Решение № 396 от 08.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Стара Загора, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20235501000349 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 82/27.06.2023г., постановено по гр.д.

№21/2023г. по описа на Районен съд – Р., в частта, с която е отхвърлен предявения иск от „К.“ ЕАД против А. Г. М. за заплащане на разликата над присъдените 899,87 лв. до претендираните 5057,84 лв. като неоснователен.

Въззивникът „К.“ ЕАД обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.23 ЗПК.

Счита, че решението в тази част е неправилно, поради противоречие с материалния закон, като излага подробни съображения. Моли да се отмени решението в обжалваната част и се осъди А. Г. М. да заплати на въззивника сумата 2 782,72 лева, представляващи чистата стойност на нищожен договор за потребителски кредит № 2486863/2021г., ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски пред двете инстанции, за което представя списък. Доказателствени искания не са направени.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия А. Г. М., чрез адв.М. М., в който излага съображения по наведените в жалбата оплаквания. Счита жалбата за неоснователна. Моли да 1 се потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноските, направени пред двете инстанции.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.

Ищецът А. Г. М. моли съда да постанови решение, с което да установи нищожност на договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл.

19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК, при условията на евентуалност клаузата на чл. 4.1 от договора за кредит за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, както и нищожност на договора за поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – нарушаване на добрите нрави при нееквивалентност на престациите, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – заобикаляне на закона при надвишаване на лимита на ГПР и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК – неравноправност на клаузите при нарушаване на принципа за справедливост и добросъвестност.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „К.“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт Богатинов, в който взема становище за неоснователност на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „А.Т.“ ЕООД, в който взема становище за недопустимост и неоснователност на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК, вр. чл. 211 ГПК ответникът „К.“ ЕАД е предявил срещу ищеца А. М. насрещен иск с правно основание чл. 9 ЗПК. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника А. М. да му заплати посочената сума в размер на 1 968,61 лв. главница за периода от 20.04.2022 г. до 14.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, а при условията на евентуалност при уважаване на главния иск на ищеца А. М., същият да бъде осъден да заплати чистата стойност по кредита в размер на 5 057, 84 лв., разлика между предоставена главница от 5 657, 84 лв. и погасена 2 такава в размер на 600 лв., ведно със законната лихва върху главницата.

Претендира разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск А. М., чрез адв. М., в който оспорва иска като неоснователен.

Предмет на въззивно обжалване е решението в частта, с която е отхвърлен предявения евентуален иск от „К.“ ЕАД против А. Г. М. за заплащане на разликата над присъдените 899,87 лв. до претендираните 5057,84 лв. като неоснователен.

По делото не е спорно, че А. Г. М. е сключил с „К.“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2486863, с който ответникът се задължил да му даде парични средства под формата на потребителски кредит. Приет е погасителен план към договора за кредит – Приложение №1 /л.31/, от което е видно, че размерът на предоставения кредит е в размер на 5 000 лв. и сключена застраховка със застрахователна премия от 657, 84 лв., за срок от 24 месеца, разсрочен на 24 месечни погасителни вноски, всяка по 333, 66 лв., при уговорен ОЛП 35,86 % и ГПР 42,38 %. В погасителния план е посочено, че общият размер на всички плащания е в размер на 8 007, 84 лв. и е представен погасителен план в табличен вид с описание на вноските с падеж, главница, лихва и обща сума на вноската. По делото е приета декларация-съгласие за сключена застраховка живот /л.32/ в Евроинс при уговорена еднократна премия от 657,84 лв. и приложени общи условия на застраховката /л.32/.

Застраховката не е предмет на спора между страните.

Решение № 82/27.06.2023г., постановено по гр.д. № 21/ 2023г. по описа на Районен съд – Р. В ЧАСТТА, с която е признат за нищожен договор за потребителски кредит № 2486863 от 11.12.2021 г., сключен между А. Г. М., и „К.“ ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство от 11.12.2021 г., сключен между А. Г. М. и „А.Т.“ ЕООД поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК при констатирана нищожност на договора за кредит се дължи връщане на чистата стойност на кредита, тоест в настоящия случай дадената в заем парична сума от 5000 лв.

По предявения евентуален иск от „К.“ ЕАД се претендира сума от 5 057, 84 лв., формирана от сума 5 657, 84 лв. минус платената от ответника А. Г. М.

3 сума в размер на 600 лв. Въззивният съд намира, че А. М. дължи на „К.“ ЕАД връщане на неплатена част от чистата стойност на кредита по падежирали вноски за главница, след приспадане на заплатената от него сума от 600 лв.

