Определение № 2227 от 10.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2227 гр. София, 10.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502158 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 60734/28.05.2024 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260 срещу Протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 30.04.2024 г., по гр. д. № 4555/2023 г., на СГС, I-6 с., с което е спряно производството по делото до приключването с влязъл в сила акт на гр.д. № 13956/2016 г., на СГС, I-5 с., в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Частният въззивник твърди, че гр.д. № 13956/2016 г., на СГС, не е преюдициално спрямо настоящото гр.д. № 4555/2023 г. Сочи, че по последното дело са предявени осъдителни искове по Договор за кредит № HL628(HL30642) като следва да бъде установена дължимостта и размера на задълженията по посоченият договор, докато предмет на гр.д. № 13956/2016 г. били отрицателни установителни искове и за други, извън процесния, договори за кредит. От посоченото извежда, че преюдициалността между делата била обратна.

Отделно от това счита, че гр.д. № 13956/2016 г., на СГС следвало да бъде спряно с оглед процесуална икономия. Предявените по него искове били неоснователни и бил определен депозит за вещо лице, който не бил внесен умишлено от ответниците, с цел забавяне на делото и злоупотреба с право. По същество моли за отмяна на атакуваното определение.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК , частните въззиваеми Н. И.

И., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, бл. *, ет. *, ап. * и И. А. И., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, ул. „***“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, депозират идентични по съдържание отговори вх. №№ 82295/22.07.2024 г. и 82296/22.07.2024 г., в които изразяват становище за неоснователност на жалбата. Излагат доводи касателно определянето и заплащането на депозит за вещо лице по гр.д. № 13956/2016 г., на СГС. Сочат, 1 че по посоченото дело са предявени искове за установяване недължимост на суми по два договора за кредит, сключени между страните, като единият от тях е предмет и на гр.д. № 4555/2023 г., заведено 7 години след първото дело.

Считат за правилен извода на съда, че второто заведено дело № 4555/2023 г. следва да бъде бъде спряно, доколкото решението по гр.д. № 13956/2016 г. би имало значение за правилното му решаване, предвид липсата на идентичност на страните по двете дела. По същество молят за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендират разноски.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем Я. Л.

Т., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, 7, бл. *, вх. *, ап. *, не депозира отговор на частната жалба.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр.д. № 4555/2023 г., на СГС, I-6 с., е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове, за солидарното осъждане на И. А.

И., Н. И. И. и Я. Л. Т., да заплатят: - сумата 17719.74 евро, дължима главница, по Договор за кредит № HL628/23.08.2007 г., сключен с „ДЗИ Банк“ АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 18.04.2023г., до окончателното плащане; - сумата 25795.73 евро, възнаградителна лихва за периода 10.12.2012 г. - 11.04.2023 г.; - сумата 3485.94 евро, мораторна лихва за периода 10.12.2012 г. - 11.04.2023 г.; - сумата 606.71 евро, такси по силата на чл. 10, т. 2 от Договора, за периода 07.01.2013 г. - 11.04.2023 г. и - сумата 257.20 лв., разноски по силата на чл. 10, т. 3 от Договора, за периода 14.07.2017 г. - 11.04.2023 г.

В границите на срока по чл. 131 ГПК ответниците И. и И. са депозирали отговори, в които считат претенцията за недопустима. Твърдят, че между същите страни, на същото основание и за същото искане е било образувано гр.д. № 13956/2016 г., на СГС, I-5 с., поради което считат, че настоящото производство следва да се прекрати. Прекратяване следвало и поради висящността на друго производство - гр.д. № 4757/2018 г., на СГС, I10 с., което било образувано също по иска на банката и което към момента на подаване на отговорите било спряно. Твърдят нищожност на допълнителните споразумения (анекси) с довод, че със същите се извършва капитализиране на лихвите.

Видно от находящият се в кориците на делото Протокол от 30.04.2024 г. е, че на същата дата е проведено открито съдебно заседание, в границите на което след събиране на допуснатите специални знания, е постановено атакуваното определение, с което производството по делото е било спряно до приключването с влязъл в сила акт на производството по гр.д. № 13956/2016 г., на СГС, в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Произнасянето е обосновано с преценка, че доколкото между страните по двете производства не е налице идентичност, то не са налице основания за прекратяване на по-късно заведеното дело, но са налице основания за спиране, доколкото предмет на двете производства е дължимостта на суми по Договор за кредит № 2

HL628/23.08.2007 г. като са налице твърдения и за нищожност на сключени допълнителни споразумения към него.

Произнасянето на СГС, обективирано в атакуваното Определение, се преценява като правилно.

Съобразно разясненията дадени в т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 г., по тълк.д.

№ 1/2017 г., на ВКС, ОСГТК връзката между делата, която има предвид разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното дело, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 – чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.

Видно от служебно изисканите от СГС доказателства е, че производството по гр.д. № 13956/2016 г., на СГС се провежда по предявени от Н. И. срещу „Юробанк България“ АД, искове с правно основание чл. 124 ГПК за недължимост на суми по Договор за кредит № 32/21.02.2006 г. и Договор за кредит № HL628/23.08.2007 г. Исковете са обосновани с твърдения за нищожност на сключени допълнителни споразумения, с които се извършвало трансформиране на главница, лихви и такси в една обща нова главница, която отново била олихвявана и върху нея се начислявали такси. Не се твърди, а и не са налице данни производството по делото да е приключило, напротив и двете страни коментират бездействие във връзка със заплащане на депозит по допуснати специални знания.

Както правилно е отбелязал и съставът на СГС, макар и да не е налице идентичност между страните по двете дела, доколкото осъдителните искове по настоящото дело, са предявени срещу всички солидарни длъжници, връзка на преюдициалност е налице. Това е така защото, силата на присъдено нещо на постановеното решение по гр.д. № 13956/2016 г., би обхванала и въпросите за съществуването и валидността на договорната връзка основана на Договор за кредит № HL628/23.08.2007 г. и сключените допълнителни споразумения към него или на отделни клаузи от тях. Безспорно е, че тези въпроси, въведени под формата на възражения от страна на ответниците, попадат и подлежат на обсъждане и в границите на настоящото производство, по което осъдителните искове срещу солидарните ответници са основани на същият договор за кредит и допълнителните споразумения към него. Отделно от това 3 евентуалната недължимост на определени суми по процесния договор би следвало да бъде съобразена и в границите на настоящото производство. Тези изводи не могат да бъдат разколебани от обстоятелството, че предмет на преюдициалното производство е и друг договор за кредит, различен от процесния, сключен между същите страни.

Че е налице връзка на преюдициалност между двете дела и са налице условията за спиране на гр. д. № 4555/2023 г., на СГС, I-6 с., е изразил становище и самият ищец на стр. 1-ва от депозираната допълнителна искова молба вх. № 68331/18.07.2023 г.

Доводите във въззивната жалба за неоснователност на предявените отрицателни установителни искове предмет на разглеждане гр.д. № 13956/2016 г., на СГС, I-5 с., не подлежат на обсъждане в настоящото производство, нито пък може да бъде извършвана преценка на процесуалните действия на страните.

По изложените съображения атакуваното Протоколно определение, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 30.04.2024 г., по гр. д. № 4555/2023 г., на СГС, I-6 с., с което е спряно производството по делото до приключването с влязъл в сила акт на гр.д. № 13956/2016 г., на СГС, I-5 с., в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба, в 1-седмичен срок от съобщаването, при условията и по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4