Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 21.03.2023, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Гражданско дело 512/2022
Вид
Решение № 49
Подписан
21.03.2023
Състав
Димитър Маринов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.16, ал.7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.38, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, ал.1, т.9 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Поморие, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20222160100512 по описа за 2022 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, комплекс „Сънсет ризорт“ гр.Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 219, представлявана от управителя на ЕС „Кондо мениджмънт” ЕООД гр.Поморие, чрез пълномощниците адв.Е.Г. и адв.Р. Н., със съдебен адресат адв.Р. Н., против „Пиреос Недвижими Имоти“ ЕООД гр.София, с която са предявени искове с правно основание чл.38, вр. чл. 6, ал.1, т.9 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовата ЕС сумата 4 445.05 евро, с левова равностойност 8 693.76 лв., представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, за извършване на ремонт на покрива и покривните тераси на сградата, определена с решение на общото събрание на ЕС, взето на 14.11.2017 г., както и сумата 1 970.59 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.05.2020 г. до 21.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се от ищеца и разноските по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от същата е връчен на ответника, който е подал отговор, в който сочи, че претендираните суми са изцяло заплатени на ищеца, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което на ищеца не са дължат разноски.

С протоколно определение № 304/09.11.2022 г., производството е прекратено по отношение на предявените искове, поради оттеглянето им от ищеца, и е висящо по искането на ищеца за присъждане на разноски, по което съдът намира следното.

Ищецът претендира разноски в общ размер 2 557.75 лв., от които заплатена държавна такса за образуване и водене на делото в размер 397.75 лв. и адвокатски хонорар в размер 2 160 1 лв.

Прави и искане за присъждане на разноските, направени от него в обезпечителното производство по ч.гр.дело № 501/2022 г., по описа на – Поморие, по което е допуснато обезпечение на предявения в настоящото производство иск, при общ размер на тези разноски от 655 лв., от които държавна такса в размер 40 лв., такса за вписване на обезпечителна заповед в размер 15 лв. и 600 лв. адвокатски хонорар.

Както бе посочено, ответникът твърди, че е заплатил изцяло на ищеца претендираните от него суми, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което на ищеца не се следват разноски.

Оспорва и размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение като прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и прави искане ако съдът приеме, че на ищеца следва да бъде присъдено такова, то същото да е в минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА.

Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

По силата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Ответникът признава иска и е заплатил на ищеца претендираните от него суми, като плащането е извършено на 02.09.2022 г., след предявявянето на иска на 22.08.2022 г.

Спорен е въпросът дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Процесните претенции са основани на задължението на собственик на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, какъвто е ответника, по чл.6, ал.1, т.8, вр. с чл.38, ал.1 от ЗУЕС, да изпълнява решенията на ОС на ЕС, в посочените в същите срокове, а при липса на такива – в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС.

В случая решенията на ОС, приети на проведеното на 14.11.2017 г., ОС на ЕС, включително и за определяне на дължимата от ответника вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, са влезли в сила и като такива същите са задължителни за ответника, който е бил и поканен да ги изпълни, видно от собствените му признания, съдържащи се в представеното по делото уведомление изх. № 60/18.05.2021 г.

Несъмнено, както и сочи самият ответник, налице е изразена от ответника готовност да заплати задълженията си към ЕС, но плащането е поставено под условие – предоставяне от ЕС на документи във връзка с претендираните суми.

Както бе посочено, задължението на ответника е обусловено единствено от влизането в сила на решение на ОС на ЕС, като изпълнението на същото не изисква сбъдването на други условия освен посоченото.

Ответникът не е изпълнил решението на ОС, с което е дал повод за завеждане на делото, поради което и тъй като претенциите са погасени чрез плащане, което е довело до оттегляне 2 на исковете, в негова тежест следва да се възложат разноските на ищеца в настоящото производство.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, е основателно поради следното.

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, който препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).

По правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата (ред. преди изм. ДВ бр. 88/04.11.2022 г.), минимумът за защита по дело с интерес от 5000 до 10 000 лв. е 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв., така минималният размер на възнаграждението по иска за главницата е 764.69 лв.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, минимумът за защита по дело с интерес при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., поради което минималното възнаграждение по иска за лихви е от 367.94 лв.

На основание чл.2, ал.5 от Наредбата, общият размер на минималното възнаграждение е 1 132.63 лв. /Определение № 50490 от 12.12.2022 г. по ч. т. д. № 2507/2021 г., II т. о., ТК на ВКС/.

В случая фактическата и правна сложност на спора е минимална, предвид признанието на иска и извършеното погасяване чрез плащане от ответника, поради което на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в редуциран размер от 1 132.63 лв.

Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението – т.5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

В случая исковете са оттеглени, но поради плащане от ответника в хода на процеса, поради което разноските по обезпечението следва да бъдат възстановени на ищеца.

В обезпечителното производство е заплатено адвокатско възнаграждение в размер 600 лв., минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.7 от Наредбата е 566.32 лв.

Фактическата и правна сложност на обезпечителното производство не е минимална, но и не се отличава от обичайната такава, поради което и при съобразяване на обстоятелството, че заплатеното възнаграждение е близко до минималното, съдът намира, че същото не следва да бъде редуцирано.

В съвкупност от посоченото съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъдат 3 възложени разноски на ищеца в общ размер 2 185.38 лв.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК 205643269, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул. „..., представлявано от управителя Емил Ангелов, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Б. Б., да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, комплекс „Сънсет ризорт“ гр.Поморие, ***, представлявана от управителя на ЕС „Кондо мениджмънт” ЕООД гр.Поморие, чрез пълномощниците адв.Е.Г. и адв.Р. Н., със съдебен адресат адв.Р. Н., сумата 2 185.38 лв. (две хиляда сто осемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща разноски по делото.

Решението, с характер на определение, подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4