Решение № 13 от 24.01.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. гр. Добрич, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Т.

Анна Великова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20243200500410 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод въззивна жалба с вх.рег.№ 7402 от 10.04.2024г. по регистратурата на Районен съд – Добрич, уточнена с молба с вх.№ 5284/22.08.2024г. по регистратурата на Окръжен съд – Добрич, подадена от ***, Булстат 124140232, гр. Варна, ***, чрез адвокат А. Т. от АК – Варна, срещу решение № 238/18.03.2024г. по гр.д.№ 2461/2022г. по описа на РС – Добрич, в частите, с които въззивникът е осъден да плати на М. Г. Д. ЕГН ********** гр. Добрич, ***, сумата от 8019,55 лв. - дължим остатък в брутен размер от обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 77 дни общо за 2020г., 2021г. и 2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 23.08.2022г. до окончателното плащане и сумата от 352,89 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 7217,60 лв., представляваща нетен размер на обезщетение по чл. 224 от КТ за периода 01.03.2022г. – 23.08.2022г., както и в частите, с които въззивникът е осъден да плати на адвокат Б. К. от АК - Добрич възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 2587 лв. и по сметка на Районен съд - Добрич сторени съдебни разноски в размер на 1 382,48 лв. - изплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица и 420,78 лв. - дължима държавна такса.

Въззивникът счита решението в обжалваните части за неправилно, немотивирано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В нарушение на процесуалния закон, съдът не обсъдил 1 изложените своевременно от ответника доводи, твърдения и възражения, подходил предубедено и не тълкувал и обсъдил обективно, всестранно, поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства.

Необосновано, без каквито и да е мотиви, съдът изключил от доказателствения материал по делото, оспорената от ищцата по реда на чл.

193 от ГПК молба/заявление за ползване на платен годишен отпуск в размер на 72 дни, приемайки, че ответникът не е провел пълно доказване на автентичността на документа. С този извод на съда въззивникът не е съгласен, като изтъква, че съдът изобщо не е обсъдил и оценил събраните свидетелски показания на основание чл. 194, ал. 1 от ГПК, не оценил фактите и обстоятелствата при условията на чл. 202 от ГПК предвид двете противоречиви експертизи, не съобразил становището на ответника във връзка с тези заключения, както и не направил анализ на същите по отделно и в съвкупност с останалите доказателства. По спорния между страните въпрос за броя действително ползвани дни платен годишен отпуск от ищцата съдът, при неправилно прилагане на чл. 182 от ГПК, като и не съобразил свидетелските показания на лицето, съставяло фишовете за работна заплата, формирал извод само на база счетоводната експертиза, без да вземе под внимание и да анализира в тяхната съвкупност и логическа свързаност останалите по делото достатъчен обем писмени и гласни доказателства, в т.ч. вътрешните актове на *** и в частност Правилника за атестация, заетост, оценка на труда и заплащане на преподавателите, със задължително по отношение на академичната му общност действие, съдържащ правилата за ползване на годишния платен отпуск на преподавателите. Съдът не взел под внимание това, че ищцата не представила доказателства за отчитане на положен труд през процесиите периоди, които да изключат ползването на платен годишен отпуск през време на студентските ваканции и в частност през периода, посочен в молба/заявление за отпуск от 72 дни; че ищцата не твърдяла и не доказала причина да е била възпрепятствана или пък специално на нея да не й е била осигурена възможност да упражни правото си да ползва платен годишен отпуск в рамките на календарната година, за която й се полага; че ищцата излагала противоречиви твърдения относно ползването на отпуск и подаването на молби за разрешаването му. Уважаването на исковата претенция само въз основа на информацията, съдържаща се в приложените по делото фишове за изплатена заплата, водело до неправилност на решението и до постановяването му в разрез с установената от ВКС практика. Въззивникът настоява за отмяна на решението и постановяване на друго за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В отговор на въззивната жалба въззивницата оспорва същата. Счита, че решението е постановено след пълно и обстойно изследване на фактите и съобразяване с нормативната база, а възраженията в жалбата за неправилност и немотивираност на решението поради противоречие с материалния и с процесуалния закон са неоснователни, в голямата си част неверни, нелогични, в противоречие на материалния закон и/или в преповтаряне на вече изложени 2 защитни тези. В пространно изложение с анализ на процесуалните действия и събраните доказателства въззиваемата страна е обосновала становището си за неоснователност на оплакванията в жалбата по съображения, поддържани в първата инстанция, както и виждането си, че първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Заявено е искане жалбоподателят да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокат Б. П. К., определен от съда размер на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ, съдействие и защита във въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Като постави на разглеждане подадената жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Жалбата е подадена на 09.04.2024г. (дата на предаване на куриер) - в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от оспорване на неизгодното за нея решение, чрез надлежно упълномощен адвокат, и е допустима.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се във въззивната жалба оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях, в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на настоящата инстанция – служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по повод искова молба, подадена от М. Г. Д. ЕГН ********** гр. Добрич, ***, с която против ***, Булстат 124140232, гр. Варна, ***, са предявени искове:

1 ) за прогласяване недействителността на клаузата в точка 6 от допълнителното споразумение от 26.09.2019г. към трудов договор № 35/09.07.2018г., сключен между М. Г. Д. и ***, поради противоречие с императивните разпоредби на чл.155, ал.5 от КТ и чл.25 от НРВПО - иск с основание чл. 74, ал. 1 вр. ал. 4 от КТ;

2) за осъждане на *** да заплати на М. Г. Д. сумата 5580,31 лв., представляваща дължим остатък от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното плащане - иск с основание чл. 224 от КТ;

3) за осъждане на *** да заплати на М. Г. Д. сумата 272,82 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху 5580,31 лв. за периода от 01.03.2022г. до 23.06.2022г. - иск с основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД.

