Решение № 192 от 15.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20235000500392 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №201 от 29.05.2023г., постановено по гр.дело №167/2023г. по описа на О.с.-П., ***, представляван от *** И.Г.К., е осъден да заплати на Й.

В. С. с ЕГН:**********, от гр.П., ул."В.Л." № **, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 18000лв. – обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ за нарушаване на правото на разглеждате и решаване в разумен срок на гражданско дело, образувано по нейна искова молба, приключило на първа инстанция под №*** пред Р.-П., и с окончателно решение на ВКС №138/06.11.2020г. по гр.дело №36/2020г. на ВКС, заедно със законната лихва, считано от 06.11.2020г. до окончателното плащане, и разноски по делото в размер на 10лв. за държавна такса, като иска за разликата над присъдения размер от 18000лв. до пълния предявен от 30000лв. е отхвърлен и Р.-П. е осъден да заплати на адвокат В.С.С. от АК-П. адвокатско възнаграждение в размер на 2020лв. на основание чл.38 от Закона 1 за адвокатурата.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Р.П., който чрез **И.К. го обжалва в осъдителните му части с конкретни доводи за неправилност, според които: първоинстанционното производство пред съда е продължило около 11 месеца в разумен срок, с оглед предмета на спора и многократното оставяне на исковата молба без движение, за чиято нередовност е отговорна само ищцата, както и за впоследствие повдигнатия спор за подсъдност, предвид неяснотите и нередовностите на иска; от момента на решението на районния съд от 08.07.2014г до решението на въззивната инстанция по същество от 12.07.2019г. са изтекли около пет години, но, предвид подаваните от ищцата нередовни жалби против неподлежащи на обжалване съдебни актове, реалният период на забавяне изпращането на въззивната жалба е около три години и половина от 08.07.205г. до 28.01.2019г., който при това няма значение за продължителността на делото, тъй като касае действия по администриране на жалбата, а не разглеждане на спора по същество, за да се приеме като релевантен към разумния срок на гледане на делото; с поведението си ищцата е допринесла за забавянето на производството; същата не е претърпяла каквито и да е вреди от забавено правосъдие, предвид дезинтересирането й от делото и крайният изход по него, приключило с прекратяването му от ВКС поради липса на правен интерес от исковете; липсва необосновано забавяне от страна на районния съд при разглеждане на делото; не е доказано настъпването на неимуществени вреди, които при това да са в причинноследствена връзка именно с разглеждането на производството пред районния съд, при положение, че в разглеждането му са участвали и О.с.-П.к, Окръжен съд-Пловдив и ВКС; претенцията е недоказана по размер. По подробно изложените съображения се претендира за отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част с отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на размера на обезщетението.

Въззиваемата страна Й. В. С. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според които тя няма вина за забавеното разглеждане на делото, включително относно придвижването на въззивната жалба, по отношение на която е действала добросъвестно, уведомявайки съда за нея, и е претърпяла неимуществени 2 вреди. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

Контролиращата страна Апелативна прокуратура-П. е изразила чрез прокурор Д. становище за прекомерно завишен размер на присъденото обезщетение, който счита, че следва да се редуцира до 9000лв.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от Й. В. С. против Р.-П. иск с правна квалификация чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нарушаване на правото й на разглеждане и решаване на гражданско дело, образувано по нейна искова молба, приключило на първа инстанция под №*** пред Р.-П., и с окончателно решение на ВКС №138/06.11.2020г. по гр.дело №36/2020г. на ВКС, в разумен срок, до размер на присъдената сума от 18000лв. със законна лихва от 06.11.2020г., с оглед пределите на подадената само от ответника въззивна жалба.

Искът се основава на твърдения за прекомерна продължителност на производството от 8 години, 3 месеца и 12 дни вследствие отводи на всички *** от П. съдебен район, в който първоначално е било заведено делото, което забавило образуването му и затруднило вписването на исковата молба, както и вследствие бездействието на ответника, предвид липсата на извършвани по образуваното пред него гр.дело №*** процесуални действия в продължение на над пет години във връзка с подадената от другата страна въззивна жалба против постановеното Решение №*** от 08.07.2014г., изпратена чак през 2019г. и то по нейно изрично настояване след молба от адвоката й на Окръжен съд-П., който с Решение №*** от 12.07.2019г. по в.гр.дело №***г. потвърдил решението на първата инстанция, а последващата касационна жалба от другата страна била уважена от ВКС. Вследствие нарушаването на правото й на гледане на делото в разумен срок тя претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във възмущения, притеснения и т.н., според както е допълнително уточнено.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил всички твърдения в исковата молба досежно наличието на предпоставките за ангажиране на 3 отговорността му, поддържайки предхождащите образуването на делото отводи на *** от съдебния район на О.с.-П.к да нямат отношение към продължителността на производството пред него, протекло за по-малко от година в рамките на разумния срок, с оглед значителната фактическа и правна сложност на облигационния спор и необходимостта от събирането на доказателства като причина за отлагане на делото. Счита периодът от около 5 години от постановяване на първоинстанционното решение на 08.07.2014г. до постановяване на въззивното решение на 12.07.2019г. да е неотносим към продължителността на производството, тъй като не касае решаването на спора, а и през същия са били извършвани процесуални действия във връзка с администриране на различни искания между страните, по които е имало произнасяния и на горните инстанции. Оспорил е наличието на негативни преживявания като неимуществени вреди, както и такива да са в причинна връзка именно с развилото се пред него производство, при положение, че в разглеждането на делото са взели участие и други съдилища. Оспорил е претенцията и по размер, считайки претендирания за прекомерно завишен.

