Решение № 2702 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2702 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СтИ.на Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от СтИ.на Григорова Гражданско дело № 20221100113663 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на „Изамет 2000“ ЕООД срещу Прокуратурата на РБ за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 9 252 000 лева, представляваща имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода 17.07.2019 г. – 23.12.2022 г. и 10 000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и 3 047.23 лева мораторна лихва върху главницата от 10 000 лева за периода 23.12.2019 г. – 23.12.2022 г.

От Я. И. З. е предявен иск за заплащане на 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и 24 377.77 лева мораторна лихва върху главницата за периода 23.12.2019 г. – 23.12.2022 г.

Според изложените в исковата и уточнителната молба твърдения, едноличният собственик на капитала на „Изамет 2000“ ЕООД и управител на дружеството Я. И. З. е бил задържан през юли 2019 г. от представители на ответника и привлечен като обвиняем за извършени от него престъпления. С известни прекъсвания за животоспасяващи лечения, когато З. е бил настанен в болнични заведения, задържането му за периода от 17.07.2019 г. до 24.03.2020 г. направило невъзможна работата на представляваното от него дружество.

Изземването на имущество, налагането на запор върху дружествени дялове довело до преустановяване на търговската дейност на „Изамет 2000“ ЕООД.

По този начин предприетите от държавата, чрез ПРБ мерки, довели до разколебаване на потенциални инвеститори да закупят дялове от дружеството, както и до разпространението на произвежданите от „Изамет 2000“ ЕООД 1 стоки на пазара на ЕС и преустановяване на вноса на суровини. Нарушението на свободното движение на капитали (разколебаване на потенциални инвеститори при закупуване на дялове от дружеството) се дължало на неправомерни действия спрямо неговия управител Я. З. и по този начин се стигнало до нанасяне на щети на дружеството, чрез пропуска му да реализира печалба от дейността си на стойност 9 252 000 лева. Предявява евентуален иск за обезщетение на вреди същата стойност, причинени от нарушение на свободното движение на стоки - разпространение на произвежданите от „Изамет 2005“ ЕООД продукти на пазара на ЕС и преустановяване на вноса на суровини.

Отделно от това, „Изамет 2000“ ЕООД търпял и неимуществени вреди от накърняване на репутацията му на коректен търговец, които оценява на сумата от 10 000 лева.

Върху главниците от 9 252 000 лева и 10 000 лева претендира присъждане на законна лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане, а върху сумата от 10 000 лева – и мораторна лихва от 23.12.2019 г. до датата на подаването на исковата молба в размер на 3 047.23 лева.

Ищецът Я. З. предявява осъдителен иск за заплащане на сумата от 80 000 лева, представляваща неимуществени вреди, претърпени от него като управител на „Изамет 2000“ ЕООД, във връзка с ограниченията на свободното движение на стоки и капитали на представляваното от него дружество, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане и мораторна лихва от 23.12.2019 г. до датата на подаването на исковата молба в размер на 24 377.77 лева.

Ответникът счита, че описаните в исковата молба вреди не са доказани; че „Изамет 2000“ ЕООД не е притежавало имущество, което да се изземе; че е извършвало дейност, включително внос и износ на произвеждани от него продукти в периода от регистрацията му до 17.07.2019 г.; че окончателно е преустановило дейността си; че е претърпяло вреда под формата на пропусната полза в посочения в исковата молба размер.

Навежда твърдения за съпричиняване от страна на Я. З. на вредите, търпени както от „Изамет 2000“ ЕООД, така и от самия него. Затварянето на фабриката на ищцовото дружество се дължало на действия на трети лица и на управителя Я. З..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно активно съединени искове с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Фактическият състав на отговорността на държавата за вреди от 2 нарушения на общностното право включва установяване на наличието и вида на нарушението, в причинна връзка с което се намират претърпените от ищеца вреди.

Предпоставките за ангажиране отговорността на държавата, уредени в чл. 2в от ЗОДОВ, са съответни на многократно цитираните такива в решения на Съда на ЕС и те се изразяват в достатъчно съществено нарушение на правна норма или принцип от правото на ЕС, предоставящи права на частноправните субекти и причинна връзка между нарушението и понесените от ищците вреди.

Не се спори и се установява от справка в търговския регистър, че „Изамет 2000“ ЕООД е регистрирано през август 2017 г. с капитал 5 000 лева.

Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е Я. И. З..

Според заключението на приетата по делото комплексна съдебноикономическа и оценителна експертиза, през 2017 г. дружеството не е придобило дълготрайни материални активи (ДМА) и е регистрирало загуба от 20 000 лева. През 2018 г. е реализирана печалба от 1 285 000 лева, като е осъществяван експорт в страни в и извън ЕС, като износът през 2018 г. е заемал около 10% от целия годишен оборот на „Изамет 2000“ ЕООД.

Установява се също, че с постановление от 17.07.2019 г. на прокурор от СпП Я. З. е бил задържан за срок от 72 часа, а с протоколно определение от 20.07.2019 г. по НЧД № 2545/2019 г. по описа на СпНС му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. По жалба на З. е постановено определение от 30.07.2019 г. по ВНЧД № 371/2019 г. по описа на АСпНС, с което взетата по отношение на Я. З. мярка за неотклонение е потвърдена.

Подадена е била молба на 13.09.2019 г. за изменение на мярката за неотклонение, която СпНС е уважил, като я е изменил в „подписка“, но с протоколно определение от 15.10.2019 г. определението е отменено и искането за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ е оставено без уважение.

