Решение № 148 от 04.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Варна, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Т. като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000145 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ФАНТАСТИКО ГРУП ООД, ЕИК 206255903, София, чрез управителя В. Н., срещу решение №563/12.12.2022г., постановено по т.дело №142/2022г. по описа на ВОС, с което съдът е отхвърлил предявен от „ФАНТАСТИКО ГРУП“ООД , ЕИК 206255903, гр.София, кв.Симеоново, ул.

Момина сълза № 14 А, правоприемник на „ВИНТЕРКО“ООД, ЕИК 831680844, гр.София, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ЕАД, ЕИК 201398872, Варна, представлявано от Я Д и П С, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 101 335.60 лева, представляваща компенсаторна неустойка в размер на 50% от произведението на договорено прогнозно средномесечно количество електрическа енергия за съответните обекти по цена на последно издадена от ответника фактура, поради неспазен срок на предизвестие за прекратяване на Договор за комбинирани услуги / Д К У / №2106001129/09.06.2021г. за покупко -продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „ЕНЕРГО - ПРО МАРКЕТ +“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 1

09.03.2022г. до окончателното изплащане на присъдените суми, на осн.чл.92 от ЗЗД във вр. чл.18, ал.1 от договора, като неоснователен.

Въззивникът излага, че обжалва постановеното от ВОС решение изцяло като твърди, че същото е нищожно поради изцяло неразбираемата воля на съда, а евентуално неправилно и необосновано поради постановяването му при нарушение на материалния закон, в противоречие със събраните доказателства. На първо място въззивникът излага, че мотивите на акта са толкова неясни, че на практика представляват липса на такива, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл.236, ал.2 ГПК и води до нищожност на съдебния акт. На следващо място въззивникът твърди, че съдът е извършил нелогично и неправилно тълкуване на разпоредбите на чл.16 и чл.17 от договора като е стигнал до погрешен извод, че договорът е бил прекратен на основание чл.17, б.“з“ както, че основание за ангажиране отговорността на ответното дружество не е възникнало, т.е. осъществила се е изрично предвидена в договора възможност за преустановяване действието на договора без предизвестие. Твърди, че по делото ответникът не е твърдял обсъдените от съда хипотези на прекратяване на договора, предвидени в чл.16 от същия. Позицията на ищеца е, че ответникът едностранно предсрочно е прекратил договорната връзка в нарушение на чл.17, б.“ж“ от договора, без спазване срока на предизвестие, поради което е налице виновно неизпълнение на договора, съответно се дължи предвидената в същия неустойка за неизпълнение, предмет на иска.

Въззивникът счита за неправилен извода на съда, че изявлението на насрещната страна от 05.10.2021г. няма характер на предизвестие по смисъла на чл.17 от договора, въпреки изрично изразената воля на ответника в този смисъл. Поддържа, че след получаване предизвестието от ищеца, което е валидно настъпило на същата дата 05.10.21г., то е породило действие и не може да бъде оттеглено без съгласието на страната, на която е противопоставено. Нещо повече, съдът е приел, че отправеното изявление на ответника от 05.10.21г. представлява предложение за промяна в условията по договора поради рекордно повишаване цените на ел.енергия в Европа, като съдът го квалифицира в една от хипотезите на чл.16 от договора.

Отделно от това, въззивникът прави оплакване, че съдът не е взел предвид договорената между страните формула за определяне размер на цената за срока на действие на договора, а именно среднопретеглена цена за 2 всеки съответен месец на платформа „пазар ден напред“ на Българска независима енергийна борса /БНЕБ/, изчислена на база почасовата консумация на купувача и получените сетълмент цени за всеки отделен час през всеки месец на доставка, т.е. сочените обективни фактори са напълно неотносими към прекратяване на договора по чл.16, ал.1 от същия. Тези цени на борсов пазар - „пазар ден напред“ -се използват като референтни в договорите за доставка на ел.енергия на крайни потребители и се публикуват всеки ден до 15.00 часа на сайта на БНЕБ. Твърди се в тази връзка, че между страните се е запазила еквивалентността на престациите, тъй като изпълнението на договора не е станало по-обременително за продавача, а рискът е останал изцяло за купувача. Прави се допълнителен довод, че изпълнението на конкретния договор е започнало на 01.07.21г., а прекратяването е извършено след около два месеца, което е твърде кратък срок за проявяване на което и да е от посочените в чл.16 от договора основания за прекратяването му.

Въззивникът твърди още, че с решението си съдът не е отговорил на въпроса относно търсеното от ответника решаване на спора по взаимно съгласие към 01.11.21г., а не чрез прекратяване на договора по чл.17, б.з от договора. Ответното дружество не се е позовало на приетото от съда основание по чл.17, ал.1, б.з от договора. Именно защото страната не се е позовала на която и да е от хипотезите на чл.16 от договора, въззивникът счита, че съдът не е разполагал с правомощие да приема, че отправеното предизвестие от 05.10.2021г. попада в хипотезите по чл.16, ал.1 от договора.

Въз основа на изложените доводи, въззивникът твърди, че договорът е прекратен едностранно от ответника, считано от 01.11.2021г., без да бъде спазен срокът на дължимото предизвестие – в нарушение на клаузата на чл.17, б.ж от договора, според която договорът може да бъде едностранно прекратен от всяка една от страните с отправено 30 дневно писмено предизвестие, считано от първо число на месеца, през който изтича предизвестието. Поради това се претендира прогласяване нищожността на обжалваното решение или неговата отмяна като неправилно и вместо това съдът да осъди ЕНЕРГО ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕАД да заплати на ФАНТАСТИКО ГРУП ООД, сумата от 101 335.60 лева – неустойка в размер на 50% от произведението на договорено прогнозно средномесечно количество ел.енергия за съответните обекти по цената от последно 3 издадената от ответника фактура – за неспазение срок на предизвестието, по договор за комбинирани услуги от 09.06.2021г. за покупко-продажба на ел.енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго про маркет +“, ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се сторените разноски за две инстанции.

