Определение № 7 от 09.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№7 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600004 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 вр. ал. 4, т. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от ОП-Пловдив срещу протоколно определение, постановено на 14.11.2024 г. в разпоредително заседание по НОХД № 2319/2024 г. по описа на Окръжен съд –Пловдив, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.

В протеста се твърди незаконосъобразност на съдебния акт. Излагат се аргументи, че във фактическата част на обвинението са описани всички обстоятелства от предмета на доказване, не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимия. Отстоява се позиция, че неправилно първостепенният съд е констатирал отсъствие на съществени факти относно настъпилото ПТП.

Прави се искане за отмяна на определението на окръжния съд и връщане на делото на първостепенния съд за разглеждането му по същество.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в частния протест възражения, с приложените по делото материали, както и с атакуваното определение намира, че:

Частния протест е процесуално допустим, тъй като е подаден от легитимирано лице, в срока за обжалване. Разгледан по същество е неоснователен.

Делото е образувано в Окръжен съд – Пловдив по внесен обвинителен акт на Окръжна прокуратура- Пловдив, с който спрямо подсъдимия Д. П. е възведено обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.

1

В проведеното на 14.11.2024 г. разпоредително заседание по делото съдът е бил сезиран с възражения от защитника на подсъдимия за наличието на нарушенията, визирани в чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, изразили се в несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК.

Окръжният съд е приел, че част от възраженията са основателни и е постановил атакуваното пред настоящия съд определение, с което съдебното производство е прекратено, а делото върнато на прокурора.

Отправеното пред настоящия съд възражение срещу приетото от окръжния съд наличие на предпоставките на чл. 248, ал. 1 т.3 от НПК е неоснователно.

Следва да се констатира, че:

Настоящето произнасяне на АС-Пловдив, в което на обсъждане са подложени качествата на обвинителния акт/ОА/, иницииращ съдебно производство спрямо подс. П., е трето поред.

Двукратно предходни състави на ПАС са констатирали недостатъци на обвинителния акт, които формират извод, че той не е годен да изпълни основното си предназначение- да очертае предмета на доказване по делото по ясен, безпротиворечив начин, обезпечаващ правото на защита на останалите страни в съдебното производство. Делото е връщано в предходната процесуална фаза с указания за отстраняване на съществени процесуални нарушения, от категорията на „абсолютните“. На прокурора, съобр. чл. 249, ал.2, изр. 2 от НПК, е императивно възложено отстраняването им.

Според настоящия състав на съда преждеконстатираните нарушения не са отстранени в същинската им част. Единствената промяна във фактическото описание на инкриминираното деяние, че прокурорът е отстъпил/ може би-налице са противоречия в тази насока/ от първоначалното си твърдение пострадалият да е бил извън зрителната зона на предаденото на съд лице.

Намален е и обемът на правилата за движение, които обвинението претендира подсъдимият да е нарушил и така да е предпоставил настъпването на съставомерния резултат. Игнорирани от прокурора са останалите двукратно указани съществени нарушения на процесуалните правила, от категорията на „абсолютните“, които са отстраними, но единствено от държавния обвинител.

1. И в Решение № 49/ 28.03.2022 г. по ВНОХД№ 591/2021 г. на ПАС, и в Определение № 298/ 10.08.2022 г., постановено по ВЧНД №323/2022 година на ПАС, е изведена констатация, че обстоятелствената част на обвинението в първоначално изготвения ОА е лишена от факти, които да подкрепят обвинителната теза, че подсъдимият П. е управлявал автомобила по път, отворен за обществено ползване. Същият извод следва да бъде направен и за обвинителния акт, инициирал настоящето съдебно производство.

Пловдивският апелативен съд намира за неправилно приетото от 2 контролирания съд, че „във внесения за разглеждане обвинителен акт са положени усилия за коректно и точно описание на мястото, както на което се е намирал подсъдимият преди настъпване на ПТП, така и на конкретното местоположение на последното“. Напротив. Описание за движение по път е налице единствено относно „непознатите лица“, които неправомерно са отвеждали притежавани от подсъдимия крави / стр. 3, абз. 4 от ОА/. Сочи се, че след като забелязали автомобила, непознатите се разбягали, кравите тръгнали да се връщат обратно, това сторил и подсъдимият. Твърдение, че управляваният от подс. П. автомобил е преминал по същия път, било то на отиване или на връщане, отсъства. Изложената фактология за времевото и пространствено движение на подсъдимия/и пострадалия/ не позволява да се приеме, че прокурорът сочи инкриминираното деяние да е реализирано там, където първоначално са се движели „непознатите лица“ и кравите.

