТ, което нямал компетентност и основание да стори, тъй като предходно издадения от него акт за настаняване в ПЗТ, а именно – Решение №РПЗТ-69/01.10.2025г., към датата на издаването на настоящото решение на 12.02.2026г., не съществувал като акт в правния мир, тъй като бил окончателно отменен с посоченото вече съдебно решение на АССГ. Моли се да бъде прогласена нищожността на оспореното Решение №РПЗТ-10/12.02.2026г. и да бъде разпоредено незабавното освобождаване и преместване на чужденеца в регистрационно - приемателен център от отворен тип.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител. Навеждат се и доводи, че атакуваният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Ответникът - Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител оспорва жалбата и поддържа, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.10.2025 г. в ДАБ при МС е постъпила молба, с която Х. М. А. Ш., гражданин на И., е отправил искане да му бъде предоставена международна закрила в Република България и на същата дата е регистриран като лице, търсещо закрила в Република България.

Не се спори, че към настоящия момент лицето е в процедура за предоставяне на международна закрила.

В хода на административното производство, в ДАБ при МС е постъпило писмо с вх. № КП-04-6173/25.09.2025 г. от Дирекция „Миграция“ - МВР, с което е предоставена информация за чуждия гражданин Х. М. А. Ш.. След извършен анализ на предоставената информация, с Решение № РПЗТ- 69/01.10.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 45в, ал. 1, във връзка с чл. 45б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, Х. М. А. Ш. е настанен в ПЗТ до отпадане на основанието или до окончателното приключване на производството за предоставяне на международна закрила.

Административният акт е обжалван от чужденеца и по жалбата е образувано адм. дело №10732/2025 г. по описа на АССГ, като с Решение № 40147/02.12.2025 г. , 83-ти състав на АССГ е отменил Решение № РПЗТ- 69/01.10.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС в частта, с която чужденецът е настанен в помещение от затворен тип до окончателното приключване на производството за предоставяне на международна закрила и е отхвърлил жалбата в останалата част. Отбелязано е, че решението на съда е окончателно.

С Решение №РПЗТ-4/13.01.2026г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, е продължено настаняването на Х. М. А. Ш. в ПЗТ. Решението е връчено лично на И.ския гражданин на 14.01.2026г. и е обжалвано. Образувано е адм. дело № 741/2026 г. по описа на АССГ (било е образувано и адм. д. №1188/2026г. по описа на АССГ, но производството по същото е било прекратено с Определение №4119 от 02.02.2026г., на основание чл. 159, т. 7 АПК). След извършена служебно справка на интернет страницата на АССГ, настоящият състав установи, че с Решение №13374 от 04.04.2026г. на АССГ по адм. д. №741/2026г. е отхвърлена жалбата срещу Решение №РПЗТ-4/13.01.2026г. на Председателя на ДАБ при МС.

По делото е представена докладна записка №ТЦП-01-244/10.02.2026г., изготвена от Директор на ТЦ – [населено място], относно резултати от извършена проверка на настанените в ПЗТ към ТЦ – [населено място] за месец януари 2026г. В докладната записка е посочено, че във връзка с изпълнението на чл. 45г, ал. 2 ЗУБ и задължението на Директора на ТЦ – [населено място] ежемесечно да извършва проверка за наличието на основание за настаняване на бежанци в ПЗТ към ТЦ – [населено място], към месец януари 2026г. е констатирано, че в сграда „В“, етаж втори на ТЦ – [населено място] има настанени 9 лица и предадени 8 лица, сред които е посочен и жалбоподателят. Описани са предприетите действия до момента и е отбелязано, че за лицето няма правно основание за освобождаване от ПЗТ.

Приложено е и писмо с рег. № 536400-6213/19.01.2026 г. от Дирекция „Миграция“ – МВР, адресирано до Председателя на ДАБ при МС (заведено в ДАБ с вх. №КП-04-322/19.01.2026г.), в което се сочи, че към този момент не е отпаднала необходимостта от настаняване в център от затворен тип и прилагане на разпоредбите на чл. 45б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ спрямо чужденеца.

С оспореното в настоящото производство Решение №РПЗТ-10/12.02.2026г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 45г, ал. 3, във връзка с чл.45в, ал. 1, във връзка с чл.45б, ал. 1, т. 2 ЗУБ, е продължено настаняването на Х. М. А. Ш. в ПЗТ. Органът е приел, че към настоящия момент, в ДАБ при МС не е постъпвала нова информация относно чуждия гражданин, която да обосновава прекратяване на настаняването в ПЗТ. Отбелязано е, че с писмо вх. №КП-04-322/19.01.2026г., ДМ е информирала, че предвид събраните данни и проведени с кандидата беседи, за лицето е налице опасност от укриване при настаняването му в регистрационно-приемателен център от отворен тип. Посочено е също, че при извършена проверка на настанените лица в ПЗТ, обективирана в докладна записка вх. №ТЦП-01-244/10.02.2026г., Директорът на ТЦ – [населено място] е установил, че не са налице правни основания за прекратяване на настаняването в ПЗТ на Х. М. А. Ш.. Прието е, че информацията, съдържаща се в писмото на ДМ, попада в хипотезата на чл. 45б, ал.1, т. 2 ЗУБ. Посочено е, че доколкото производството по предоставяне на международна закрила не е приключило, а разпоредбата на чл. 63а, ал. 5 ЗУБ предвижда възможност за провеждане на допълнителни интервюта, то следва да се приеме, че са налице условията по т. 2.