Препис от ВЖ е връчен на насрещната страна като в срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№5259/28.02.2023г. от ЕНЕРГО ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕАД, Варна, чрез адв.Лила Мачева, за неоснователност на жалбата.

Страната поддържа, че договорната връзка е прекратена на основание чл.17, б.з от договора, поради настъпване на непредвидени и непредвидими при сключването му условия, които правят продължаване на действието му икономически неизгодно и обременяващо за една от страните, в случая продавача. /ответник/ Поради това се твърди, че с получаване на уведомлението от 05.10.2021г., считано от 01.11.21г., договорът е прекратен, без нужда от предизвестие. Поддържат, че съдът правилно е възприел фактите по делото и съобразно извършено тълкуване на договора съгл. чл.20 ЗЗД, е достигнал до обоснования правен извод за неоснователност на иска.

Поддържа се възражение и за наличие на предпоставките на чл.95 от ЗЗД за кредиторова забава, направила невъзможно изпълнението на длъжника, което освобождава от отговорност последния дори съдът да приеме, че обжалваното решение е неправилно, съотв. че не са били налице основания за едностранното прекратяване на договора на основание чл.17, б.з във вр.чл.16 от същия. Претендира потвърждаване на съдебното решение изцяло ведно с присъждане сторените от въззиваемата страна разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят, чрез ю.к.Кънчев, поддържа жалбата на изложените основания.

Насрещната страна, представлявана от адв.Агл.Т., оспорва основателността на жалбата. Претендира потвърждаване на решението.

И двете страни претендират сторените разноски.

За да се произнесе по жалбата съдът прецени, че производството е образувано пред ВОС по искова молба на ВИНТЕРКО - БГ ООД, представлявано от управителя Вл. Н., заместено по реда на чл.227 ГПК в хода на производството от правоприемника си ФАНТАСТИКО ГРУП ООД, ЕИК 206255903, въз основа извършено преобразуване чрез вливане, с която е предявен иск срещу ЕНЕРГО ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕАД, за осъждане на ответника да заплати сумата 101 335.60 лева, представляваща неустойка в размер на 50% от произведението на договорено средномесечно прогнозно количество ел.енергия по цена по последно издадена от ответника фактура, за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на Договор за комбинирана 4 услуга от 09.06.2021г. за покупко-продажба на ел.енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по продукт „Енерго про маркет+“, ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се излага, че на 09.06.2021 г. между „ВИНТЕРКО-БГ" ООД и „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни Услуги"

ЕАД е сключен

Договор за комбинирани услуги

№2106001129/09.06.2021г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в страндартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „ЕНЕРГО-ПРО МАРКЕТ+" със срок на действие до 30.06.2022г., по силата на който ответникът се задължава да продава и доставя, а ищецът - да получава и заплаща количества нетна активна електрическа енергия срещу цена и при условия, посочени в договора. Твърди се, че на 05.10.2021г. доставчикът /ответник/ изпратил писмено уведомление до купувача/ищец/, в което обективирал изявление за изменение на договора, а в условия на евентуалност, при непостигане на съгласие, че прекратява без предизвестие договора, считано от 01.11.2021г., както и че ще инициира служебно прехвърляне на обектите на ищеца към доставчик от последна инстанция (ДПИ), като за избягване на генерирането на допълнителни разходи за дружеството, купувачът следва да предприеме незабавни стъпки за стартиране процедура по смяна на доставчика пред съответния мрежови оператор. Твърди, че с поведението си ответникът е нарушил разпоредбата на чл.17, ал.1, б.ж от договора за отправяне на едномесечно предизвестие при едностранно прекратяване на договора. Сочи, че с отговор от 07.10.2021г. ищецът обективирал несъгласието си за прекратяване на договора по взаимно съгласие и заявил претенцията си за заплащане на неустойка по реда на чл.18, ал.1 вр.чл.17, ал.1, б.ж от договора. Ищецът твърди още, че бил принуден да сключи на 08.10.2021г. договор с друг доставчик на ел.енергия, без проучване на различни опции за постигане на изгодни параметри предвид краткия срок – до 10-то число на месеца. Сочи, че с писмо от 08.10.2021г. ответникът „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни Услуги"ЕАД оттеглил уведомлението си за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021г. като посочил друга дата 01.12.2021г. за прекратяване действието на договора. Ищецът уведомил ответното дружество, че не приема новото предложение за прекратяване на договора, считано от 01.12.2021г. и претендира заплащане на дължимата неустойка. Позовава се на разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗЗД. Твърди още, че с писмо от 25.10.2021г. ищецът уведомил доставчика, че на осн.чл.103 от ЗЗД извършва прихващане на задължението за сумата от 101 335.60 лева (неустойка) срещу задължение на ищеца за заплащане на ел. енергия в размер на 232 382.18 лева, дължима за м.септември, съгласно протокол за прихващане от същата дата. Предвид възможността за прекъсване на ел.захранването от съответния оператор на електроразпределителна мрежа по искане на предишния доставчик, на основание чл.123 от ЗЕ, сумата от 101 335.60 лева впоследствие била заплатена на ответника. Ищецът обосновава правния се интерес от водене на иска като сочи, че ответникът не е заплатил 5 до момента дължимата неустойка за неспазено предизвестие по чл.18 от договора.