Нещо повече- посочено е, че инцидентът се е развил в местността „К.“, в землището на с. Б., при което подсъдимият е имал видимост, „защото в нивите имало единствено ниска растителност“, а при вида на МПС пострадалият П.Г. и А.Г. „ се разбягали в различни посоки по полето“/ стр. 4, абз 1 ОА/. И в настоящия ОА, и в първия такъв са посочени GPS координати на мястото на произшествието. Те нямат информативна стойност за характеристиките на това място. На стр. 15 от ОА /абз. 4/, при извеждане на правните си изводи, прокурорът е приел, че местопрестъплението се е осъществило „в отсечката между селскостопански път с ПИ…. и границата на поземлени имоти с ПИ… и ПИ….“.

Обсъденото формира извод, че така заявените от прокурора факти нито поотделно, нито в съвкупност съдържат информация, годна еднозначно да определи дали деянието е реализирано на място, съответстващо на дефинитивното определение на „път“, дадено в параграф 6 от ПЗРЗДвП.

Възведеното спрямо подс. П. обвинение е за престъпление, реализирано при неспазване на правилата за движение по пътищата, при което характеристиката на местопроизшествието е елемент от съставомерните му признаци. Отсъствието на факти, установяващи тази характеристика, е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита не само на подсъдимия и защитника му, но и на акцесорните страни в процеса, които реализират правата си само съобразно застъпената от държавното обвинение теза.

3

Нарушаването на конкретно правило за движение по пътищата, което е допълващ елемент от състава на престъплението, също е мислимо само за действия, реализирани на място, за което е установено дължимо поведение в ЗДвП и ППЗДвП.

Неправилно първостепенният съд не е намерил за основателни наведените в тази насока възражения от защитника в проведеното разпоредително заседание.

2. Двукратно при предходните си произнасяния ПАС е констатирал и отсъствието на дължими факти за нарушението на онези правила по пътищата, които запълват бланкетната норма на чл. 343 от НК.

Понастоящем подсъдимият е предаден на съд с обвинение, че е нарушил единствено повелята на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, задължаваща водача да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при внезапно възникнала опасност за движението.

В актуалния обвинителен акт отново отсъстват факти, очертаващи това нарушение. Не е посочено нито в кой момент, нито на какво разстояние пострадалият П.Г., както и несъставомерно пострадалият А.Г. са се превърнали във видима за подсъдимия опасност за движението. Пестеливо поднесеното в ОА описание на такива факти е и противоречиво. От една страна се твърди пострадалият П.Г. да се е движел попътно на автомобила на подсъдимия, тичайки пред него и попадайки в осветената му зона/нощем/, при което подсъдимият нито намалил скоростта, нито спрял и това довело до фатален сблъсък/ стр. 4, долу и стр. 5 горе от ОА/. Налице е твърдение за праволинейно движение и на подсъдимия, и на пострадалия.

Изложена е още и обвинителна теза, че подс. П., бидейки в неизвестност за посоката на движение на непознатите му лица/ едно от които е съставомерно увреденото/, „е предприел завой/заб., неясно ляв или десен/ с товарния си автомобил на място, където се оказал покойният П.Г. и св.

А.Г.“/ стр. 6, абз. 4 от ОА/.

Т.е., налице е противоречие относно взаимното местоположение на пострадалия и МПС, относно посоките им на движение, както и относно това дали подсъдимият е могъл да види пострадалия или е бил изненадан от това, че той се е „оказал“ в траекторията на реализиран с автомобила завой/в неясна посока/.

Именно въз основа на фактите на обвинението подсъдимият, защитникът му, акцесорните страни в процеса могат да организират защитата си, а съдът е компетентен да се произнесе по възведеното обвинение.

Ефективното упражняване на правата на страните в съдебното производство е невъзможно, ако липсва ясно и непротиворечиво посочване на значимите за решаване на отговорността обстоятелства в описателната част на 4 обвинителния акт, което е прието в съдебната практика като абсолютно изискване за процесуалната му издържаност.

Обвинителният акт, по който е образувано настоящето съдебно производство, не отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК.

Съдържанието на посочената норма и тълкуването му в утвърдената съдебна практика, вкл. и в Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д.

№ 2/2002 г., ОСНК, очертава обвинителния акт като лимитиращ предмета на доказване в съдебната фаза. Настоящият обвинителен акт не може да изпълни главното си предназначение- да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, като по този начин постави основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита на подсъдимия, на защитника му, на акцесорните страни.

Като е констатирал наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, неотстраними от съда, но отстраними от прокурора, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на държавния обвинител, първостепенният съд е постановил законосъобразно определение.

Наведените срещу това оплаквания в частния протест са неоснователни.

След връщане на делото на прокурора следва да бъдат отстранени както нарушенията, посочени от първостепенния съд, така и констатираните от настоящия.

С оглед гореизложеното, Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 14.11.2024 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 2319/2024 г. по описа на Окръжен съд –Пловдив, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора.

Определението не подлежи на обжалване и протест .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5