В исковата молба са изложени обстоятелства за възникнало между страните трудово правоотношение за длъжността "***“ по силата на сключен 3 трудов договор № 35/09.07.2018г.; за неговото прекратяване на 18.01.2022г. със заповед № 1/2022 на ректора на ***, връчена в същия ден, за неизплащане в пълен размер на дължимото от работодателя обезщетение за неизползван от ищцата платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

Към 18.01.2022г. на обезщетяване подлежали 70 работни дни неизползван платен отпуск за 2020г., 2021г. и 2022г., но в заповедта за уволнението било невярно посочено, че на обезщетяване подлежат 23 работни дни неизползван отпуск, като обезщетението за тях било и грешно изчислено, при несъобразяване на чл. 224, ал. 2 от КТ вр. чл. 177, ал. 1 от КТ. Ответникът изплатил на ищцата посоченото в заповедта обезщетение и й дължал заплащане на допълнителна сума за обезщетението за тези 23 дни (поради грешното изчисляване), както и обезщетение за още 47 работни дни неизползван отпуск, които по години се разпределяли така: 23 дни за 2020г., 23 дни за 2021г. и 1 ден за 2022г. Претендираната сума е в размер от 5580,31 лв.

Обезщетението по чл. 224 от КТ се дължало при изплащане на последното възнаграждение. Ответникът следвало да изплати на ищцата пълен размер на обезщетението за неизползван платен отпуск до края на месец февруари 2022г., което той не сторил и изпаднал в забава. За периода от 01.03.2022г. до момента на подаване на исковата молба той й дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница 5580,31 лв., което се изчислявало в размер на 272,82 лв. до датата 23.08.2022г.

Ищцата е изтъкнала, че невярно посоченият в заповедта на ректора на *** размер на подлежащите на обезщетяване дни неизползван отпуск е резултат на грешно изчисление. Ответникът приел, че й се полага платен отпуск от 25 работни дни за календарна година, а не 48 работни дни, като съобразил договореното в точка 6 на допълнително споразумение от 26.09.2019г. към трудов договор № 35/09.07.2018г., в която било записано, че платеният годишен отпуск се променя на 25 работни дни. Изложени са обстоятелствата, поради които ищцата счита, че клаузата на т. 6 от допълнителното споразумение противоречи на закона и е дискриминационна; заявено е, че тя лишила ищцата от възможността да използва удължения платен годишен отпуск за творческа и изследователска дейност, както и за подготовка на хабилитационен труд за доцент и е поискано преюдициално установяване на нейната недействителност, с оглед предявяването на иска по чл. 224 от КТ за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовия договор за неизползвания платен годишен отпуск в оставащия дължим размер (за 47 работни дни) и с оглед на предявяването на иск по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.

В отговора на исковата молба ответникът е изразил становище за основателност на иска по 74, ал. 1 вр. ал. 4 от КТ и е посочил, че точка 6 на допълнително споразумение от 26.09.2019г. към трудов договор № 35/09.07.2018г. не е била прилагана при действието на трудовия договор с ищцата, която имала право и ползвала 48 дни платен годишен отпуск, разпределен по години, както следва: за 2018г. - 24 дни; за 2019г. - 48 дни; за 4

2020г. - 48 дни; за 2021г. - 48 дни; за 2022г. - 2 дни. Дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ също било изчислено при съобразяване правото на ищцата на удължен платен годишен отпуск в размер на 48 дни, като размерът му бил определен към 18.01.2022г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение) въз основа полученото възнаграждение за месец декември 2021г. с отработени 12 дни (при среднодневно брутно възнаграждение в размер на 104,15 лв.). Обезщетението било изплатено в по-голям от реално дължимия размер и в предвидения за това срок - на 15.02.2022г. като част от платената сума 2832,45 лв., която включвала дължимите от работодателя обезщетение по чл. 224 от КТ, трудово възнаграждение за отработените дни, за образователна и научна степен и обезщетение за гледане на болно дете за първите 3 дни (от общо 4 дни). Ищцата използва следните дни платен годишен отпуск, респективно имала следния остатък от него: за 2018г. ищцата не била ползвала полагаемите й се 24 дни отпуск, поради което имало остатък в размер на 24 дни; за 2019г. от общо полагаемия платен годишен отпуск 48 дни за 2019г. ведно с 24 дни остатък за 2018г., ищцата имала 72 дни платен годишен отпуск, който бил използван изцяло; за 2020г. от общо полагаемия платен годишен отпуск 48 дни били използвани 16 дни, като остатъкът бил в размер на 32 дни; за 2021г. от общо полагаемия платен годишен отпуск 48 дни ведно с остатъка от 32 дни за 2020г., ищцата имала отпуск от 80 дни, от които бил използван отпуск в размер на 62 дни, като остатъкът бил 18 дни; за 2022г. от общо полагаемия платен годишен отпуск 2 дни ведно с остатъка от 18 дни за 2021г. бил налице неизползван отпуск в размер на 20 дни.