Решение № 260453 от 15.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, ….07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУСИ

АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

АНЕЛИЯ

ЩЕРЕВА

ИВА

НЕШЕВА в присъствието на прокурора Виолета Желева, и при участието на секретаря Елка Григорова, като разгледа докладваното от съдия НЕШЕВА въззивно наказателно дело от общ характер № 783 по описа за 2019 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, вр. с чл. 318 и сл. НПК.

Производството е образувано, след като с решение № 266 от 19.02.2019 г. по н.д. № 1119/2018 г. на Върховния касационен съд, Първо наказателно отделение, е отмененa въззивна присъда № 175/06.07.2018 г., постановена по ВНОХД № 2418/2018 г. по описа на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Предмет на настоящото производство е постъпилият протест срещу присъда от 28.03.2018 г. по НОХД № 5450/2015 г. по описа на Софийския районен съд, 5-ти състав, с която И.К.И. е признат за невиновен в това, че на 13.03.2014 г., около 13:43 часа, пред входа на жилищна кооперация в гр. София, ул. „******е принудил другиго - Й.И.П., да претърпи нещо против волята й като употребил за това сила /хванал и извил ръцете на Й.П. зад гърба й, избутал я в ъгъла на входа, след което я обърнал с лице към себе си, като с лявата си ръка хванал и стиснал ръцете зад гърба й, а с дясната си ръка бавно започнал да разкопчава ципа на якето, с което била облечена, в следствие на което тя започнала да пищи, а той запушил устата ѝ с дясната си ръка/, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК.

В протеста и депозираното към него допълнение се поддържа, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и не съответства на събраните по делото доказателства. Твърди се, че по делото безспорно се установява, че е осъществен престъпният състав на чл.143, ал.1 от НК. Излагат се съображения, че районният съд е направил погрешен анализ на събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилния извод за недоказаност на обвинението. Предлага се присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена осъдителна присъда.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура поддържа подадения протест, като посочва, че се установява авторството на деянието от събраните доказателства, а именно от разпита на свидетелката П. и заключението на вещите лица по лицево-идентификационната експертиза № 191. Според представителя на Прокуратурата на Република България не следва да бъде кредитирана комплексната криминалистично – поведенческа и видео-техническа експертиза, доколкото изводите на вещите лица не са базирани на конкретни изчисления.

Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт поради недоказаност на обвинението. Счита, че присъдата е правилна и законосъобразна, а мотивите на първоинстанционния съд – задълбочени. Акцентира върху обстоятелството, че следственото действие – разпознаване - е било извършено 7 месеца след датата на инкриминираното деяние, както и на противоречивите показания на пострадалото лице досежно външните белези на автора на деянието. Счита, че приетата в хода на въззивното производство лицево-идентификационна експертиза не следва да бъде кредитирана, доколкото изводите на вещите лица се опровергават и от заключението по комплексната криминалистично – поведенческа и видео-техническа експертиза.

Подсъдимият И.К.И., възползвайки се от правото си на последна дума, моли присъдата на районния съд да бъде потвърдена.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна поради следните съображения:

Подсъдимият И.К.И. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, с ЕГН: **********.

На 13.03.2014 г., около 13.30 часа в гр. София пострадалата св. Й.И.П. се прибирала от училище, вървейки по бул.

“А. ***. Вървейки, усетила, че някой я следва – неустановено по делото лице от мъжки пол, което вървяло на малко разстояние от нея. Докато свидетелката П. правила опит да отключи входа на бл.***, находящ се в гр. София, ул. “Перник“, в който живеела, била нападната от неустановеното по делото лице. Непознатото лице притиснало пострадалата П. до пощенските кутии, а мъжът хванал двете й ръце с едната си ръка, а с другата ръка започнал да разкопчава ципа на якето й. Тъй като П. се опитала да вика, нападателят запушил устата й с ръка. Тя успяла да го ритне силно между краката, от което нападателят пуснал ръцете и устатата й.

След това нападателят й направил знак с ръка да мълчи, тя обаче започнала отново да крещи и мъжът си тръгнал. Пострадалата П. потърсила помощ във фризьорския салон, който се намирал до нейния блок, като от фризьорския салон се обадили на полицията. П. се обадила и на своята майка — св. Н..

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства в хода на първоинстанционното производство, а именно: гласни доказателства: показанията на св. Й.П. /л. 202-204 от първоинст. производство/, св.Т.Н. / л. 198 от първоинст. производств., вкл. и прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство/, св. М.П./л. 230-231 от първоинст. произвдство, вкл. и прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство/, св. Л.Д./ вкл. и прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания, дадени пред друг състав на първоинст. съд и дадени в хода на досъдебното производство/; показанията на св. В.П./л. 231-232, вкл. и прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетелката, дадени пред друг състав на първоинстанционния съд и дадените в хода на досъдебното производство/; св. Ж.П.-С./л.232 от първоинст. дело/; показанията на св. Б.С., дадени в хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 НПК; обясненията на подсъдимия И.; писмени доказателства: протокол за разпознаване на лица и предмети, справки от мобилни оператори, протокол за доброволно предаване, свидетелство за съдимост на подсъдимия; способи на доказване: заключение на вещите лица по назначените видео-технически експертизи /л. 65-75 и л. 52-61 от досъдебното производство/; съдебно-психиатрична експертиза /л. 77-82 от ДП/; съдебно-психологична и психиатрична експертиза /л. 86-91 от ДП/, както и събраните в хода на въззивното производство доказателства: гласни доказателства: показанията на св. Й.П. /л. 111 от настоящото дело/, обяснения на подсъдимия И.И.