Решението е връчено на жалбоподателя на 12.02.2026 г., в присъствието на преводач.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата, послужила като основание за образуване на настоящото производство, е процесуално допустима. Подадена е на 16.02.2026 г. от адресата на оспорения административен акт, в предвидения преклузивен срок в чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 45г, ал. 4 от ЗУБ, от надлежна страна - участник в производството по издаване на индивидуалния административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че не са налице сочените в жалбата основания за нищожност. Действително, в чл. 177, ал. 2 АПК е предвидено, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, но в случая, с влязлото в сила Решение №40147 от 02.12.2025г. по адм. д. №10732/2025, АССГ е отменил Решение № РПЗТ- 69/01.10.2025г. на Председателя на ДАБ при МС само в частта, с която чужденецът е настанен в помещение от затворен тип до окончателното приключване на производството за предоставяне на международна закрила, като е отхвърлил жалбата в останалата част. Оспореното в настоящото производство Решение №РПЗТ-10/12.02.2026г. не противоречи на влязлото в сила съдебно решение. Освен това, доколкото предходно издаденото Решение № РПЗТ- 69/01.10.2025г. не е отменено изцяло, няма как да се приемат твърденията на жалбоподателя, че не са налице основания за издаване на процесното решение, с което се продължава настаняването на лицето в ПЗТ.

Съгласно приложимата норма на чл. 45а ЗУБ, за своевременно разглеждане на молбата за международна закрила или за осигуряване участието на чужденеца, търсещ такава закрила, председателят на Държавната агенция за бежанците или оправомощено от него длъжностно лице може да разпореди задължително явяване на чужденеца на всеки две седмици по време на производството пред длъжностно лице от агенцията. В чл. 45б, ал. 1 ЗУБ е предвидено, че когато не може да бъде ефективно приложена мярката по чл. 45а и след преценка на обстоятелствата в конкретния случай, чужденец, търсещ международна закрила, може да бъде настанен временно и за възможно най - кратък срок в център от затворен тип, при наличие на някоя от изрично посочените в т. 1 – т. 4 предпоставки, включително за установяване на фактите и обстоятелствата, на които се основава молбата за международна закрила, когато това не може да се извърши по друг начин и има опасност чужденецът да се укрие. Настаняването се извършва с решение на председателя на ДАБ, след преценка за принадлежността на чужденеца към уязвима група (чл. 45в, ал. 1 и ал. 2 ЗУБ). В чл. 45г, ал. 1 ЗУБ е предвидено, че настаняването в център от затворен тип продължава до отпадане на съответното основание по чл. 45б, ал. 1, а в чл. 45г, ал. 3 ЗУБ е посочено, че Председателят на ДАБ или оправомощено от него длъжностно лице преразглежда решението за настаняване по чл. 45в, ал. 1 при установяване на нови данни и обстоятелства или по искане на чужденеца, търсещ международна закрила, и се произнася с мотивирано решение в 7-дневен срок.

Процесното решение № РПЗТ-10/12.02.2026 г. е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 45г, ал. 3 ЗУБ, и изпълнява изискванията за форма и съдържание. Не са налице основания по смисъла на чл. 146 АПК за отмяната му.

Административният орган – Председателят на ДАБ правилно е преценил наличие на материалноправните предпоставки, установени с чл. 45б, ал. 1, т. 2 ЗУБ. За да се пристъпи към прилагане на мярката по чл. 45б ЗУБ за временно настаняване в център от затворен тип, следва да е изпълнено изискването по ал. 1 на същата норма - да не може да бъде приложена ефективно мярката по чл. 45а от същия закон. От мотивите на решението се обосновава извод, че не може да бъде приложена мярката по чл. 45а ЗУБ, тъй като чужденецът е бил установен в зоната на ГПУ-Свиленград, при опит да премине държавната граница от Р. Турция към Р. България, с валиден И.ски паспорт, но с преправено разрешение за пребиваване в Германия.

Съгласно § 1 от ДР на ЗУБ, в т. 15 законодателят е определил понятието „сериозна опасност от укриване на чужденец“, като неизчерпателно е посочил конкретни ситуации и данни, които могат да бъдат взети предвид при тази преценка, а именно - когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че чужденецът ще се опита да се укрие. Такива данни може да са налице, когато чужденецът: не може да бъде намерен на разрешения му адрес, напуснал е без разрешение определената му зона или център за настаняване, не се е явил без уважителна причина пред длъжностно лице от Държавната агенция за бежанците в изпълнение на приложена мярка по чл. 45а, нарушил е забраната за влизане в граничната зона, направил е опит да напусне или е напуснал страната, както и други данни. В приложимата норма - в чл. 45б, ал. 1, т. 2 ЗУБ, се изисква да съществува само „опасност от укриване“, без да се преценява степента на опасността. От данните по делото се установява посоченото основание – лицето е влязло в страната не през определените за това места и без разрешение от надлежните органи. Поради това обосновано е приетото в обжалваното решение, че съществува опасност жалбоподателят да се укрие, от което и извод, че към дата на издаване на обжалваното решение съществуват обстоятелства, относими към основанието по чл. 45б, ал. 1, т. 2.