Определение № 28 от 19.01.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28 гр. Монтана, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500518 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение, подадено от С. М. Б. от гр. Б. против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена от РС-Б. на 18.01.2016 г. по ч.гр.д. № 17/2016 г.

Във възражението твърди, че заповедта не му е връчена, като за съществуването й разбрал на 29.05.2025 г. при получаване на съобщение от ЧСИ М.И. за образувано срещу него изпълнително дело № 20257480401052.

Твърди, че от 2014 г. работи в Германия и си идва през лятото в гр. Б.. В тази връзка сочи, че от 2014 г. до 29.05.2025 г. никой не го е търсил за връчване на книжа, нито такива са връчвани на близките му. Излага твърдения, че е заплащал дължимите вноски по изтегления от него кредит, но предвид невръчването на заповедта, е лишен от възможността да подаде възражение срещу нея. С оглед изложеното иска от съда да се приеме възражението.

Ответникът по възражението „Е.“ ЕООД взема становище за недопустимост и неоснователност на същото. Поддържа, че възражението е подадено извън едномесечния преклузивен срок. Отделно от това счита за недоказано длъжникът да е имал обичайно местопребиваване на територията на друга страна. Моли съда да остави възражението без разглеждане, а ако приеме същото за допустимо, да го отхвърли като неоснователно.

Въззивният съд намира подаденото възражение за допустимо за разглеждане, поради следното:

1

Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК възражението следва да бъде подадено в едномесечен срок от узнаване от длъжника, че срещу него е издадена заповед за изпълнение. В случая длъжникът твърди, че е узнал за заповедта за изпълнение от съобщение за образувано срещу него изпълнително дело. По делото е представена разписка, видно от която С. М. Б. лично е получил изпратеното от ЧСИ съобщение на 27.05.2025 г. В разпореждане № 14/22.07.2025 г. на заместник-председателят на МОС е посочено, че възражението е постъпило по електронната поща на съда на 27.06.2025 г. Ето защо съдът намира, че същото е подадено в законоустановения срок и е допустимо за разглеждане.

При преценка основателността на възражението, въззивният съд съобрази следното:

Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивният съд, като съдът преценява основателността на възражението предвид поддържаните от длъжника доводи и посочените в чл. 423, ал. 1 ГПК предпоставки. В случая с възражението се обосновава приложението на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно, че заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Изложените във възражението твърдения са напълно опровергани от събрания по делото доказателствен материал. От приложеното ч.гр.д. № 17/2016 г. на РС-Б. се установява, че на 19.01.2016 г. С. М. Б. е отказал да получи изпратеното му от съда съобщение, в което е приложена заповедта за изпълнение от 18.01.2016 г. Съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК отказът на получателя не засяга редовността на връчването, съответно е налице редовно връчване на заповедта за изпълнение. Отказът да се приеме съобщението е отбелязан в разписката и е удостоверен с подписа на връчителя.

При така установените обстоятелства съдът приема, че заповедта за изпълнение е връчена лично на С. Б., поради което и не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, съответно възражението му не следва да бъде прието.

Доводи относно приложението на останалите предпоставки на чл. 423, 2 ал. 1 ГПК в подаденото възражение не са изложени.

Предвид гореизложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение вх. № 3524/3678 от 21.07.2025 г. на С. М. Б., ЕГН **********, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК от 18.01.2016 г. по ч.гр.д. № 17/2016 г. на Районен съд-Б., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28 гр. Монтана, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500518 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение, подадено от С. М. Б. от гр. Б. против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена от РС-Б. на 18.01.2016 г. по ч.гр.д. № 17/2016 г.

Във възражението твърди, че заповедта не му е връчена, като за съществуването й разбрал на 29.05.2025 г. при получаване на съобщение от ЧСИ М.И. за образувано срещу него изпълнително дело № 20257480401052.

Твърди, че от 2014 г. работи в Германия и си идва през лятото в гр. Б.. В тази връзка сочи, че от 2014 г. до 29.05.2025 г. никой не го е търсил за връчване на книжа, нито такива са връчвани на близките му. Излага твърдения, че е заплащал дължимите вноски по изтегления от него кредит, но предвид невръчването на заповедта, е лишен от възможността да подаде възражение срещу нея. С оглед изложеното иска от съда да се приеме възражението.

Ответникът по възражението „Е.“ ЕООД взема становище за недопустимост и неоснователност на същото. Поддържа, че възражението е подадено извън едномесечния преклузивен срок. Отделно от това счита за недоказано длъжникът да е имал обичайно местопребиваване на територията на друга страна. Моли съда да остави възражението без разглеждане, а ако приеме същото за допустимо, да го отхвърли като неоснователно.

Въззивният съд намира подаденото възражение за допустимо за разглеждане, поради следното:

1

Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК възражението следва да бъде подадено в едномесечен срок от узнаване от длъжника, че срещу него е издадена заповед за изпълнение. В случая длъжникът твърди, че е узнал за заповедта за изпълнение от съобщение за образувано срещу него изпълнително дело. По делото е представена разписка, видно от която С. М. Б. лично е получил изпратеното от ЧСИ съобщение на 27.05.2025 г. В разпореждане № 14/22.07.2025 г. на заместник-председателят на МОС е посочено, че възражението е постъпило по електронната поща на съда на 27.06.2025 г. Ето защо съдът намира, че същото е подадено в законоустановения срок и е допустимо за разглеждане.

При преценка основателността на възражението, въззивният съд съобрази следното:

Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивният съд, като съдът преценява основателността на възражението предвид поддържаните от длъжника доводи и посочените в чл. 423, ал. 1 ГПК предпоставки. В случая с възражението се обосновава приложението на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно, че заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Изложените във възражението твърдения са напълно опровергани от събрания по делото доказателствен материал. От приложеното ч.гр.д. № 17/2016 г. на РС-Б. се установява, че на 19.01.2016 г. С. М. Б. е отказал да получи изпратеното му от съда съобщение, в което е приложена заповедта за изпълнение от 18.01.2016 г. Съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК отказът на получателя не засяга редовността на връчването, съответно е налице редовно връчване на заповедта за изпълнение. Отказът да се приеме съобщението е отбелязан в разписката и е удостоверен с подписа на връчителя.

При така установените обстоятелства съдът приема, че заповедта за изпълнение е връчена лично на С. Б., поради което и не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, съответно възражението му не следва да бъде прието.

Доводи относно приложението на останалите предпоставки на чл. 423, 2 ал. 1 ГПК в подаденото възражение не са изложени.

Предвид гореизложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение вх. № 3524/3678 от 21.07.2025 г. на С. М. Б., ЕГН **********, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК от 18.01.2016 г. по ч.гр.д. № 17/2016 г. на Районен съд-Б., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________