Решение № 59 от 16.02.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Перник, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500546 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от С. З. против Решение № 260135/5.5.2022г. по гр. д. № 8957/2017 г. на РС – Перник, с което са отхвърлени предявените от С. З. срещу З. Е. и П. З., положителни установителни искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване правото й на собственост въз основа на упражнявано давностно владение върху реална част от имот с идентификатор ***, находящ се в *** на адрес ул. „***“, която реална част е разположена между буквите АБВГД от скицата на вещото лице по СТЕ, находяща се на л.

120 от делото, представляваща неразделна част от решението, която не е заснета като самостоятелен имот в кадастралната карта за ***, одобрена със заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК.

В жалбата по подробни доводи се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, както и е необосновано – събраните доказателства установяват, че след сключването на договора за доброволна делба процесната част от имота са владени от жалбоподателката и към настоящия момент. На приложената към исковата 1 молба комбинирана скица на имота е видно, че същият е с площ от 500 кв.м, така както е по договора за доброволна делба и е предвиден път за останалите два имота,които се ползват съвместно от ответниците; така е предвидено и по проекта за нанасяне па имота на КККР на гр.***, който е оспорен от ответниците. Реалната част на жалбоподателката по проекта за нанасяне на КККР отговаря по площ и лице на изискванията за образуване на самостоятелен парцел съгласно чл.200 ал.1 от ЗУТ. Чл.200 ал.2 от ЗУТ представлява изключение от правилото на чл.200 ал.1 от ЗУТ и се прилага по изключение,когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17 от ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 или се присъединява към съседен имот. В случая частта от имота-собственост на жалбоподателката отговаря по площ и лице на изискванията за самостоятелен имот и е предвиден достъп до имотите на ответниците. Така е и по проекта за нанасяне на имота на КККР на гр.***, поради което съдът неправилно и приложил изключението на чл.200 ал.2 от ЗУТ и неправилно е отхвърлил иска. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен.

Въззиваемите З. Е., В. З. и Г. Е., последните двама в качеството им на правоприемници-законни наследници на П. Е. З. /поч. на *** след постановяване на обжалваното решение/, възразяват на наведените твърдения във въззивната жалба за пороци на съдебния акт и изразяват становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства факти, че страните са били съсобственици на УПИ *** с площ от 1500 кв.м., находящ се в кв. *** по регулационния план на ***, урегулиран със Заповед № III - 6343/28.03.1977 г. и Заповед № 1508/27.08.1999 г., който е заснет с идентификатор № *** в КККР на гр.

***.

Съгласно договор за доброволна делба на недвижим имот, сключен на 05.10.2001 г. с нотариална заверка на подписите на страните, поземлен имот- незастраено дворно място с площ от 1500 кв.м. в землището на гр. *** и съставляващо имот пл. № *** в кв. *** по действащия КП, утвърден със заповед № 1508 от 27.08.1999 г., е сключен договор за доброволна делба при следните условия: П. Е. З. получава Дял I-ви на следния недвижим имот: ПИ, находящ се в землището на гр. *** и представляващ незастроено дворно място с площ от 500 кв.м., заемащо северната част от имот пл. № *** в кв. ** а по сегашния КП на гр. ***- „***“, утвърден със заповед № 1508 от 27.08.1999 г., с площ на целия имот от 1500 кв.м., при граници поземления имот: от юг - централната част на имот пл. № *** собственост на З. Х. Е., от запад - имот пл. № ***, от север - имот пл. № *** и от изток имот пл. № *** а и при граници на целия имот пл. № ***: от юг - улица с ОК 118 - 118 а, от 2 запад - имот пл. № ***, от север - имот пл. № *** и от изток - имот пл. № *** а. С. Е. З. получава Дял II-ри на следния недвижим имот: ПИ, находящ се в землището на гр. *** и представляващ незастроено дворно място с площ от 500 кв.м., заемащо южната част от имот пл. № *** в кв. *** по сегашния КП на гр. ***- „***“, утвърден със заповед № 1508 от 27.08.1999 г., с площ на целия имот от 1500 кв.м., при граници поземления имот: от юг улица с ОК 118 - 118 а, от запад - имот пл. № *** от север - централната част на имот пл. № *** - собственост на З. Х. Е. и от изток - имот пл. № *** а и при граници на целия имот пл.

№ ***: от юг - улица с ОК 118 - 118 а, от запад - имот пл. № ***, от север - имот пл. № *** и от изток - имот пл. № *** а. З. Х. Е. получава Дял III-ти на следния недвижим имот: ПИ, находящ се в землището на гр. *** и представляващ незастроено дворно място с площ от 500 кв.м., заемащо централната част от имот пл. № *** в кв. *** по сегашния КП на гр. ***„***“, утвърден със заповед № 1508 от 27.08.1999 г., с площ на целия имот от 1500 кв.м., при граници поземления имот: от юг - южната част на имот пл. № *** - собственост на С. Е.

З., от запад - имот пл. № ***, от север - северната част от имот пл. № *** - собственост на П.

Е. З. и от изток - от изток - имот пл. № *** а и при граници на целия имот пл. № ***: от юг улица с ОК 118 - 118 а, от запад - имот пл. № ***, от север - имот пл. № *** и от изток имот пл. № *** .

С нот. акт за собственост върху недвижим имот № **, том ***, per. № ***, дело 363 от 2001 г., С. Е. З. е призната за собственик на поземлен имот, представляващ незастроено дворно място с площ от 500 кв.м., заемащо южната част от имот пл. № *** в кв. *** по сегашния КП на гр. ***- „***“, утвърден със заповед № 1508 от 27.08.1999 г., съгласно Договор за доброволна делба.