С първоинстанционното решение е прието въз основа на събраните писмени доказателства вследствие двукратното прекратяване на производството преди образуването на 02.08.2013г. на гр.дело №*** на Р.-П. с погрешна преценка делото да не е подсъдно на районния съд като първа инстанция, първоначалното определение в която насока да е било отменено от окръжния съд с указания най-напред за отстраняване на всички нередовности на исковата молба, а след това за преценка на цената на исковете, а впоследствие по повод повдигнат пред Апелативен съд-П. спор за подсъдност, да се е стигнало до забавяне на производството за период от 1 година, 1 месец и половина, поради неправилно приложение на процесуалните правила за определяне на родовата подсъдност на делото от страна на докладчиците от ответния съд, макар и след образуването му да са били предприемани своевременно съответните процесуални действия и то да е разгледано в разумен срок от около 11 месеца до постановяване на решението на 08.07.2014г. Прието е срещу решението да са били подадени въззивни жалби, както от ищеца С., така и от ответниците, които са били своевременно администрирани. След връщане на делото на 08.07.2015г. от ВКС по повод произнасяне по исканията на С. за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на първоинстанционното решение да не са 4 били извършвани никакви процесуални действия и същото да е било архивирано. С молба от 02.08.2018г. пълномощникът на ищеца поискал издаване на изпълнителен лист, какъвто бил издаден за присъдените с решението разноски след констатация то да е влязло в сила на 16.09.2015г. С молба от 04.01.2019г. С. върнала изпълнителния лист, тъй като установила, че има подадена въззивна жалба, по която няма произнасяне. С разпореждане от 07.01.2019г. съдът постановил да се посочи входящият номер и датата на въззивната жалба, тъй като при служебната проверката между кориците на делото и в деловодната система такава не е била открита. В тази връзка по делото постъпила молба от 22.01.2019г. и на следващия ден то е било изпратено на Окръжен съд-П. с оглед евентуално произнасяне по въззивна жалба вх.***г. По тази въззивна жалба било постановено Решение №*** от 12.07.2019г., след като преди това делото било върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по искането по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като от връщането на делото на 14.03.2019г. до повторното му изпращане на окръжния съд на 03.05.2018г. бил изминал период от един месец и половина. Процесът приключил с окончателно решение от 06.11.2020г. на ВКС, с което производството било прекратено поради недопустимост на всички предявени искове. Прието е, че след връщането на делото на 08.07.2015г. районният съд е бил длъжен да извърши проверка дали всички обжалвани актове са проверени и щом решението не е било влязло в сила, не е следвало да архивира делото и впоследствие дори да издава изпълнителен лист, а е следвало да изпрати отново жалбата срещу решението на горната инстанция, което е сторил чак на 24.01.2019г. и по този начин е допуснал необосновано забавяне за период от около 3 години и половина. Прието е, че вследствие допуснатото забавяне за период от общо 4 години и 8 месеца общата продължителност на производството от образуването му пред Р.-П. до неговото окончателно приключване е 7 години и 3 месеца, който срок на разглеждане на делото, с оглед вида на търсената защита, фактическата му и правна сложност и необходимите за неговото разглеждане и разрешаване процесуални действия при спазване на предвидените в закона процесуални срокове, е неразумен, като приносът на ответника за тази продължителност е безспорно установен.

Прието е през периодите на допусната от ответника забава ищецът по никакъв начин да не е допринесла за продължаване на срока, в който делото е 5 останало висящо, да не е злоупотребила със свои процесуални права, да не е правила искания с цел умишлено бавене разглеждането на делото, нито да е имала интерес от това, предвид качеството й на ищец в процеса, както и да не е била длъжна да следи и да информира съда за непроизнасянето по жалбата на насрещната страна, макар и да го е сторила, нито жалбоподателите да са имали такова задължение. Прието е за безспорно в периода на висящност на делото поради неоснователното му забавяне С. да е изпитвала разочарование от бездействието на органите на съдебната власт, да се е тревожела за крайния изход и в един твърде дълъг период да е търпяла продължаващата неяснота в отношенията с ответниците относно предмета на правния спор, за което да не е необходимо събирането на нарочни доказателства. С оглед на тези вреди и съобразявайки крайния резултат по делото, приключило с прекратяване на производството по него поради липса на правен интерес от предявените искове, с оглед на който С. да не е претърпяла по-големи от обичайните вреди, съдът е определил при съобразяване на предпоставките по чл.2б,ал.2 от ЗОДОВ обезщетение в размер на 18000лв.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и за допустимо.