Последваща молба за изменение на мярката за неотклонение е уважена и на 08.11.2019 г. тя е изменена в „парична гаранция от 20 000 лева“ по НЧД № 4018/2019 г. по описа на СпНС. Протестът на СпП не е уважен и на 14.11.2019 г. З. е бил окончателно освободен.

За периода 16.03.2020 г. – 24.03.2020 г. Я. З. отново е бил задържан под 3 стража.

Твърди се, че поради неправомерно задържане на Я. З., той е бил поставен в невъзможност да „движи бизнеса“ на „Изамет 2000“ ЕООД и да се противопостави ефективно на заграбването на материалните активи от производствената база в кв. „Гара Изток“; че безпомощното физическо състояние му е попречило да продължи търговската дейност на дружеството и след освобождаването му на 14.11.2019 г.

Относно приложимостта на режима на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, които частноправен субект твърди, че е претърпял от нарушение на основни свободи (на установяване, на свободно предоставяне на услуги, на свободно движение на стоки и капитали) от действия/бездействия на държавни органи е постановено решение на Съда от 15.11.2016 г. по дело С-268/15. В него е даден отрицателен отговор на въпроса за приложимостта на режима на отговорността на държавата, когато горепосочените свободи се нарушават с национална правна уредба, която се прилага еднакво към местни граждани и граждани на друга държава членка, и положението във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка, а между обстоятелствата по спора и предвидените в ДФЕС основни свободи няма никаква връзка.

Представителят на ищците обосновава, че поради извършван износ на продукция от „Изамет 2000“ ЕООД, преустановяването на дейността на дружеството засяга търговията в ЕС. Цитира и практика, според която не е необходимо ограниченията на свободното движение на капитали и на стоки вече да са дали резултат, а е достатъчно да са годни да предотвратят или ограничат придобиването на дялове или да разколебаят инвеститорите от други държави членки да инвестират своя капитал.

Действително, дружество, което изнася продукция, е активен участник на общия пазар, а преустановяването на тази дейност влияе върху баланса в съответния сектор. Същевременно, самото дружество става непривлекателно за инвеститори от държави членки на ЕС. Безспорно е, че българският пазар е част от общия пазар на ЕС. Това означава, че всяко дружество, чиято дейност е възпрепятствана от действия/бездействия на държавни органи и независимо дали изнася стоки, би търпяло вреди от нарушение на правото на ЕС (ограничение на движението на негови стоки и капитали), включително защото то е потенциално непривлекателно за други инвеститори. По тези 4 съображения съдът намира, че разпоредбите на чл. 36 и чл. 63 от ДФЕС, регламентиращи свободното движение на стоки и капитали следва да се тълкуват в смисъл на еднакво прилагане на националните режими относно тези свободи към свои граждани и граждани на други държави членки.

„Изамет 2000“ ЕООД е дружество, регистрирано в Република България и се ползва от правата, които имат всички търговски дружества. В подкрепа на този извод е определение на Съда от 03.07.2025 г. по съединени дела С-687/24 и С-688/24. Делата са по преюдициални запитвания, мотивирани от съвместимостта на национална правна норма с чл. 56 от ДФЕС (свободно движение на услуги). Съдът на ЕС е приел, че не може да се презюмира наличие на трансгранично положение само поради това, че граждани на Съюза от други държави членки биха могли потенциално да се възползват от така предлаганите възможности за услуги. Простото твърдение на доставчик на услуги, че част от клиентелата му е от държава членка, различна от държавата, в която се е установил, не е достатъчно, за да се констатира наличието на трансгранично положение, което може да попада в приложното поле на член 56 ДФЕС. (т. 27) В определението от 03.07.2025 г. Съдът на ЕС реферира и към свое предходно решение от 03.12.2020 г. по дело С-311/19, според което „само твърдение на доставчик на услуги, че част от клиентелата му идва от държава членка, различна от държавата на установяването му, не е достатъчно, за да се установи наличието на трансгранично положение, което може да попада в приложното поле на член 56 ДФЕС.“ (т. 25) Тези съображения на Съда на ЕС в определението от 03.07.2025 г. са относими и към случай като настоящия, доколкото твърденията в исковата молба за нарушение на други две основни свободи – движение на стоки и капитали, е обосновано по идентичен начин – клиентела от друга държава членка, различна от тази, в която дружеството има основно място на стопанска дейност и потенциална възможност за привличане на чужди инвеститори.

Ищците се позовават и на нарушение на принципите на пропорционалност и на легитимните правни очаквания. Безспорно, с тях се предоставят права на частноправни субекти и тези основни принципи имат директен ефект. Прилагането им означава да се извърши преценка дали приложените ограничителни мерки са в състояние да обезпечат постигането на преследваната с тях легитимна цел, но без да надхвърлят необходимото за нейното постигане.

5

Наличието на вреда за „Изамет 2000“ ЕООД, претендирана под формата на пропусната полза, както и причинната връзка между пропускът дружеството да реализира печалба за периода 23.12.2019 г. – 23.12.2022 г. и задържането на управителя на дружеството Я. З. следва да бъдат разгледани заедно, тъй като част от фактите са общи по отношение на две от основните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата в хипотеза като настоящата. Тази преценка следва да се извърши през призмата на трайната и задължителна за съдилищата в РБ съдебна практика.