Съгласно удостоверение изх. № 17/ТР-4470 от 21.11.2017 г. на община Перник, ПИ *** по отменения КП на гр. ***, кв. *** от 1977 г., изменен със Заповед № 1508/27.08.1999 г., описан в НА № ***, том *, р. ***, д. 1499/2001 г. е идентичен с ПИ *** по цифровия модел на гр. *** и е идентичен с УПИ *** в кв. *** по действащия регулационен план, одобрен със Заповед № III-233 от 28.03.1977 г.

Съгласно техническите експертизи пред РС и ОС за първи път в рег. план на гр. *** УПИ ***, с площ по графични данни от 1541.34 кв.м., отреден за жилищно строителство от РЗП на гр. Перник, е включен със Заповед № III - 233/28.03.1977 г. и ПУП, одобрен със Заповед № 1508/27.08.1999 г. на кмета на община Перник. Дяловете, получени от съделителите при делбата, не са нанесени в рег. план на гр. ***. Отделните дялове не са нанесени в КККР на гр. *** от 2008 г. С процедираното изменение на КККР гр. *** по заявлението на ищцата, подадено в СГКК Перник с вх. № 01-194589/28.06.2017 г., имотът на З. Е. не е нанесен така, както този имот е описан в договора за доброволна делба и така, както се владее от З. Е.. С процедираното изменение на КККР по заявлението на ищеца се предвижда разделянето на имот *** на проектен имот 502.2026 с площ от 1007.19 кв.м. и проектен имот 502.2027 с площ от 500.15 кв.м. Със същото не се предвижда нанасяне на улица. Съгласно действащия ПУП-ПР не е предвидена такава улица и не е изградена на място. Имотът е включен в регулационния план на гр. *** одобрен със Заповед III-233 от 3

28.03.1977г. и последващо изменение заповед №1508/27.08.1999г. и не се касае за първоначална регулация. Владяната от С. Е. З. част от имота е 458м2 и лице на улица 16,60м и отговаря на чл.19, ал. 1 от ЗУТ или 300м2 -площ и лице на улица 14м. На това условие I и III дял отговарят само по площ, а нямат лице на улица. Не е искано изготвяне на вариант, при който процесиите три дяла да отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ за лице и площ.

Един такъв вариант поради конфигурацията на поземления имот би наложило обособяване на улица тупик от площта на дял II и III и това ще доведе до намаляване на площта на всеки един дял и промяна на конфигурацията на трите дяла /спрямо доброволната делба/.

Проектът за нанасяне в КК на гр.*** предвижда общ достъп с тупик широк 3.5м до дялове I и III, но не и поотделно достъп до двата дяла I и III. Т.е разработеният вариант е за общо ползване/достъп/ до дялове I и III, а самите дялове заедно с тупика са едно цяло - ПИ с идентификатор *** с площ 1007м2 Имота на ищеца е ПИ е идентификатор 55871.502. 2027 с площ 500м2 .

При така установеното, въззивният съд съобразява, че в случая фактическата власт от ищцата е осъществявана от 2001 г. върху реална част от имот, включен в рег. план на гр.

***, одобрен със Заповед III-233 от 28.03.1977г. и предстявлаващ парцел, образуван при действието на ЗТСУ (отм.), респ. УПИ при действието на ЗУТ. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗТСУ (отм.) реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона.

Изключение от това правило е предвидено в ал. 2 на разпоредбата, която предвижда, че придобиването по давност е допустимо само когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот. Чл. 200 ЗУТ също създава ограничение за придобиване чрез правни сделки или по давност реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания във връзка с предвидените в чл. 19 ЗУТ минимални размери на имотите, освен когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. Целта на забраната е да се избегне създаването на пречки за осъществяване на предвиденото със застроителния план строителство както в урегулирания поземлен имот, частта от който е предмет на правната сделка или на придобивната давност, така и в съседните урегулирани поземлени имоти. По приложението на чл.59, ал.1 от ЗТСУ /отм./ и чл. 200 ЗУТ в практиката на ВС и ВКС /решение № 60108 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 123/2021 г., I г. о., ГК, решение № 102 от 30.05.2016г на ВКС по гр. д. № 5728/2015 г., I г. о., ГК и др./, в която изхождайки от посочената цел на закона се приема, че реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобивани по давност само ако отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот съгласно правилата на ЗТСУ /отм./, съответно ЗУТ. Съдът е длъжен служебно да прилага чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, тъй като разпоредбите са 4 императивни /решение № 34 от 17.07.2018 г. по гр. д. № 2022 от 2017 г. на първо г. о., решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/17 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 154 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2019 г., I г. о., ГК и др./.

С оглед чл. 200, ал. 1 ЗУТ и цитираната съдебна практика, настоящият въззивен състав достига до извод, че в случая макар ищцата да е осъществявала фактическа власт върху спорната реална част от имота от 458м 2 и лице на улица 16,60м, ищцата не е могла да я придобие по давност, тъй като спорната реално определена част от УПИ не отговаря на изискванията за самостоятелен обект, защото при обособяването на тази част, то останалите имоти на ответниците нямат лице на улица, което не покрива кумулативното изискване на чл. 19 ЗУТ за минимални размери на дяловете-имотите на ответниците за лице и повърхност.