Определение № 2704 от 23.10.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2704 гр. Бургас, 22.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20242100501589 по описа за 2024 година

Производството е по спор за подсъдност между съдилища, развиващо се по реда на чл.122 от ГПК.

В Определение №6098/08.10.24г. по гр.д.№6804/24г. по описа на РС-Бургас е заявено становище, че този съд не е компетентен да разгледа иска по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, препратен му от Софийски РС с Определение №35123 от 30.08.24г.поради констатацията, че не са спазени правилата за местна подсъдност по чл.108, ал.1, изр.2 от ГПК.

БРС не счита,че следва да разгледа спора. Прекратил е производството пред себе си и е повдигнал пред БОС препирня за подсъдността с искане за определяне на компетентен за произнасянето по казуса съд, за какъвто той счита първоначално сезирания Софийски РС,позовавайки се на следното: характерът на иска е осъдителен за парична сума, заявен на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД от търговско дружество(„Минолби“ЕООД) със седалище и адрес на управление в гр.Бургас срещу друго търговско дружество(„А 1България“ ЕООД) със седалище и адрес на управление в гр.София; ответникът няма регистрирани в ТР клонове по смисъла на Търговския закон(ТЗ);ответникът не е подал отговор по чл.131 от ГПК и не е изразил становище за неправилно приложени правила за местната подсъдност по спора; съгласно чл.108 ГПК исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда , в чийто район се намира тяхното управление или седалище.

Бургаски окръжен съд констатира от данните по делото следното:

Производството по гр.д. 41965/24г. е било образувано пред Софийски РС на 15.07.24г. по облигационна претенция на „Минолби“ЕООД срещу „А 1България“ ЕООД за присъждането на сума от 8,92лв.с ДДС, платена от ищеца без основание по дебитно известие,издадено от ответника на 31.05.23г.

В исковата молба е изразено становище, че искът може да се гледа и в РС-Бургас, защото: ищецът е потребител,който не търгува с предлаганата от ответника електронна съобщителна услуга, а само се ползва от нея и има седалище в гр.Бургас, при което следва да се ползва от 1 защитата на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и приема за приложимо към подсъдността правилото на чл.113 от ГПК, освен това е сключил договора си за горните услуги с представител на доставчика в клона му в гр.Бургас, поради което може да се приложи правилото на чл.108, ал.1,т.2 от ГПК( делото да се гледа в района на седалището на клона на ответника-юридическо лице, т.е. в гр.Бургас).

Възприемайки волеизявлението на ищеца като молба за препращане на делото за разглеждането му на РС-Бургас, Софийски РС е прекратил с определение от 30.08.24г. производството пред себе си и е изпратил делото на БРС прилагайки правилото на чл.108, ал.1, изр.2 от ГПК.

Окръжен съд Бургас не споделя тези съображения и намира за компетентен да разгледа делото първоначално сезирания съд, поради следното:

Ищецът е господар на процеса, който с факта на подаването на исковата молба до определен съд упражнява процесуалното си право на избор на правораздавателния орган, считан за компетентен да разреши възникналия спор.В случая последният е отправен до Софийски РС.Ако ищецът бе приел за компетентен РС-Бургас, щеше да подаде исковата си молба до него.

Подсъдността на гражданско правните спорове е подвластна на императивни процесуални правила, като конкретно местната такава се определя от тях като обща и специална.

Когато подаването на иск не е съобразено с правилата по ГПК, законодателят е предвидил такива и за корекция, осъществима чрез преценката, която съгласно чл.118 от ГПК прави всеки съд сам за това дали започнатото пред него дело му е подсъдно или не.За съблюдаването на някои от правилата в тази връзка съдът има задължението да следи служебно, но други съобразява само ако ответникът е възразил.

Според правилото на 119, ал.4 от ГПК извън случите по чл.119, ал.1-3 ГПК възражение за неподсъдност на делото може да прави само ответникът и то най- късно в срока за отговор на исковата молба. Т.к. хипотезата на чл.108, ал.1,предл. второ от ГПК, касаеща местната подсъдност на делото по седалището на клона или поделението на търговеца не попада в горните изключения, тази подсъдност не подлежи на служебна проверка.Следователно първоначално сезираният с исковата молба Софийски РС няма право да извършва такава, щом не му е нарочно отправено възражение от ответника.Конкретното съдебно производство обаче е в начален етап на развитие, при който ответникът още не е подал отговор на исковата молба и не е оспорил приложената местна подсъдност, следователно препращането на делото за разглеждане от друг съд не намира основание в упражняване на правата по чл.119 ГПК за възражение в този смисъл.

От друга страна ищецът се е позовал и на потребителска защита, при наличието на която съдът изследва служебно според чл.119, ал.3 от ГПК наличието на предпоставки за приложението на чл.113 от ГПК, поради което БОС дължи да изложи съображения в тази насока.

Трайната практика на ВКС дава разяснение, че понятието „иск на потребител“, за който е приложима специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, касае само случаите, при които ищецът има качеството "потребител" по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. В цитираната норма понятието "потребител" има пред вид всяко физическо лице, придобиващо стоки или ползващо услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон /ЗЗП/ действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност,/в т. см. определение № 4276 от 28.12.2023 г. на ВКС по ч.

2 гр. д. № 5361/2023 г., IV г. о., ГК/.

Актуалната редакция на т. 49 от ДР на ЗЕС /бр. 20 от 9.03.2021г./, действала и при подписване на сключения между страните по делото договор от 03.12.2021г., дефинира качеството „потребител“ също като относимо само към физическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга за цели, излизащи извън обхвата на неговото занятие, стопанска дейност, служба или професия. При това съвпадение на двете дефиниции за понятието „потребител“ не може да се заключи, че ищецът попада в обхвата им, защото е юридическо лице.

Изводимо от горното е, че настоящият ищец не може да се ползва и от специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК за предявяване на иска си в съда, в чийто съдебен район се намира седалището му, защото разпоредбата дава възможност на потребителя за избор на съд според настоящ или постоянен адрес, какъвто имат само физическите лица, но не и юридическите.

Обобщавайки констатациите си дотук, Бургаски окръжен съд приема, че липсва законово основание за препращане на делото за разглеждане от първоначално сезирания с исковата молба Софийски РС, на РС-Бургас.

Ето защо компетентен да разгледа спора остава Софийски районен съд, на който делото следва да бъде изпратено.

Водим от горното, Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД за местно компетентен да разгледа иска с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД с вх. рег.№ 230627/15.07.24г. на Софийски РС, заявен от „МИНОЛБИ“ ЕООД против „А1 България“ЕАД и препратен от СРС след служебна проверка за правилно приложение на местната подсъдност, на БРС.

ИЗПРАЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3