В случая, съгласно чл.235, ал. 3 ГПК, към приключване на устните състезания /08.06.2023г./ са настъпили падежи по погасителния план до 20.05.2023г. В настоящия случай в главницата по представения погасителен план е включена освен главницата от 5 000 лв., и сумата за застрахователна премия в размер на 657, 84 лв., която не е предмет на делото. В случая следва да се приеме, че сумата от 657, 84 лв. е разсрочена на 24 вноски или в размер на 27,41 лв. към всяка анюитетна вноска. Следователно, правилно първоинстанционният съд е приел, че при изчисление на дължимата главница до настъпилия падеж - 20.05.2023 г. следва да се изключи сумата от 465,97 лв., равняваща се на 17 вноски по 27,41 лв. за застрахователна премия. Така общият размер на главницата по сключения между страните договор за кредит към 20.05.2023 г. е в размер на 3 578, 12 лв. От тази сума следва да се извади застрахователната премия към 20.05.2023 г., която е в размер на 465,97 лв., поради което дължимата главница към 20.05.2023 г. в размер на 3 112, 15 лв., от която следва да се извади заплатената от А. Г. М. сума в размер на 600 лв. Следователно, дължимата от ответника главница като чиста стойност към 20.05.2023 г. е в размер на 2 512,15 лв.

Решение № 82/27.06.2023г., постановено по гр.д. № 21/2023г. по описа на Районен съд – Р., в частта с която е уважен първият насрещен иск, предявен от „К.“ ЕАД против А. Г. М. за сумата от 1 612, 28 лв. като необжалвано е влязло в законна сила. Поради това, след като първият насрещен иск е уважен за сумата от 1 612, 28 лв., то тази сума следва да се приспадне от общата дължима главница в размер на 2 512, 15 лв. и така предявения иск е основателен за сумата от 899, 87 лв. / 2512, 15 – 1 612, 28/.

В този смисъл е и решението на РС, чиито мотиви настоящата инстанция споделя.

Въззивният съд счита, че следва да вземе предвид и допълнителни обстоятелства, настъпили след предявяване на иска от значение за спорното право, съгл.чл.235, ал.3 ГПК. Към постановяване на настоящото решение е настъпил падежът на още шест вноски след 20.05.2023г. Тези обстоятелства следва да се вземат предвид при постановяване на настоящото решение, като 4 размерът на тези шест вноски от 20.06.2023 до 20.11.2023г. е 1755,74лв. Както беше посочено по-горе в изложението, във всяка месечна вноска е включена съответно сумата за застрахователна премия в размер на 27,41 лв. към всяка анюитетна вноска. С оглед на това от общата падежирала сума за периода 20.06.2023 до 20.11.2023г./1755,74лв./ следва да се приспадне сумата за застрахователна премия в размер на 27,41 лв.за всеки от месеците или общо 164,46 лв. Или дължимата от ответника по насрещния иск сума по кредита е в размер на 1 591,28лв. /1755,74лв. - 164,46 лв./. В посочения размер от 1 591,28лв. въззивният съд приема, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Както беше посочено и по-горе в изложението, въззивният съд изцяло споделя мотивите на РС и приема, че решението е правилно, но с оглед разп. на чл.235, ал.3 ГПК следва да вземе предвид и посочените допълнителни обстоятелства, настъпили след предявяване на иска от значение за спорното право.

С оглед на изложеното, съдът приема, че следва да отмени решението на РС в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 899,87 лв., като присъди допълнително сумата 1 591,28лв., дължима от ответника по насрещния иск падежирала главница като чиста сума по кредита с оглед прогласяване нищожността на договора за кредит. В останалата част, с която решението е отхвърлено за разликата над допълнително присъдената сума от въззивната инстанция от 1 591,28лв. до претендираните 5057,84лв. решението на РС следва да бъде потвърдено.

По делото е постъпила частна жалба от А. Г. М., чрез адв.М. М. срещу определение №299 от 31.07.2023г., постановено по гр.д. № 21/2023г. по описа на Районен съд – Р.. Изложени са съображения за неправилност на определението и е посочена съдебна практика.

Прави искане да се отмени обжалваното определение и да се осъдят насрещните страни да му заплатят дължимото ДДС върху определеното от съда възнаграждение, както и заплатена по делото такса от 15 лева.

Постъпил е отговор на частната жалба от „К.“ ЕАД, в който са изложени съображения за недопустимост и неоснователност. Моли да се остави без разглеждане като недопустима частната жалба, а в условията на 5 евентуалност същата да се остави без уважение.

Постъпил е отговор на частната жалба и от „А.Т.“ ЕООД, който счита, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Изложени са подробни съображения и е посочена съдебна практика. Моли да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди, като правилно и законосъобразно обжалваното определение.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

В настоящия случай договорът за правна защита и съдействие между А.

Г. М. и адв. Д. М. е сключен на 09.08.2023 г. /лист 58 от въззивното производство/, поради което приложение следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие след изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г. Разпоредбите на Наредба №1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие/ в този смисъл определение №782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС, Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о., ТК/.