/118-119 от делото/, способи на доказване: заключение по назначената в хода на въззивното производство лицево-идентификационна експертиза /л. 104-108 и 112-114 от въззивното производство/; заключението на вещите лица по комплексна криминалистично – поведенческа и видео-техническа експертиза / л. 148-161 от делото/; оглед на веществени доказателства – плик с вх. № НИКК 019-03685 /120-123 от настоящото производство/; писмени доказателства: писмо с изх. № 343/07.11.2019 г. от 32-ро СОУ, резултат от полиграфско изследване, протокол № 109/2018 г. от 15.10.2018 г.

Според този съдебен състав не съществуват съществени противоречия в доказателствения материал по делото досежно извършеното деяние-времето, мястото и начинът на извършване на деянието. Тези обстоятелства пряко се установяват от показанията на пострадалата Й.П., които правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд досежно тези обстоятелства. Показанията на свидетелката са логични, последователни, детайлно описващи събитията, потвърждават се от събрания по делото доказателствен материал, а именно: показанията на майката на пострадалата - св. Н., св. М.П., както и заключенията по назначените в хода на досъдебното производство видео-технически експертизи. Настоящият състав се солидализира със становището на първоинстанционния съд да основе фактическите си изводи на посочените доказателства, които се потвърждават и от извършения оглед на веществени доказателства – два броя флашпамети /л. 109 от въззивното производство/, съхраняващи видеозаписи от охранителни камери.

В хода на производството противоречив доказателствен материал е събран единствено досежно авторството на деянието. В тази връзка настоящият състав се солидализира с изводите на първата инстанция и направения задълбочен доказателствен анализ досежно авторството на деянието и че не са събрани достатъчно доказателства за съпричастността на подсъдимия в него.

Въззивният съд счита, че правилно първоинстанционния съд не е дал вяра на показанията на пострадалата досежно автора на деянието и резултата от проведеното процесуално-следствено действие – разпознаване.

Настоящият състав кредитира заключенията на вещите лица по изготвените в хода на досъдебното и въззивното производство видео-технически и лицево-идентификационни експертизи. Същите са компетентни, задълбочени, безпристрастни, изготвени от лица, притежаващи необходимите познания и опит в съответната специализирана област.

Според вещите лица, изготвили заключението по назначената в досъдебното производство видео-техническа експертиза по обект към протокол № 340-Ф/2014 предоставените записи не са годни за извършване на сравнително изследване с цел идентификация на обекти и лица.

Според вещите лица, изготвили заключението по видео-техническа експертиза по флашпамет към протокол 368-Ф/2014, констатираните съвпадащи признаци между лицето от мъжки пол от видеозаписите и представените сравнителни материали е достатъчно за заключение, че лицето на записа от мъжки пол вероятно е подсъдимият, като вещите лица са пояснили, че видеозаписите са негодни за категорична идентификация на лица и обекти и че идентификацията на лицата от представените за изследване видеозаписи е възможна само по общи признаци и не е възможно да се даде категорично заключение. Според вещите лица констатираните между сравняваните обекти съвпадения са във формата на главата, лицето, форма и линия на косата, челно и теменно оплешивяване, форма и размер на челото, форма и размер на веждите форма на веждите. При изслушване на вещите лица пред първоинстанционния съдебен състав, вещите лица са посочили и различия между снимката на подсъдимия /от БДС/, която е била сравнителен образец при тяхното изследване, и извършителя от видео-записа - разлика в челото и формата на лицето на подсъдимия и заснетото на камерите лице.

Според заключението на вещите лица по назначената лицево-идентификационна експертиза флаш памет към протокол № 368-Ф/2014 съдържа информация за лице от мъжки пол, което е със сходни общи черти на главата и лицето с тези на подсъдимия, записана в интервала 13:1800-13:18:13 ч. на 13.03.2014 г. Посочено е, че информацията от изображенията дава възможност за визуализация само на общи признаци, поради което и не може да се направи категоричен извод за идентичност. Вещите лица при съпоставка на външните анатомични белези на главата и лицето според тяхната конфигурация са установили сходства във формата и охранеността на лицето, характера и специфичната линия на косата, наличието на теменно оплешивяване, височина и ширина на челото, корен, гръб и основание на носа, височина на носа, специфична конфигурация на долна челюст и брадичка, взаимно разположение на елементите на лицето, като са направили извод, че лицето от видеофайла най-вероятно е подсъдимият.

В хода на въззивното производство бе назначена и комплексна криминалистично-поведенческа и видео-техническа експертиза. Според заключението лицето от мъжки пол от видео-записа, обект на изследване, и подсъдимият имат основни антропологични белези, характерни за мъжки пол, антропологичните и морфологични белези на лицето от записа, сочат за видима обща ориентировъчна възраст от порядъка на около 35-45години, а подсъдимият към датата на инцидента е бил на 40 години; и двете лица имат правилно телосложение и умерено общо охранване; и при двете лица е налице преобладаващо тъмно окосмяване на главата. Вещите лица освен приликите между обектите са посочили и различия и несъответствия, както следва: ръстът на лицето от видеото, макар и най-приблизително установен, е в порядъка на около 170-175см, докато при подсъдимия той е 185см; формата на главата, височината на челото, нивото и формата на линията на окосмяване, както и формата на носа, които са основни и константни антропоморфологични и антропометрични показатели.

Разпечатката съдържа 35 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8d59ad1-117f-42a5-a8d0-1a96115d3d42